Европейска столица на културата – Пловдив 2019 е на финала си. Остават броени дни до официалния край и предаването на щафетата на следващите домакини през 2020 г. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде попитахме творци, общественици, журналисти, които бяха активна част от случващото се през годината.

  Александър Секулов, поет, драматург, един от инициаторите на кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата и изпълнителен директор на Европейски месец на културата–Пловдив 1999

- Отговори ли на очакванията ви инициативата Европейска столица на културата? 

- На моите лично – не, но си давам хладнокръвна сметка, че политико-административната класа на Европа, наложила принципа, че културата се състои от болшинство проекти с богато финансиране, семпла художествена стойност и аматьорска реализация под свода на пропагандни клишета, ще даде прилична оценка на случилото се в Пловдив.

- С кое събитие ще свързвате отминалата година? 

- С професионалната отговорност на националните културни институти (Драматичен театър, Опера и Куклен театър), както и на утвърдените фестивали, които достойно се изправиха със своите творби и селекции пред съда на своята публика. Както и с усилията на всеки един човек в Драматичен театър-Пловдив при създаването на спектакъла „Одисей“. 

- Къде се провалихме? 

- Думата „провал“ е оценка, която би следвало да се даде след обстоен анализ на идейните, естетическите, финансовите страни на програмата. Когато се установи процентното разпределение на средствата между местни и чужди организации, между улични форми и професионални изкуства, както и ефекта от тях. Когато публично стане ясен механизмът, по който са оценявани проектите, както и мотивите на хората, съставляващи комисиите. Когато се оцени работата на оперативните ръководители на фондацията и се прецени ролята им при оформяне на спорния публичен образ на организацията. Когато се проведат сериозни социологически проучвания на общественото възприятие и оценка на домакинството на Пловдив. И най-вече – когато се отговори на въпроса дали със средствата за култура трябва - преди всичко! - да се решават проблеми на туристическия имидж на Пловдив чрез масови съборни забавления по улици и площади, или да се инвестират в значими, професионални културни продукти, създадени от артистичния потенциал на града, които да работят дълго, да оставят трайна материална и духовна следа, както и да бъдат своевременно представяни на значими международни сцени. Това е сложен въпрос с нелек отговор, по който трябва да има разговор с аргументи и да се вземе трайно решение. 

- Ще има ли ефект от събитието и през следващите години? 

- Има известен шанс това да се случи, ако новият  Управителен съвет на фондацията формулира цели, които да преизградят общественото доверие и да върне енергията, изтекла ясно къде и как.