Пловдивската адвокатска колегия навърши внушителните 120 години преди броени дни. На 24 септември през 1897 г. адвокатите, които са вписани в регистъра към Пловдивския окръжен съд, решават да се отделят и да регистрират свое адвокатско сдружение. По този начин се създава най-старата адвокатура в България.

През годините тук са действали водещи юристи и държавници. Сред тях личат имената на Иван Андонов, премиерът Никола Генадиев, Недко Каблешков - изпълнителят на завещанието на Кудоглу, Божидар Здравков - най-успешният пловдивски кмет, дядото на бившия външен министър Соломон Паси и много други. Адвокатите под тепетата ще отпразнуват юбилея на 30 септември заедно със свои колеги от цялата страна. 

Специално за годишнината колегията издаде луксозен том с Историята на пловдивската авдокатура, чийто автор е адвокатът и историк Янко Гочев. Днес в 16 часа в Драматичния театър ще има презентация на документалната книга, а след това адвокатите ще засадят пиния на Седмия хълм. Гости на празника ще бъдат президента Петър Стоянов и внучката на Недко Каблешков. 

За бележитите личности в Пловдивската адвокатска колегия, за историческите извори, вдъхновението, юриспруденцията, практиката и дирите на юристите в общественото развитие, разказва Янко Гочев в интервю за TrafficNews.bg:

 - Как се роди идеята за написване на "История на Пловдивската адвокатура"?

 - Не е плод на спонтанно решение, напротив. Написана е по точно определен повод - 120 години от създаването на първия в България адвокатски съвет в Пловдив.

Беше някъде преди около една година, когато новото ръководство на адвокатската колегия  (за пръв път от години наред) в лицето на членовете на Адвокатския съвет провеждаха опознавателни и делови срещи с колегите в целия съдебен район Пловдив. На тези срещи стана дума за проблемите, свързани с упражняването на професията, но също така и за предстощите важни за следващата 2017г. събития, едно от които безспорно е 120-тата годишнина от създаването на първия адвокатски съвет в България в Пловдив на 24.09.1897г. Лично новият председател на Адвокатски съвет Пловдив адвокат Стефан Левашки ми предложи да се наема с написването на такава история. 

Както се казва моментът бе подходящ, защото вече беше излязал на пазара предния ми труд "Убийството на Васил Левски. Виновниците’’, който е и правно-историческо изследване (две от главите там са чисто юридически). Същият бе приет много добре и явно това е повлияло на избора на подходящ човек за написването на такава книга, още повече че и аз съм член на АК Пловдив. Това все пак дава известно предимство, защото друго е историк, който не е юрист да пише книга за историята на адвокатите и юристите. Не че това е невъзможно, но предполага същият тепърва да навлиза в юридическата материя и дори да изследва примерно съдебните реформи в страната след Освобождението. А времето ни притискаше отвсякъде.

- Амбициозно задание. Не ви ли притесни срокът и огромната работа и отговорност, които съпътстват ангажимента?

Не съм се колебал никак на това предложение, защото така или иначе аз проучвам тази материя. Все пак от години наред се занимавам извън чисто адвокатска дейност и с изследвания в областта на историята, която е първата ми подчертано любима специалност, в това число правя проучвания на история на правото и съдебната власт в България.

Започна мащабна събирателска дейност и издирване на материали, свързани с адвокатите от региона в достъпните архивни източници и материали. Тази дейност приключи успешнои в крайна сметка вече имаме, колкото и да звучи нескромно фундаментален труд.

Тази книга е необходимост не само с оглед отбелязването на бележитата дата - 120 години от създаването на първия в България адвокатски съвет Пловдивския, но и във връзка със задоволяване на големия обществен интерес към дейността на институцията в Пловдивския регион. В много отношения тази книга дори е закъсняла. Досега своите истории са написали и издали адвокатските колегии в Бургас, Стара Загора, Хасково, Варна, Велико Търново, Благоевград. Ето че дойде редът и на Пловдивската aдвокатура.

  - Кои са основните моменти, които сте откроили в изданието?

  - Подходът ми е бил да се проследи във времето от Освобождението 1878г. до наши дни процеса на зараждане, укрепване и развитие на тази институция в Пловдивския регион, като се очертаят нейните етапи, постижения, успехи, проблеми,  които са възниквали и са били преодолявани. При това се търси на преден план регионалното, т.е. специфичното, което отличава Пловдивската адвокатура от българската адвокатура. Самата наша адвокатура произлиза от съдебната власт, чиито основни са положени непосредствено след Освобождението, когато съд, прокуратура и адвокатура са били години наред едно цяло. След обособяването си, което става постепенно адвокатурата заживява свой организационен ,,живот’’. При това всяка  адвокатура по региони си има своя история, която съществува паралелно с общата история на българската адвокатура. Това е историята на отделните адвокатски колегии.

Важно е да се отбележи, че пловдивските адвокати или адвокатите от съдебен район Пловдив, чийто граници са се променяли във връзка с промените в административно-териториалното устройство и съдебните реформи, дълги години са били водещи и са направлявали развоя на важни процеси в цялата страна. Понякога дори са определяли насоките на развитие на българската адвокатура. И това е исторически факт, отразен в самото изследване. Те първи са се възползвали от правото им по Закона за адвокатите от 1888г. да се обособят от съда, като се организират в свой Адвокатски съвет, с което да положат началото на такава практика, обхванала и останалите адвокати в цялата страна. При това са били пионери в правната уредба на процеса, приемайки Правилник за своята дейност - първи подзаконов нормативен акт, уреждащ дейността на адвокатите въобще, в това число права, задължения, органи за ръководство и контрол и т.н.

Но книгата не е посветена само на адвокатурата в региона като институция, а и на личностите, които са работели в нея през годините. Трябва да отбележим, че тук са преминали хиляди имена. Все пак става дума за 120 години самостоятелна история.  Някои са били кратко част от нея, което е неизбежно, защото текучеството е неделима част от историята на всяка една адвокатска колегия. Други адвокати обаче трайно са свързали своето име и професионален път с Пловдив и региона.

Такова изобилие от имена на юристи и адвокати е един истински рай за изследователя, който има богат избор на проучване на тяхната съдба и професионална дейност, особено ако са били продуктивни и са ни оставили свои лични фондове в Държавния архив като този на Недко Каблешков.

Въобще сблъскваме се с едно голямо богатство от имена на адвокати, но също така и на личности, оставили трайна диря не само в адвокатската професия и в правото въобще, а и в различни сфери на обществения, политическия, културния и икономическия живот на региона и в страната. Освен адвокати те са били политици, държавници, министър-председатели, министри, народнипредставители, дейци на културата, но и науката, професори, журналисти, цяла плеяда от личности българи, плодивчани. На тези пловдивски защитници на правото съм посветил отделна последна девета глава.

Затова тази книга е не просто история на Плодивската адвокатура. Тя е история на адвокатите от Пловдивския регион. ,,Историята на Пловдивската адвокатура’’ е първият по рода си опит за цялостно проучване, анализиране и обобщено представяне на дейността и развитието на тази институция в продължение на повече от век, т. е. от възникването й до наши дни.

Хронологическите рамки на изследването обхващат периода от 1878г. до 2017г. Началото е свързано с Освобождението през 1878г., когато са положени основите на новата държавна организация, респективно и на нейната съдебна система. От нея постепенно ще се роди и адвокатурата, за да измине своя дълъг вече 120-годишен път на самостоятелно развитие.

 - Какви трудности срещнахте по време на процеса на набиране на информация?

 - Всеки историк среща трудности при подготовката на своите трудове. Най-големият проблем е документалната база, чието проучване е задължителна предпоставка за да бъде написан един подобен стойностен труд.

В случая основният проблем възникна от липсата на самостоятелен служебен архив за някои по-ранните периоди от историята на адвокатската колегия в Пловдив. Има запазен печат на първия адвокатски съвет в България от 1897г. - Пловдивския, но се оказа, че няма никакви оцелели материали за неговото създане. Лиспват такива дори в бибиотеката на колегията, където иначе има доста стойностни заглавия и редки издания, посветени на специализирана правна тематика.

