„Пловдив е в сърцето ми. Силно свързан съм с този град. Денонощно съм бил тук – в Стария град, заедно с Митко Киров,  Георги Божилов-Слона, Начо Културата, Николай Кучков,  Йони Левиев, Христо Стефанов. Бяха готини артистични  времена с пиене, много разговори, че и спорове за изкуство. Хубав въздух”, често се връща в миналите славни времена скулпторът Вежди Рашидов, който днес бе избран за председател на Народното събрание.

Той обаче поема от топлия филибелийски въздух много преди да се превърне в част от артистичната бохема на града.

„Бях и войник тук! Беше младост, бяхме хубави момчета с хубави пловдивски гаджета”, смее се  Рашидов.  В строителните войски той се събира със свои колеги художници и заедно оставят немалко творби, част от които и днес са в пространствата около бившите казарми.

Именно заради тези си връзки с града под тепетата е щастлив, че точно в Пловдив открива първата си изложба  в Балабановата къща.

„Бях 28-годишен и силно се вълнувах, защото показах творбите си заедно с Дечко Узунов. За изкуството ме откри Аксиния Джурова. Помня, че точно по това време излезе и първото ми интервю. Направи го Николай Хайтов за списание „Родопи”. Пазя го и до днес”, разказва Вежди.

Говори с много емоция и за приятелите под тепетата, голяма част от които вече не са сред нас. Настоящият председател на Народното събрание не пропуска възможност да сподели вълнуващи спомени за големите артисти на Пловдив. Последната му изява бе във филма за Атанас Кръстев -Начо Културата по повод 100-годишнината от рождението му.

„Начо беше невероятен човек, много ерудиран, с широк размах на мисълта и неизчерпаема енергия,  с неподражаемо чувство за хумор. Бях много млад, когато се запознах с него. Още тогава славата на пловдивските художници, на пловдивските творци се носеше навсякъде. Той беше душата на артистичната бохема на Пловдив, а в историята остава завинаги като един от създателите на Стария град в онзи автентичен вид на истинския Пловдив. Целият му съзнателен живот е минал сред артистичната бохема, той създаде  онази атмосфера, която направи Пловдив града на големите български  художници. Днес тази легенда като че ли потъва в забвение и все по-далече остават във времето колоритът и артистичният въздух на този град”, разказва пред камера скулпторът.

И допълва, че е правил портрет на Начо Културата през 1981 г.

Рашидов показва любовта си към Пловдив и чрез поредица от дарения на картини и ценни книжни издания на Градската художествена галерия и Народна библиотека „Иван Вазов”. По времето, когато беше министър, бе ремонтирана изгорялата зала на Драматичния театър, бяха реставрирани и експонирани мозайките в Епископската и Малката базилика, бе обновена сградата на ГХГ.

Емоционалната връзка с Пловдив и приноса на Рашидов към някои важни за културната инфраструктура на града са едно, но той предизвика скандал със спорно предложение за построяване на сграда на Операта на терен на Панаира. Така инициативата за култура се превърна в политически конфликт и предложението бе оттеглено.

Наред с успешната му визия на артист и общественик, Рашидов има и спорни моменти в биографията си. Често опонентите му го наричат "мултак" и това никак не е случайно. На 14 декември 1996 г. скулпторът е награден от собственика на "Мултигруп" Илия Павлов с титлата "Главен мултак на републиката". Скандал предизвика и снимката му с Иво Карамански - кръстника на българската мафия, който целува Рашидов по челото.

През 2001 г. скулпторът влезе в телевизионните репортажи и на вестникарските страници, след като заедно с общинския съветник в Столичния общински съвет Емил Додов се сбиха с полицай след направена забележка за неправилно паркиране.

Името му беше замесено и със скандала около третата българска изложба в Лувъра, според договор, сключен по времето, когато бе министър на културата. Оказа се, че православните икони и символи на България ще бъдат експонирани в отдела за ислямско изкуство във френския музей. На това остро се противопоставиха от от Института по изучаване на изкуствата при БАН с аргумента, че не е нормално артефактите за бъдат представяни като част от историята на Европейска Турция. Вероятно и заради това от Светия Синод категорично бяха отказали техни произведения да бъдат включени в експозицията. 

БИОГРАФИЯ:

Вежди Рашидов е роден на 14 декември 1951 г. в Димитровград. Когато е на 2-годишна възраст, заминава с родителите си за Хасково. Майка му, известната певица Кадрие Летифова, умира, когато той е в 4 клас. Днес Кърджалийският театър носи нейното име. До седми клас учи и живее в сиропиталището в село Студен кладенец. Кандидатства в Художествената гимназия в София, но не издържа приемния изпит. Баща му го праща в Мадан, в техникума по минна електромеханика. На следващата година го приемат в Художествената гимназия в София, по-късно да стане и студент в Академията в София.  Завършва я през 1978 г., работи като асистент, а по-късно се захваща със скулптурата и първите успехи не закъсняват. Впоследствие той има над 50 изложби по света и у нас. Печели и е удостоен с многобройни награди, отличния и признания за своята работа.  Произведенията му са в цял галерии из целия свят. През 2021 г. открива собствена такава в София, която носи неговото име.

Народен представител в XLI, XLII, XLIII, XLIV, XLV и XLVIII народно събрание, което открива като най-възрастен сред избраните депутати. Министър на културата в първото и второто правителство на Бойко Борисов. След като на 19 и 20 октомври 2022 г. Народното събрание не избра председател, на 21 октомври бе избран за председател на Народното събрание.