Франция, Белгия, Англия и Хърватия. Ако някой бе казал, че тези четири отбора ще си разпределят медалите на световното в Русия, сигурно щяха да го помислят за луд. Сякаш прекалено много свикнахме с Германия, Бразилия, Аржентина, Испания, Меси, