Във всяко едно семейство бабите, дядовците, лелите и всички роднини, пощъкали повече от 35 години по тази грешна земя, повтарят едно и също нещо на децата: Учи езици! Поне така беше при мен и със сигурност мога да кажа, че съм благодарен за това. Най-малкото, защото не ми се налага да пиша "titri?!?!?11" в коментарите под епизод на някой сериал, качен преди 20 минути в сайтовете, дали първия досег със сериозен софтуер на програмистите и дизайнерите ни.

Преди много години можех да започна работа в кол център, и по този начин да си осигуря финансово спокойно студентстване. А най-вероятно и до ден днешен щях да го правя, защото хем парите не са зле, хем вече никой нямаше да се интересува от това какво съм завършил, защото нямаше да имам опит.

Резултатът на този етап, щеше да бъде такъв: прекрасно щях да разбирам индийски-английски, със сигурност насън щях да мога да обясня на баба с прекрасен кокни акцент как точно да си пусне интернета и с моя помощ някой чичо щеше да успее да си зареди сметката в онлайн казино в 23:55 на Нова година, отгоре на това нямаше да псува много.

Двайсет и първи век е интересен, защото в миналия, тези които знаеха езици се смятаха за умни, ерудирани, с много възможности за реализация. Дали заради това, че основният у нас бе руският и който можеше да говори "по западному" ярко се открояваше. Съмнявам се, навсякъде по света хората, знаещи друг освен родния си език са смятани за цвета на нацията. Естествено, колкото повече умения и знания, освен езика имаш, толкова по-"цветен" си.

Сега у нас не е така. Знанието на чужд език се превърна в билет за кол център, със заплата, която едва облизва ниските слоеве на средната класа в Европа. За България си е супер, особено като за работа, за която не се изискват 5 години учене във ВУЗ. Но повечето хора, работещи на такива места са получили професия и пропиляват знанията, и уменията си, за да могат да изживеят активните години на живота си нормално.

Социолозите могат да кажат по-точно, по мои сметки това са две поколения. Хора знаещи езици, мнозинството с висше образование, по ред причини решили да не се изнесат от тук, биват принудени да убиват знанията си, работейки само и единствено за пари.

За България моделът на "аутсорсинг" на услугите от Запад се превърна в манна небесна и вече повече от петнайсет години засмуква в себе си все повече и повече хора. Въпросът в случая е, защо държавата не успя с капитала, получен по този начин, да организира плодородна среда за създаването на местен бизнес? Защо кол центъра не се превърна в това, което си мислеха, че ще бъде хиляди българи – временна работа, докато си намерят нещо по професията?

И задава ли си някой от управляващите, опозиционерите и тези, които твърдят, че могат да направят нещо следния въпрос: А какво ще правим, когато този бизнес приключи?

А той ще приключи – дали, защото индийците ще си оправят акцента, дали защото нетът ще се пуска толкова лесно, че и английска баба ще се оправи, дали защото чичото най-после ще намери с кого да изкара Нова година. А може и технологиите да напреднат достатъчно, че нуждата от кол центрове да намалее драстично.

Какво ще правим с две поколения (по мои сметки) хора, които са решили да останат в България, свикнали са с почти доближаващо се до ниските слоеве на средната класа в Европа ниво на живот и нямат професионалните умения, за които имат дипломи? Хора знаещи езици, вписали се в корпоративна среда, умеещи да спазват срокове и работещи под напрежение. Какво?