Когато прочетох новината, че родители роптаят срещу присъствието на детска книга от Елиф Шафак в списъка за летни четива (препоръчителни, а не задължителни), си спомних фразата на Гьоте: "Няма такава книга, от която човек не би могъл да научи нещо".
 
 
Признавам, харесвам Елиф Шафак. Чета романите й с удоволствие, независимо дали критиката ги поставя в графа "Висока литература", или в раздел "Поп култура". Пише увлекателно, въвежда ме в светове, чиито правила не познавам. Накратко казано: научавам нещо ново и интересно.
 
Направих си труда да се запозная с анотацията на спорната книга "Сакъз Сардуня". Тя разказва историята на малко момиченце с необичайно име, което й носи много неприятности в училище. Всички й се подиграват, защото мама и татко са я нарекли Сакъз (мушкато) вместо Виолета или Маргарита, например. Спасението на детето е в четенето на книги и в приказния свят на героите. Когато един ден в училищната библиотека Сакъз открива магически глобус, целият й живот се променя.
 
Знаете ли, познавам такива деца! И се радвам, че тази книга може да достигне до тях, защото дава надежда. Независимо дали героинята се казва Сакъз, Маргьорит, Катрин, Есмералда. 
 
Всъщност спорът трябва ли да се изучава Елиф Шафак в училище е спор за съдържанието и учебните програми по литература. Не забелязвам обаче особено възмущение сред родителите от факта, че от списъците изпадат класически произведения от български автори, които самите те са изучавали. Ако им е било интересно, разбира се! 
 
Между другото, нищо не пречи в семейството тези произведения, отпаднали от учебното съдържание, да се превърнат в настолно четиво за всички! Четенето не започва и не завършва със списъците на учителите по литература. Те са само една отправка, темел. Оттук-насетне идва ролята и личният пример на родителя.
 
Приветствам опита в литературното поле на децата ни да се въвеждат още и още нови автори. Лично аз стимулирам детето си да чете Петя Кокудева, Виктор Самуилов, Величка Настрадинова, Дядо Пънч, Мая Дългъчева, Весела Фламбурари, а заедно с тях и не толкова популярни книги от световни автори. Спазвам хубавата философия на Мечо Пух - "колкото повече, толкова повече". 
 
Ще споделя личната система за подбор на книги за детето ми с класическата фраза на Джордж Бърнард Шоу: "Приемете за свое лично правило никога да не давате на дете книга, която вие самите не бихте прочели". Правя го. Оказва се, че четенето на детски книги носи удоволствие. 
 
След четенето идва мястото за критиката, защото другото е малко по сталински - няма "Сакъз Сардуня", няма проблем. А дали е така?