Дори преди началото на военната кампания на Русия, украинската армия получи огромни помощи в оръжие, боеприпаси и разузнавателна информация. Западни инструктори обучаваха украинците на адекватни тактически похвати и умения за боравене с натовски образци стрелково оръжие. Страната се сдоби със съвременни преносими противотанкови ракети и преносими зенитни комплекси, осигуряващи значително тактическо предимство на всяко армейско подразделение в отбрана. А от началото на руската агресия, доставките на оръжие набъбнаха до невиждани размери: строго консервативната в оръжейния експорт Германия премина от износ на каски към износ на оръжия, а Европейският съюз направи безпрецедентна стъпка, осигурявайки финансиране с цел закупуване на оръжие за украинските въоръжени сили.

Въпреки грамадната международна помощ, украинският президент Владимир Зеленски настоява да получи подкрепа по две основни линии – предоставяне на изтребители и обявяване на забранена за полети зона над Украйна. Макар и да не пренебрегва оказваната на народа му подкрепа във вид на санкции, оръжейни доставки и хуманитарна помощ, речите на украинския президент и до момента се въртят около два наратива: „Дайте ни самолети” и „Затворете небето над Украйна”.

            Печели ли Украйна от обявяване на забранена за полети зона?   

Краткият отговор на въпроса е: „всъщност, не”. Обявяването на забранена за полети зона в украинското въздушно пространство, би затворила небето над Украйна за всички видове летателни апарати – както за руски самолети и вертолети, така и за украинските самолети и безпилотни апарати „Байрактар”. Такава забрана би ограничила иначе успешно опериращите дронове турско производство, с помощта на които украинците успешно следят движението на руските войски, а често извършват и неочаквани нападения. Операциите на украинските ВВС, представящи се прилично след първоначалните тежки загуби, също биха били изцяло спрени.

От друга страна, въвеждането на забранена за полети зона, независимо дали става с резолюция на ООН (както в Босна, през 1993-та година, или в Либия, през 2011-та) или без, би останало забрана на хартия, ако не се осигури от разположени чуждестранни военни сили. А всички виждаме колко и как Кремъл се съобразява със забраните.

Закриването на украинското небе за полети изисква разполагането на войски за ПВО на натовските държави на територията на Украйна и предислоциране на авиационни групи в страната или в непосредствена близост до нея. Всеки летателен апарат, бил той руски, украински или на която и да е трета държава, ще бъде принудително приземяван по силата на забраната, а при отказ да се подчини – ще бъде обстрелван.

 Руският президент, обаче, ясно демонстрира готовността да включи ядрения потенциал на страната си. В този смисъл, нищо не дава основание да се мисли, че Путин би се въздържал от ескалация на конфликта и от употреба на ядрено оръжие, ако бъде предизвикан – особено посредством намеса на сили на НАТО, охраняващи въздушното пространство на Украйна и дори само след един свален руски самолет. А използването на ядрено оръжие, дори и в тактически мащаб, би довело до невиждана катастрофа в Европа. Съветът на НАТО го знае, знаят го и украинците. Но Зеленски продължава да настоява за своята забранена за полети зона.

            Трябват ли ѝ на Украйна самолети?

Независимо от понасяните тежки удари по летищата, украинските ВВС запазват някаква степен на оперативна функционалност и очевидно разполагат с повече от едно годно летище, което не е повредено от бомбардировки. По данни на Пентагона, броят полети на украинските ВВС е далеч от потенциала им след загубите – оставащите около 50 украински самолета извършват по 5-7 бойни полета на денонощие.  Противовъздушната отбрана на Украйна също действа ефективно, съдейки по броя съобщения за поразени във въздуха ракети, насочени към украински градове, както и по отбелязания от някои военни анализатори „сухопад” – загубата на немалък брой руски самолети „Сухой”, свалени от украинската ПВО. При все това, в условията на намаляващ брой годни летища, властите в Киев настояват за подкрепа не със системи за ПВО, а именно със самолети. В началото на месеца се появи и съобщение от украинското армейско командване, че очакват да получат общо 70 самолета МиГ-29 и Су-25, предоставени им от България, Полша и Словакия.

Публикуваното в „Туитър” съобщение на украинската армия нямаше как да бъде взето насериозно, дори само защото силно надценяваше възможностите на България да предостави обявения брой самолети. Но представляваше още една заявка, наред с президентските обръщения към представителите в НАТО и в ЕС, именно за подпомагане на Украйна с изтребители. При това – от днес за утре.