Според действащата правна уредба след Освобождението първите адвокати в региона до 1897г. са се вписвали в Окръжния съд в Пловдив, който е издавал за всеки един от тях поотделно определение. Този правен акт е давал възможност на всеки адвокат от Пловдивския съдебен район да упражнява професията си. След справка в архива на Окръжния съд установих обаче, че няма запазени такива правни актове.

Друг голям проблем възникна с търсенето на изчезналия служебен архив на адвокатската колегия след 9.09.1944г. Тогава в цялата страна въз основа на Закона за адвокатите от 1947г. са проведени масови чистки на ,,неудобни’’ адвокати по политически причини. Това е част от процеса на подчиняване на свободната и независима дотогава адвокатура на тоталитарната държава, оглавена от БКП. 

Една от най-засегнатите в България от тези чистки е била Пловдивската адвокатска колегия. Адвокати не просто масово са били уволнявани и репресирани. Има стотици такива имена, които губят адвокатски права за цял живот.  Цели списъци със заличени адвокати са били публикувани. Вследствие на уволненията са ,,изчезнали’’ доста адвокатски дела и архиви.

В края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век най-вероятно са били иззети от органите на т. нар. Народната милиция много архиви на прочистените неудобни адвокати, лишени принудително от право да упражняват професията. След официална справка в ОД на МВР Пловдив, където се отнесоха много сериозно към поставения чрез колегията въпрос за съдбата на изчезналия архив и адвокатски дела, се установи, че такива документи при тях липсват, т.е. най- вероятно са били унищожени или пък предадени (препратени) някъде ,,нагоре’’ по йерархията в системата!

Така се оказва, че за отделни периоди от историята изворите са много бедни и направо липсват. Затова проучването и събирането на материали бе насочено към ЦДИА и към ТД на ДА ,,Архиви’’, където вече се оказа, че има запазени доста материали, свързани с дейността на пловдивските адвокати в посочените периоди до 1897г. и след 9.09.1944г.  В ТД  на ДА Пловдив има обособени фондове на адвокати.

Това вече ми позволи да се направи една цялостна реконструкция на миналото на колегията, още повече че в личните архиви на пловдивски адвокати изскачат имената и на техните колеги в региона и страната.

Трудът е базиран е върху богат изворов материал и е плод на задълбочено проучване на обширната литература и историография, свързани с темата. Използвани са източници от всички български архивохранилища, в които са запазени, обработени и достъпни сведения за Пловдивската адвокатура като институция и за самите пловдивски адвокати. Основните документи са от ЦДА София и ТД ДА Пловдив, НБКМ София, НБ ,,Иван Вазов’’ Пловдив., ЦВА Велико Търново и други. Особено важно значение за нашето изследване имат личните фондове на пловдивските адвокати, като например изключително богатия фонд на Недко Каблешков, известен още като ,,последния възрожденец’’.

  - Срещнахте ли данни и факти, които ви изненадаха и ви се сториха много любопитни?

  - За някаква що-годе голяма изненада не мога да говоря. По-скоро пред мен се разкриха още факти и детайли от биографиите на много известни заслужил и дейци на правото и разбира се негови защитници. Така вече имаме един много по-широк поглед към тези личности.  А те са наистина такива. Безличието по правило не е присъщо на адвокатската професия.

Ако досега съм се спирал на тях чисто професионално исторически като политици и общественици, сега обръщам погледа си от друг ъгъл към тях като юристи и адвокати. Този ъгъл несъмнено обогатява представата за личността и прави познанието за нея по-пълно.

