Драстичните увеличения на заплатите в сектор „Сигурност“, правосъдната система и няколко агенции  през последните две години отключиха това, което икономистите прогнозираха отдавна – ефектът на доминото. Днес почти няма сектор в бюджетната сфера, който да не настоява за ново, по-високо възнаграждение. Протестите, започващи тази седмица в НСИ, НОИ, Агенцията по заетостта, Инспекцията по труда и АСП, са само първата вълна.

Тенденцията е ясна –  селективното увеличение на доходите в държавата поражда усещане за несправедливост и вече предизвиква гняв, който се излива под формата на протести.

Служителите в НСИ и НОИ, които първи излязоха на протест, поставятрезонния  въпрос: как се очаква държавата да функционира нормално, когато експерти работят със заплати от 800 до 1 600 лв. нето?

НСИ е институцията, която измерва икономиката, демографията, пазара на труда – всичко, за което държавата взема решения. А служителите ѝ получават възнаграждения, които често са по-ниски дори от тези в някои общински администрации.

Същият дисбаланс се вижда и в други структури – повишаването в силовите ведомства  варира между 50 и 70% ,  докато в „тихите“ администрации увеличенията са минимални. В един момент това няма как да не доведе до социално напрежение.

Рекордните разходи за персонал – проблем, който вече никой не може да игнорира

Фискалният съвет е категоричен: разходите за заплати в публичния сектор са достигнали 10% от БВП – ниво, което България никога не е плащала досега.

През 2024 г. държавата е дала над 20 млрд. лв. за персонал, с 3 млрд. повече от предходната година. За 2025 г. са планирани нови +3 млрд. В същото време: администрацията в много общини расте, въпреки намаляващото население; МВР е с едни от най-високите разходи в ЕС, при съмнителна ефективност; държавни служители и силови ведомства не поемат собствените си осигуровки, което е наследена привилегия.

Това поставя страната в парадокс: бюджетът се раздува, а доверието в ефективността на държавата намалява.

Аристокрация и плебс

Когато една група служители получава 30% увеличение, а друга – 3%, обществото неизбежно реагира.

Това не е само „завист“ или „натиск“. Това е въпрос на логика – държавата сама създаде йерархия на важност между своите служители, без да обясни по какви критерии.

Резултатът е предвидим:

  • администрацията се обезкуражава;
  • ключови експертни системи изостават кадрово;
  • цели сектори заплашват с протести;
  • частният сектор също е принуден да вдига заплатите, за да остане конкурентен, което отново подхранва инфлацията.

Този цикъл вече се вижда ясно в цифрите.

Данъци нагоре, доверие надолу

Проектът за бюджета включва увеличение на осигуровките с 2 процентни пункта – най-голямото от 1996 г. насам. Риториката в парламента е все по- скандална , надменна и безсъдържателна, а общественият разговор все по-поляризиран.

Политиците твърдят, че повишението е нужно, за да се стабилизира системата. Синдикатите твърдят, че страната не може да поддържа държавна администрация с ниски заплати и високи очаквания.

Истината е по средата – без реформа в структурата, всяко увеличение е временно спасение.

Фискалният съвет поставя въпроси, които властта системно отлага:

  • трябва ли да има толкова много общини с раздут щат?
  • защо полицаите растат като численост при намаляващо население?
  • защо едни служители плащат лични осигуровки, а други не?
  • колко струва неефективността на системата?

Докато липсва реформа, държавата реагира на парче – „тук увеличаваме, там успокояваме“, което води до лавина от искания.

Кутията на Пандора вече е отворена

След години на неравномерни и често политически мотивирани увеличения, системата влезе в нефункционален режим. Никой протест не е „неоснователен“, но за първи път бюджетът е принуден да се сблъска едновременно с искания от всички страни. Истината е проста: държавата се опита да купи спокойствие с пари, които няма – и така отвори апетит, който вече не може да задоволи. Оттук нататък има само два пътя: реформа или безкрайна спирала от протести. И двата са трудни, но първият поне води някъде.

Държавата трябва да реши две неща много ясно кои сектори са приоритетни и каква администрация може реално да поддържа? Без тези отговори всяка следваща година ще започва – и ще завършва – с нови протести

Истината е проста: властта се опита да купи спокойствие с пари, които няма – и така отвори апетит, който вече не може да задоволи. Оттук нататък има само два пътя: реформа или безкрайна спирала от протести. И двата са трудни, но първият поне води някъде.