След като  БСП получи третия мандат, днес започна консултации за съставяне на мнозинство в рамките на 47-ото Народно събрание. Първата среща бе с „Продължаваме промяната“.

Като условие за участие в коалиционно управление, от ПП поставиха приемането на антикорупционния закон и Бойко Рашков да стане председател на КПКОНПИ.

„Важно е във всички аспекти на плана за възстановяване да напреднем. Ще говорим за политики. Първата точка на програмата, която приехме, е приемането на новия закон за КПКОНПИ, антикорупционен закон, с номинацията на г-н Рашков“, изтъкна  Кирил Петков. След срещата Асен Василев каза пред журналисти, че евентуални преговори с ИТН ще зависят от това как мандатоносителят ще съумее да сглоби мнозинство, така че да бъде приет законът за КПКОНПИ и да бъде избран Бойко Рашков за ръководител на тази комисия.

При тези заявки се оказва, че управлението на държавата зависи от личността на един човек , а именно Бойко Рашков. С какво Рашков е толкова ценен за лидерите на Продължаваме Промяната?

Бившият шеф на следствието застана  начело на Министерството на вътрешните работи със заявка за сериозна реформа във ведомството.  Той оглави МВ още в първото служебно правителство на Румен Радев, запази поста си и във второто, а след това остана министър и в редовния кабинет на Кирил Петков.  И ако при първите две правителства законодателни реформи бяха невъзможни, то по време на редовното управление имаше достатъчно време поне да се постави началото на някакви промени. Още повече, че различни професионални организации в МВР имат доста разумни предложения за подобряване на организацията на работа. Но Рашков бе поредния министър, който влезе с големи заявки,  които така и не реализира. Достатъчно е да припомним, че и при това управление никой не пипна с пръст  „хибридите” – пенсионираните полицаи, които получават едновременно пенсия и заплата , продължават да заемат щатни бройки и то на възлови позиции.

По време на парламентарен контрол , Рашков заяви, че „реформи в МВР са предприети, извършват се и някои от тях са завършени. Друг е въпросът, че реформи не се извършват за ден, седмица или месец” . Това изявление предизвика гнева на полицейските синдикати, които  директно уличиха Рашков в лъжа.  

След като не видяхме някакви „чудеса” в МВР, каква е гаранцията, че това ще се случи в КПКОНПИ? И нормално ли е съставянето на правителството да зависи от назначаването на един човек?  Защо след десетки срещи, консултации, червени линии , се оказва, че ключът от Кабинета е в джоба на Рашков?

Управляващи и опозиция за на едно мнение , че страната е изправена през сериозни кризи, а зимата ни носи  много неизвестни.  В коалицията са категорични , че трябва да бъде съставено правителство в рамките на този парламент, за да могат спешно да бъдат приети законите, гарантиращи отпускането на парите от Плана за възстановяване и развитие. БСП поиска Кирил Петков да се оттегли като министър – председател в евентуалното правителство и той го направи. Христо Иванов пък предложи експертен кабинет без лидери. Т.е се оказва, че повечето лидери са готови да загърбят егото си , за да бъде постигнато съгласие, но Рашков остава като крайъгълен камък.

Рашков може и да е „абсолютен литмус” за Петков, но не и за болшинството българи, независимо от политическите им пристрастия.

Ако управляващите разчитат, на доста „либералното” отношение на  Рашков към законите по отношение на определени личности , това може на по-късен етап да се окаже бомба със закъснител.

Няма как да бъдат пренебрегнати и коментарите, че на карта са заложени и запорите и обезпеченията по делата на Васил Божков, Баневи, Арабаджиеви, Бобокови, срещу които текат разследвания.

Поставяйки Рашков като условие за бъдещ кабинет,  ПП слагат знак за равенство между едно ведомство и човекът, който стои начело. Както направиха с прокуратурата и главния прокурор Иван Гешев, вместо да намерят начин да променят правомощията  , съпъстващи длъжността, за да няма значение кой стои начело, а да е достатъчно този човек да спазва закона. 

Предстоят критични месеци  и възможни избори, които може и да не са последни. Вместо обединение на принципна основа и търсене на изход с най- малко щети, се поставят спорни условия.  Напук на  евроатлантическите ни претенции, България стремглаво се е устремила към ляво управление , очевидно грижливо подготвено от президента Румен Радев. Той получи втория си 5-годишен мандат, благодарение на немалко от дясно ориентираните избиратели, но те вероятно вече горчиво съжаляват за избора си.  Радев неприкрито лобира за руските интереси  и с даването на мандата на БСП съзнателно саботира съставянето на правителство. 

Но очевидно Рашков е по-важен от геополитическата ориентация на страната ни.

Ще изгорим ли юргана заради една бълха?