Любопитни факти могат винаги да се намерят и посочат. Роденият в Битоля, Македония д-р по право Никола Генадиев е известен адвокат, вписал се най-напред в Пловдив, но също така и политик, блестящ оратор, който е очаровал с изкуството си да говори (С. Радев го нарича ,,ораторът художник’’)

Той е полетял с балон по време на Търговско-промишленото изложение през 1892г. в Пловдив. Малцина по онова време са били участнции в тези демонстрационни полети. Д-р Н. Генадиев е първият адвокат и юрист сторил това. Той става известен за пръв път през 1897г. по делото Анна Симон - млада жена, унгарка, певица от софийските шантани, която през април 1897 г. е убита в Пловдив.

По това дело подсъдими е един офицер гвардеец Дечко Бойчев. Случаят е нашумял много тогава и има отзвук и в  чужбина. Д-р Н. Генадиев е граждански ищец на дъщерята на Анна Симон. Тогава изнася знаменита си реч на 14.07.1897 г.,  вследствие на което убийците на унгарката са осъдени на смърт и обесени. Красноречивият адвокат Н. Генадиев дори успява да възпроизведе писъците на убитата жена пред съда. Замесен е обаче в шумни български и международни афери (като адвокат и подсъдим).  Това е човекът, който е бил влиятелна фигура в доста български правителства, които са били заивисими от него и групата му генадиевисти в Народнолибералната (стамболовистка) партия. Няколко пъти е съден, но все се измъква от правосъдието благодарение на безпсорните си умения, но и на политически сметки. Осъждатго по т.нар. Деклозерова афера през 1916г. и лежи в затвора, построен от него самия години преди това като министър на правосъдието.

Няма как да пропуснем големия Недко Каблешков, който по произход е от видния български род Каблешкови - една високо ерудирана личност, известен още като ,,последният възрожденец’’. Той е адвокат, общественик, политик и публицист, свързан през целия си живот с Пловдив, играл важна роля в обществения и културния живот на града. От  1895 г. започва самостоятелна адвокатска практика, като малко след това избран в ръководството на колегията.

Неговият личен фонд е море от информация. Ето един любопитен факт - в спомените си адвокат Н. Каблешков отбелязва, че на 10.05.1897 г. Алеко Константинов е в Пловдивския апелативен съд, за да изучава углавното дело на подсъдимия, когото защитава, и „към 5 - 5 ½ часа следобед Алеко дойде заедно с колегите М. Такев, В. Атанасиади и др. в писалището ми, което беше срещу Чифте баня, близо до църквата „Св. св. Кирил и Методий“, откъдето М. Такев го отвежда в Пещера…“  Този спомен е важен,защото показва и къде е била кантората на Н. Каблешков.

През 1928 г. той написва книга за голямото земетресение, наречена „Страшната народна злочестина“. Това е един високо оценен труд от читателите и научните среди, който дори е премиран от БАН. Сумите от наградата и от продажбата на книгата си адвокат Н. Каблешков дарява за нуждите на пострадалите от земетресението с печалбата от своите книги на стойност 3028 лв. той подпомага жертвите от земетерсението.

Много дела е водел адвокат Недко Каблешков. В неговия огромен архив има документи за стотици граждански и наказателни дела, в които е участвал. Те могат да бъдат обект на цяло самостоятелно изследване на тема съдебните битки на адвокат Н. Каблешков. Участвал е в много заплетени дела и доста сложни казуси, в които са замесени големи държавни, частни и лични интереси. Тези дела не са били водени от него формално. Напротив, от съдържанието на документите личи, че като адвокат Н. Каблешков е влагал цялата си енергия. Полагал е огромни усилия и е демонстрирал в съдебните битки завидни професионални умения, за да защити интересите на своите клиенти. И така в продължение на години.

По стечение на обстоятелствата неговите дела са се проточвали и някои от тях са продължавали дори десетилетия. При това той разбира професията не като средство за облагодетелстване, а като призвание да помага на хора, изпаднали в беда. Това личи от факта, че гледа безплатно делата на много свои бедни съграждани, на които никога не е отказвал правна помощ и съдействие.

