Наскоро медиите публикуваха скандални разкрития за това на какъв ужас са подложена някои от родилките в България.

Разбира се, това не е представителна извадка. Много жени са възхитени от техните лекари, от целия екип, който е бил до тях по време на раждането и досега благодарят на всички, които са им помогнали да се сдобият с дете.

Други обаче не таят такива чувства...

Оказва се, че да си родилка в България е изпитание, приличащо на филм на ужасите.

От една страна е покачването на детската смъртност в България. Държавата ни се нарежда на едно от първите места в Европа, като основна причина е лекарската грешка или не навременната намеса.

В България много от родилките избират секцио. През последните 4 години, 10 мои познати се сдобиха с бебета. Осем от тях родиха секцио. В другите европейски страни секциото е само по преценка от лекар, когато нормалното раждане застрашава живота на майката и бебето.

Тук не е така. Тук често майките са карани насила от някои лекари...да изберат секцио, че така е по-лесно...За доктора.

В България не можеш да видиш детето си дълго след неговото раждане. Показват ти го след един, два дни. То не спи при теб, отделено е при акушерките. И отново, в другите нормални страни бебето стои при майката си. Има пригодено легло до нея и тя се грижи за него още от първият му ден.

Тук трябва да слушкаш, да не повишаваш глас и да чакаш някакъв час, в който ще донесат ТВОЕТО дете.

Историите, които вестниците разказаха наскоро бяха повече от скандални.

Например, за родилка, която викала от болка, а акушерката й казала: „стига си се лигавила, наду ни главата”.

Да, това е нормално за България. Тук, когато се оплакваш, значи се лигавиш. Когато викаш, ти затварят устата. Когато молиш за помощ, никой не ти помага.

Отдавна е известно лошото отношение по болниците. Отиваш там и се чувстваш като натрапник, не като пациент. Чудиш се къде отиват парите, които всеки месец плащаш като здравна осигуровка и имаш чувството, че сякаш някой ти прави услуга, отколкото че плащаш...

“Ами, факт е това отношение - да. Преживява се една от малка до голяма касапница с ражданията в България. Сега, като се връщам назад, ако не бях толкова изтощена, шокирана, безпомощна тогава - вероятно щях да набия някого от така наречения персонал, а после щях да осъдя болницата, която представляват, задето от уж нормално раждане едва не си загубих детето! Освен шока с отношението, после сечта продължава с немарливост, бъркане на медикаменти и инструменти, паника, циничните овиквания и т.н.”

Това споделя поредната майка. Ако тя наистина беше осъдила болницата, може би щеше да бъде първата, която се е осмелила да говори открито за проблемите в родилното. За касапницата, както тя се изразява и затова, как гледат на теб като на бройка, като на тази, която само вика, като онази, която постоянно плаче.

“Всяка раждала българка може да напише тонове за лошото отношение в родилното. Когато аз раждах, се падна неделя. Явно са искали да си починат лекарите, особено една от акушерките. Защото, когато виках от болки и нямаше кой да ме чуе, тази въпросната акушерка четеше вестник и ми викаше възмутено. “Ей, не се спряхте днес! Какво си се развикала, ма, няма само тебе да слушаме, не си единствената, която раждаш...”. Е, вярно, че аз пък бях 11-та поред, точно в неделен ден, в който явно са мислили да почиват ...?” – разказва друга майка-жертва на родилното.

Лоши грижи и никакво човешко отношение, разбирате ли?

Но така ще бъде, докато българите си траем. Докато даваме подкупи, за да се отнасят с нас така, както би трябвало да се отнасят с нас и без рекет. Да ни уважават, да уважават детето ни. Да ни успокояват и да ни помагат, когато имаме нужда.

Аз не разбираме тези лекари, тези медицински сестри….

Защо са избрали тези професии, защо са посветили живота си на тях, когато са постоянно недоволни? И сега изкарват този гняв върху своите пациенти...

Докато всичко в тази страна е така, никога няма да се оправим!

Докато родилките са обиждани, овиквани и едва ли не бити, че са поискали помощ - все ще сме на този хал.

Явно в България трябва да си плащаш, за да си спокоен. Спокоен, че ще те прегледат, излекуват, че ще се погрижат за теб...ако не си плащаш, трябва да си голям късметлия, че иначе става много страшно!

Автор: Костадин Костов, lentata.com