 Бойният самолет не е независима единица. Успешното му използване зависи от триадата летища-логистика-персонал. От първия елемент украинците имат останали твърде малко, а повечето самолети изискват и повече оперативно годни летища. Пребазирането на изтребители без възможност за дозареждане във въздуха, на собствен ход, с преминаване над поне едно чуждо въздушно пространство, или пък с друг вид транспорт, е логистично предизвикателство само по себе си. Следващият проблем в тази посока би бил доставянето на нужното за операциите авиационно гориво – под обстрел, или поне в потенциално враждебна територия. И накрая – самолетите имат нужда не само от пилоти, но и от техници, от оператори по въоръжението, от механици на пускови агрегати и на зареждащи машини, а също и от радиолокационни станции, които да осигуряват навигацията. При сериозния недостиг на аеродроми, обезпечаване и персонал, набиран вероятно изключително от резервисти, потенциалът на евентуално доставените МиГ-29 няма да бъде разгърнат – особено при активното противодействие на руските ЗРК „Бук” и С-300/С-400, а бавнолетящите „танкоубийци” Су-25 лесно биха станали плячка на руските изтребители, срещу които са безсилни въпреки тежкото си въоръжение.

Полските военни летища никога не са представлявали реално решение на проблема: основно защото използването им от украинските ВВС би ги превърнало в легитимна цел за руски атаки. Дори без да се смятат проблемите с отдалечеността на такива летища от театъра на бойните действия, едва ли Полша, при цялата си подкрепа за Украйна, би искала да даде формален повод за ескалация на конфликта, въвличайки държавите от НАТО във война, по силата на колективния договор за отбрана. В такава ситуация, отговорът на Русия би бил изключително неприятен за всички. А сегашният военен конфликт се нуждае от деескалация, не от наливане на бензин в огъня.

И докато Полша и САЩ дипломатично си подхвърлят собствеността върху едни самолети и - поне на хартия, ту ги пребазират в Германия, ту ги връщат  обратно, украинският президент продължава да настоява за военна помощ във вид на изтребителна авиация. Напук на мнението на множество военни анализатори, които смятат предоставянето на зенитни системи със среден и малък обсег на действие на украинската ПВО за далеч по-перспективен ход. И въпреки мнението на Пентагона, че подкрепата с изтребители е нецелесъобразна.

            Защо Зеленски иска неизпълнимото?

Комедийният актьор, избран за президент на Украйна, доказа на дело, че взема разумни решения. Украинската информационна машина развърна невероятно добра осведомителна кампания. Удари руснаците по най-болезнените места  и ги победи на техен терен в тяхната пропагандна игра. Ръководството на Украйна очевидно успява да планира добре ходовете си на всички фронтове и не би допуснало грешката да настоява силно за неизпълнима, а вероятно и ненужна подкрепа, освен ако няма основателна причина.

Тази причина е възможно да се крие в дългосрочните цели на пропагандата. Независимо от изхода на войната, както и от времетраенето на конфликта, украинският народ ще изтърпи тежки, много тежки дни. В този смисъл, Зеленски се движи върху много тънък лед – невижданата досега подкрепа за него ще бъде устойчива само докато украинците задружно успяват да изтърпят несгодите на войната. Тази подкрепа може да бъде обърната много лесно – само от едно непопулярно решение, само от една тежка загуба или при достигане на прага на поносимост на обществото. В момента украинците са сплотени, защитавайки земята си и водейки буквално отечествена война. Но сплотеността им е силно зависима от търпимостта на населението. А търпимостта има граница, която със сигурност е доста по-ниска границата на търпимост на политическото ръководство на страната. В последна сметка, продоволствията и електричеството ще бъдат налични по-дълго в  правителствения бункер, отколкото в окопите и на барикадите. Ето защо е възможно в дългосрочен пропаганден план да се търси виновник – някой, комуто да прехвърли отговорността при евентуален неуспех или при изчерпване на силите у украинците. Някой, който да бъде сочен с пръст и който да бъде използван за спасяване на популярността на Зеленски. Някой, за когото се знае, че е отказал приемане в определен съюз по „бърза писта”, или че е отказал намеса и исканата подкрепа.

Заявката за ролята на виновник косвено вече е дадена – в своя реч украинският президент заяви, че украинците не се страхуват от война с Русия, сякаш внушавайки подтекста „за разлика от останалите”. Останалите, които не предоставят самолети. И които не въвеждат забранена за полети зона. Които ще бъдат виновните, ако ще и да изпращат влакове с оръжия, техника и хуманитарна помощ или дивизиони за противовъздушна отбрана.