В своята беседа  в Пловдив през 1928 г. Н. Каблешков споделя, че ,,адвокатът не е обикновен занаятчия, нито търговец, нито спекулант, а човек, призван, надарен свише, да служи на справедливостта и истината, да защитава преследваните, слабите, онеправданите, подтиснатите. Адвокатската колегия не е обикновено сдружение, обикновена корпорация, а както казват французите един рицарски орден, институт на борци за правото и истината, установен от закона, в интерес на правосъдието, обществото, държавата и гражданина“.

Един от най-видните адвокати в Пловдив в междувоенния период е Йордан Ковачев, който е бил и член на Съвета на колегията. Той е адвокат, поет, писател, вегетарианец, въздържател, толстоист, читалищен и кооперативен деец, есперантист, основател на Лигата за защита на човешките права, човек с невероятна съдба, наричан още „Българският Махатма“, който за съжаление след 9.09.1944г. е жестоко репресиран като земеделец и два пъти е въдворяван в ТВО Белене. Й. Ковачев умира на 19.02.1966 г. след операция от рак на стомаха.

Пловдивската колегия дава най-успешният кмет в историята на града - Божидар Здравков от Демократическата партия. Той е родом от българския град Пирот в Поморавието, днес в Сърбия. Изключителна личност, чиято роля в истоията на Пловдив може да се сравнява с тази на инж. Иван Иванов в София. Б. Здравков е без конкуренция и до днес по делата, които е извършил начело на Общината в двата си мандата - 1932-1935г. и 1936-1939г.

Не можем да не споменем и двамата братя Лука и Георги Говедарови, които заемат значимо място в обществения и културния живот на Пловдив и региона. От 1919 г. до септември 1944 г. те съчетават професионалната си адвокатска дейност с журналистиката, полагат усилия за развитието на учебното дело в Пловдив, активно стимулират културния и обществения живот в града, роявяват се като инициатори и участници в професионалните организации на пловдивските адвокати и журналисти.

Лука Говедаров е адвокат, драматург, журналист, общественик и оратор. За него Вичо Иванов пише следното: „В обществения и културен живот на Пловдив Лука Говедаров винаги е показвал будност и чувство за дълг. Тук той е верен на ония морални предания, които е получил от семейството на копривщенеца Иван Г. Говедаров“. Лука Говедаров от 1921 г. до 1944 г. е  главен редактор на в. ,,Юг’’.

Собственик на вестника е брат му Георги Говедаров. В.,,Юг’’ е  независим всекидневник за информация,политика и народно стопанство, което му позволява да се наложи в кратковреме като един от най-разпространените и търсени вестници в Южна България, увеличава се тиражът и се изпраща в цялата страна. През 1930 г. в.„Юг“ притежава собствена сграда, в която се помещава редакцията, адми-нистрацията и собствената печатница - най-модерни машини. Общият актив на вестника по време на национализацията след 9.09.1944 г. е над 10000 000 лв.Л. Говедаров пише уводни статии, рецензии, преводи и води рубриката „Ако грешим, поправете ни“. Л. Говедаров е председател на Съюза на провинциалните журналисти (1933-1944). Той е редактор на първото българско списание „Български  журналист“.

Георги Говедаров е пет години по-възрастен от брат си Лука. Адвокат от 1910г., директор на в. „Юг“ и активист на Демократическата партия. Бил е дори спряган за министър в 30-те години.  След преврата на 9.09.1944г. Г. Говедаров  се оттеглил от професията си след адвокатските чистки. Той е жертва на прочистването на адвокатурата от комунистическата власт. Това става през есента на 1950 г. Г. Говедаров умира през 1969 г.

 - Ако трябва да формулирате мисия и мото на Пловдивска адвокатска колегия и чрез тях да бъдат вплетени от една страна целият богат мемоар и от друга - съвременният облик на гилдията, как биха изглеждали те?

