Митологията е неизменна част от политиката, която се засилва изключително много преди избори. Митовете вървят из централните, из медиите, из града, из хората. На базата на тях се правят немалко заключения и се излъчват послания, а и внушения.  

След вота и резултатите идва истинския ден за размисъл, а и разбиването на митовете, които дълго биват подхранвани, за да обслужват определени интереси.

Ето, кои са митовете, които бяха разбити на пух и прах след изборните резултати:

ГЕРБ и бойкота на Здравко Димитров

След като стана ясна кандидатурата на Здравко Димитров от ГЕРБ, в Пловдив веднага тръгна тезата, че с нея ще се разбие партията под тепетата.  Причината бе кандидатурата на Димитров преди четири години за кмет, както и нагласите, че отношенията между Зико и Иван Тотев са обтегнати. Според редица анализатори преди изборите активът на ГЕРБ е щял да бойкотира Здравко Димитров на вота. Сигурна индикация за това щяло да бъде, че листата на партията, ще изкара повече гласове, отколкото тази за кмет.

Резултатите обаче показаха точно обратното. Здравко Димитров изкара 39 777 гласа или 36,14%, а за Общински съвет вотът бе 29 743 души или 30,59%. Разбира се, хората, гласуващи за кмет са повече отколкото за общински съвет. Разликата обаче от 6% показва, не само, че Зико е припознат от всички членове и симпатизанти на ГЕРБ , но привлича и вот  от електората на други партии.

Силата на патриотите и БСП

Преди изборите „патриотите” бяха уверени в пълната победа в Пловдив от кмет, през районни кметове до силно представяне в Общинския съвет. Резултатите обаче бяха катастрофални. От очакваната разлика  между 6 и 9% на първи тур , отиде на 20%. Преди четири години патриотите имаха петима представители на балотаж, а сега само един в лицето на Борислав Инчев в „Южен”, който дойде с 1% разлика зад третия.  Освен това патриотите вече не са втора политическа сила в Пловдив, след като вкараха само 5 съветници, колкото три други формации, а БСП имат 7.

Всичко това показва, че обликът на Славчо Атанасов като алтернатива на ГЕРБ в Пловдив, е мит, който прекалено дълго се слагаше на трапезата за критиците.  Истината е, че Атанасов стигна до балотаж на мускули, което не елиминира напълно шансовете му. След първия тур обаче може да се каже, че шансовете далеч не са 50/50, както се смяташе преди това.  

По време на кампанията „патриотите” умишлено се опитаха да забравят, че са в коалиционно споразумение с ГЕРБ в управлението на България. Другият фактор, който повлия за слабия резултат на Славчо Атанасов е кандидатурата на Николай Радев. Всеизвестен факт бе, че левият електорат масово преливаше гласове в Атанасов. Този път социалистите заложиха на сигурното – именно партиен кандидат с висок обществен авторитет,  който да върне червения вот при титулярите. Това се вижда и при  резултатите за районни кметове, където двама потомствени социалисти пробиха. Децата на старите партийни номенклатури Илия Баташки и Георги Йорданов – Атанас и Десислава ще се борят за „Северен” и „Западен”. Именно това искаха старите червени избиратели – нови лица, но от „правоверно семейство”.

Другият мит, че Георги Гергов е изпратил БСП на дъното и копае, вече няма да бъде толкова цитиран сред червените опозиционери. Социалистите се завърнаха като втора политическа сила, като успяха да напипат пулса на своя електорат.

Пловдив избира мажоритарно

За сетен път се доказа твърдението, че хората гласуват за партии, а не за личности. Да, вероятно, кандидатурата на Здравко Димитров събра по-голям потенциален вот, отколкото една евентуална такава на Иван Тотев. Причина обаче е, че много повече „мажоритарното” би надделяло негативизма към личността на Тотев, отколкото позитивизма към личността на Зико. С други думи за хората по-голяма тежест има негативните нагласи към даден кандидат, отколкото позитивните на друг, или повече се гласува „анти”, отколкото „за”.

Хората показаха, че гласуват за партийни централи и активисти, а не за личностите сред кандидатите. Дори да приемем, че Дани Каназирева е мажоритарен кандидат нейния вот падна. Кандидатите около Георги Колев ЗС „Александър Стамболийски” също не получиха очакваната подкрепа, ако се мислеше мажоритарно.

Самият факт, че  в Пловдив нито една листа за Общинския съвет не бе пренаредена е достатъчна.  Разбира се, новите правила вдигнаха значително прага, но като изключим ГЕРБ и БСП,  за другите партии не се искаха хиляди гласове за пренареждане. Поглеждайки и листите за Общинския съвет отново се вижда очевидното – хората гласуваха за партии, които заложиха изцяло на твърди партийни кандидати, а не експерти и популярни личности. Вторите, ако ги имаше, то малко от тях са сред избраните общинари.

В листата на Демократична България също не липсваха експерти в различни области, но преференциите им също не бяга достатъчни да пренаредят листата. За сметка на това кандидатът за кмет адв. Атанас Костов високомерно обяви "че само 6 000 души не са объркани в изборните си предпочитания, защото колкото гласувализа кмет, толкова гласували и за Общински съвет." Което твърдение обаче изобщо не отговаря на истината, тъй като за кандидата на ДБ са гласували 5 527 души, а за Общински съвет-         6 650. Освен това има много хора, които са гласували с три или две различни бюлетини, което по никакъв начин не ги прави нито объркани, нито неграмотни.  Това е тяхното право на избор. 

Така митовете, които върлуваха преди изборите вече са разбити, а изводите са: Здравко Димитров е новият естествен лидер на ГЕРБ, Славчо Атанасов изпява своята лебедова песен, а БСП се завръща в местната власт в Пловдив и не на последно място – пловдивчани гласуват за партии, а не за личности.

Разбира се, като всяко общество и пловдивското има нужда от митология. Така след балотажа вероятно ще се родят нови митове, които ще се засилват в следващите месеци и години.