Тоби е на 4 години - млад, общителен, закачлив, любвеобилен, в разцвета на силите си. Или поне беше такъв допреди 1 година, когато получи психическо разстройство, след като поредната новогодишна "бомбандировка". Тоби едва преживява десетките пиратки и взривове в навечерието на 2019 и получава страхова невроза. Да, Тоби е куче, но притежава всички сетива, които има  човек. Само, че слухът му е в пъти по -чувствителен от нашия. Затова новогодишните канонади, с които десетки хора избиват комплексите си и търсят несъществуващи емоции, са кошмар както за него, така и за десетки други кучета. Стресираните животни бягат, губят се, губят слуха си, а понякога и имутнитета си. Последиците за тях наистина са ужасни. Според ветиринари ,след нова година се наблюдава пик на брой на умрели домашни любимци.

Срещам Тоби и стопанина му почти всяка сутрин. Разходките вече са истинско изпитание и за двамата. След преживения шок, кучето не иска да излиза от къщи, а всеки шум го превръща в кълбо от нерви и го кара да лае и да се дърпа. Реакциите му са непредвими, а за да се върне към някакво нормално поведение, му дават успокоителни. Тази Нова година той ще прекара упоен и приспан, за да оцелее, защото не е ясно дали ще преживее поредната пукотевица. 

Тази вечер Пловдив отново ще бъде Бейрут. Големите хипермаркети вече са продали безумно количество пиротехника. Много големи европейски градове вече наложиха забрани на използването на фойерверки. За съжаление вероятно ще минат години, преди България също да се присъедини към тези забрани, защото от една страна властите предпочитат да не си развалят отношенията с народа баш на празниците, когато всеки втори пука като за последно, а от друга да не развали кефа на вносителите на пиротехника, чиито печалби само в рамките на седмица са милиони. 

Освен животните, шумът е изключително стресиращ фактор  и за малките деца. Друг страничен ефект е замърсяването на въздуха с допълнително количество фини праховми частици, които се отделят при разпадането на фойерверките. 

И докато чакаме властите да обърнат внимание както на смъртоносната статистика, така и на стойностите от измервателните станции, всеки може да се замисли за своята отговорност и да реши толкова ли е празен и пуст живота му, та да се налага да го пълни с извратени емоции от шума на бомби и взривове. 

Изборът е личен!