 - Отговорът на този въпрос намираме в далечната 1928г. Тя е известна в паметта на българите от Южна България с т. нар. Чирпанско земетресение от април с. г. , засегнало и Пловдив.  Малко известен факт е, че за покриване на загубите от това силно земетресение адвокатите в страната са дали сумата от 208 153 лв. Само Адвокатския съвет в Пловдив дава 6 608 лв. Отделно някои местни адвокати подпомагат пострадалите с големи суми. Адвокат Ст. Хиндлян дава 1 000 лв. Адвокат Недко Каблешков  дарява печалбата от продадени негови книги на стойност 3 073 лв.

Всъщност помощта на адвокатите е отражение на разбиранията, които са доминирали в средите на плодивските адвокати за тяхната мисия в обществото. Три месеца преди земетресението в Пловдив действащите в Пловдив тогава адвокати провеждат една своя беседа. Тя е озаглавена „Адвокатът, адвокатът общественик и адвокатският морал“. Оценявайки значимостта на обсъжданите теми и въпроси, пловдивските адвокати са решили да я отпечатат и публикуват. В брошурата се съдържат речите на адвокатите Н. Балтов, Г. Чернооков, Илия Т. Атанасов, д-р Ал. Пеев, Т. Алтънков, Ст. Протохристев и Г. Начев, взели участие в разискванията и репликите на Н. Балтов и Н. Каблешков.

Съдържанието на беседата е изключително важно, а много от речите на пловдивските адвокати тогава, записани в издадената брошура  заслужават да бъдат четени и препрочитани. Съветвам дори адвокатите от цяла България да направят това, ако не са го сторили, още повече че тя е публикувана на страниците на списание "Адвокатски преглед’’.

Така адвокат Никола Балтов подчертава: ,,…От адвоката се изисква ценз и морал равно с ценза и морала на съдията. Адвокатът е задължен да упражнява съвестно професията си и чрез своето поведение да бъде достоен за почит и уважение, като отношения с колегите, колегията и клиентите. От коя друга професия, от кой друг обществен деец се изисква по-висок морал и по-голям ценз? Можете да бъдете министър-председател, председател на Народното събрание, депутат, окръжен управител, окръжен и общински съветник, без да се изисква от вас висок ценз и морал, но не и адвокат. Това показва каква важна, свещена роля се пада на адвоката в обществото“. 

Такива са били схващанията на пловдивските адвокати през 1928 г. за работата на адвоката. Трябва да посочим, че тези схващания и до днес не са загубили своята актуалност.

Адвокат Н. Балтов определя, че ,,добрият, честен и трудолюбив наш народ трябва да се  запознае с важната и свещена мисия, която се възлага на адвоката в обществото и в съда, като борец за истина, за право и за справедливост, изобличител на тираните, потисниците, грабителите народни, защитник на преследваните, слабите, онеправданите’’.

 Янко Георгиев Гочев е роден на 18.07.1973г. в град Първомай, област Пловдивска. След като завършва с отличен успех гимназия в своя роден град през 1991г. кандидатства във ВТУ ,,Св. св. Кирил и Методий’’, където е приет в Историческия факултет на университета. През 1996г. завършва специалността ,,История и География’’, като получава образователно-квалификационна степен "магистър по история и география".

През 2005г. завършва с отличен успех специалността ,,Право’’ в Правно-историческия факултет на ЮЗУ "Неофит Рилски" в Благоевград с образователно-квалификационна степен ,,магистър’’ и професионална квалификация ,,юрист’’.

След пеминаване на изискуемия стаж и изпити за придбиоване на адвокатска правосопобност през 2011г. се вписва като адвокат в Адвокатската колегия Пловдив, към която работи и до днес.

И независимо, че е адвокат на свободна практика, той никога не е загърбвал историята, която си остава голямата му любов.  Янко Гочев е автор на много статии, студии, монографии и научни публикации, както и на следните солидни исторически трудове: ,,Косовската операция на Българската армия през 1915г.’’ (2003),  ,,Руската империя срещу България’’ в три тома (2006) и ,,Убийството на Васил Левски. Виновниците ‘’ (2016).

Екипът на TrafficNews.bg поздравява Адвокатска колегия  Пловдив за 120-тата годишнина и им пожелава да бъдат честни, справедливи и последователни в мисията, на която са се посветили!