Три премиера и половина – толкова успяха да излъчат от „Има такъв народ” от април до август, а всеки един от тях не успя да стигне до гласуване в пленарна зала. Първият кандидат-премиер на Слави Трифонов – Антоанета Стефанова бе единствената личност от всички предложени, която не предизвика бурна реакция. Вероятно това се дължеше на факта, че функцията на шахматистката бе да премести фигурата – да приеме и върне мандата на президента Румен Радев в предишния парламент.
Ненадейно след това ИТН спечели изборите и вместо постоянното бавене и отлагане, което бе характерно за формацията, още преди да бъдат обявени резултатите от вота, Слави излезе на екрана и зачете от аутокюто своя кандидат-премиер и състав на Министерски съвет.
Забравеното юпи на царя Николай Василев трябваше да стане премиер, имайки зад гърба си едва 65 депутата и без никой от ИТН да е водил разговори с другите парламентарни сили. Личността на Василев и крайната му либерална програма, накараха дори автентично десните да отместят малко поглед от доктрината за държавата единствено като регулатор на обществените отношения.
След шамара получен от кандидатурата на Василев, ИТН смениха тактиката – те започнаха да говорят с партиите. Обявиха програмата си, търсеха подкрепа, водиха преговори. Поведението на „Има такъв народ” заприлича на диалогична партия, която е готова да търси общото. Поне както те си представяха разговорите с евентуалните си партньори. Оказа се обаче, че все още думите „отстъпки” и „компромиси” не фигурират в тяхната политическа артикулация. А партньорите им казаха, че на срещите не са обсъждали политики, а са им давали да гледат филмчета.
Тогава гръмна и името на почетния консул на Барбадос Петър Илиев, като потенциален премиер от „Има такъв народ”. Реакцията бе мълниеносна, дори без да е давал интервю пред Нова ТВ. Десетки спорни моменти от неговата биография изплуваха за часове в деня на връчването на мандата и така на „Дондуков” 2 се появи широко известния в тесен кръг от хора Пламен Николов. Продавачът на плувна екипировка и доктор по философия бе тотално неизвестен за цялото българско общество. Вместо обаче той да започне да се доказва и да създава впечатление, Николов влезе в оправдателен режим от първия момент. Накрая се оказа, че големите мултинационални компании, в който той е работил, не са толкова големи. Докторската му дисертация пък не е това, което пише в биографията му.
Напрежението към ИТН се засили от потенциалните им партньори от „Демократична България” и „Изправи се.БГ! Ние идваме”. Усещайки това, сценаристите Тошко Йорданов, Филип Станев, а и самият Слави Трифонов започнаха персоналните си атаки към Христо Иванов, Мая Манолова и другите лидери на тези партии.
Мостовете, които все още не бяха изградени, започнаха да се палят, въпреки призивите за спокойствие и смирение.
Така се стигна до кулминацията – интервюто на кандидатът за вътрешен министър, вицепремиер и почти премиер Петър Илиев. Появата на адвоката на годината по Нова Телевизия показа, че в действителност България има нужда от сериозна съдебна реформа, щом с това поведение, той е стигнал до този приз.
Илиев бе точният пример, че хората, които работят по политиките и целите на едно правителство, са толкова важни, колкото и самата програма.
Така цялото напрежение, което се бе натрупало през последните седмици се изля наведнъж от потенциалните партньори на ИТН – ДБ и ИБГНИ.
Наложи се Слави Трифонов отново през аутокюто, а не през дивана или пост във Фейсбук, да излезе и да каже, че ИТН са били предадени от партиите на протестите. Изказванията на другите формации обаче бяха в съвършено друга посока, а именно, че през цялото време е имало диктат от ИТН към тях за приемане на една програма и един състав на кабинет, без да се търси другото мнение. Или както гласи старата поговорка: „Като говориш с мен, ще мълчиш”.
Слави, Филип и Тошко започнаха да говорят – „правете каквото искате” и като обидени деца отново се затвориха във вътрешния си кръг, в който има много популярни хора – но само за него.
За мнозина най-изненадващото бе подкрепата на Слави към президента Румен Радев за втори мандат, което обаче по-скоро бе апел от рода на :„Давай, да направим избори 2 в1. Няма от какво да се страхуваш, ще играем заедно”.
Големият въпрос е дали след тези три премиера и половина, които България видя от „Има такъв народ”, отново ще им отреди да са първа политическа сила, или пък може ида стане изненада още в 46-ото Народно събрание, което да излъчи кабинет.
Още от категорията
Бюджет 2025 превръща държавата в сериозен конкурент на бизнеса във войната за кадри