„Защо ми казвате, че не трябва да му вярвам? Дайте доводи“ – това отговори Румен Радев за Николай Копринков в първото си интервю, след като подаде оставка в „Панорама“ в края на януари.

Два месеца по-късно, когато политическият проект на Радев вече е факт, а той представи авангарда и листите си – сякаш Николай Копринков, а и другият му сочен за най-близък съветник – Пламен Узунов, изчезнаха. Няма ги в листи, няма ги по телевизионни участия, не се видяха дори и на голямото представяне на „Прогресивна България“.  

Големият въпрос е къде са те, какво правят и какви функции ще изпълняват в бъдеще?

„Сиви кардинали“, останали на дивана или поставени на резервната скамейка?

Преди дни Румен Радев каза, че за разлика от други няма да бъде „на дивана“ и да управлява задкулисно – а ще застане с лицето и името си в битката на изборите. В този смисъл значи ли това, че двамата му най-близки съветници са на резервната скамейка, тъй като през годините имената им стана нарицателно за задкулисие най-вече в реденото на служебните кабинети?

 Ако е така – то Румен Радев трябва да даде отговор на въпроса, който му зададе Бойко Василев – вярвате ли още на Николай Копринков, а и на Пламен Узунов.

При положителен отговор то тогава най-естественият въпрос е какво правят те в „Прогресивна България?

Репликата на президента, че „диванът“ е символ на задкулисието, то какво точно правят те на него? Редят листи, коват „коалиционни споразумения“ и договорки?  Не е ли това задкулисие, срещу което лидерът на „Прогресивна България“ се бори?

Виждайки определени личности в листите на коалицията като Иван Демерджиев,  и бившите полицейски началници - Петър Тодоров и Димитър Балев, то този „кръг“ бе инсталиран начело на МВР именно от Пламен Узунов в служебните кабинети. Същият този кръг се забърка в толкова скандали през своето управление, колкото последните редовни правителства заедно не успяха

Още повече  слагането на Петър Тодоров, трети в листата  на партията в Пловдив, е повече от озадачаващо.  Дългогодишният шеф на 1 РУ в Пловдив бе издигнат като гл. секретар на МВР, а това бе най-яркият пример за това как човек не просто с посредствени, а с почти никакви професионални компетенции, може да управлява цялата вътрешна система на сигурност , само защото е „послушен“.  За награда той получи – избираемо място за депутат, а най-невзрачният директор на ОД на МВР – Пловдив от последното десетилетие Димитър Балев – също се готви за Народното събрание.. Инсталираният като „шапка“ на милиционерите в партията -  Иван Демерджиев пък вероятно ще отговаря за тях, като може да му се възложи отговорността да изкарва част от тях от бюфета на парламента при гласуванията.  

Нещо повече -  изникват въпроси  дали и „сивите кардинали“ изпълняват тази функция само на „Прогресивна България“, или това правят и в служебния кабинет? Дали същите двама съветници „съветват“ Емил Дечев с назначенията в МВР, които да „помагат“ на ПБ на изборите?  Или пък чертаят таблици с МРРБ на кои общини да се финансират проектите или договорят с министри какви договори да се сключват?

И въпросите не спират дотук, а бившата първа дама, която явно е „вътрешна опозиция“ в „Прогресивна България“,  повдигна още повече с поста си:

"Мене ме нема в целата схема", както пеят ЪпсурТ. Обръщайте се към съпредседателите или към "онзи, на когото името не бива да се споменава" (това по Хари Потър). Успех!

А след това хареса и този коментар под него:

„Ако не е фейк е краят на една измама ! Едно е пътят на коприната, друго е на копринката“

Това отваря другата хипотеза, че Румен Радев може да е хванал пътя на коприната, изоставяйки този на „копринката“. Но ако е така – то отново се връщаме към отговора на въпроса му към Бойко Василев. Отговор, който Радев е длъжен да даде.

Защото е важно дали има хора на дивана, и то не какви е да хора, или просто пътищата вече гледат в различни посоки. Второто със сигурност може да бъде поставено под съмнение каквото и да каже Радев, а друг цитат от света на Хари Потър е доста подходящ за цялата ситуация:

„Проблемът е, че хората имат навика да избират изключително прецизно онези неща, които са най-лоши за тях.“
– Албус Дъмбълдор