Преди броени дни депутатът и лидер на партия „Воля“ Веселин Марешки обяви, че възнамерява да внесе законопроект, който забранява търговски марки да носят имената на национални герои. Марешки визира и футболните клубове с имената Ботев и Левски.

Преди няколко години аптекарският бос обеща на феновете на Локо да построи трибуна Бесика на Лаута, докато изпълняваше длъжността президент на черно-белите. На мястото на обещаната трибуна в момента има такава от метални конструкции, поставена далеч след като гастролът му на Лаута приключи безславно. На фона на този факт ще подминем с усмивка намеренията на един човек, който не е оставил кой знае каква следа във футбола.

По принцип би трябвало да приемем загрижеността на Марешки за светите имена на героите от българската история, тъй като те редовно стават обект на нецензурни скандирания по време на мачовете. Разбира се - без някой от феновете да си помисли да ги хули, идентифицирайки ги само и единствено с футболните отбори. Естествено на никого не е приятно да чува подобни неща по терените, но тук говорим на клубове с вековна история, носили тези имена в една огромна част от съществуването си. Клубове, които са нещо много повече от търговски марки.

През 1985 година, когато Левски и ЦСКА се сбиха грозно на един финал за Купата на България, с партийно постановление под надслов „Да изкореним недъзите в българския футбол“ двата столични гранда бяха преименувани на Витоша и Средец, а Христо Стоичков бе наказан да не играе доживот. Говори се, че лично държавният глава Тодор Живков е настоявал за тежките санкции и опитите да бъде омилостивен ударили на камък. Всяко чудо за три дни – Стоичков заигра след броени месеци, за да се превърне в легенда, а Левски и ЦСКА върнаха старите си имена през 1989 г. Ботев Пд в продължение на 22 години до 1989 г. носеше името Тракия, с което постигна едни от най-бляскавите си успехи. През целия този период обаче жълто-черните фенове скандираха името на патрона си.

Г-н Марешки явно не е разбрал, че футболът е велика игра, защото пази традициите си и ги предава от поколение на поколение. И никакви политически гилотини, вихрушки и лични прищевки не са в състояние да заличат тези традиции. Те са високо над всякакви законопроекти, а футболът е подвластен на свои собствени закони. Депутатът би трябвало да е наясно, че феновете ще продължат да скандират имената на любимите си отбори, дори и при промяна. Всъщност, такава е немислима и няма как да се случи, колкото и да са чисти и патриотични помислите на Марешки. Просто в конкретния случая криворазбраният му патриотизъм е напълно неуместен, а опитът му за пиар – прекалено евтин. Футболът е игра на народа, а не на политиците.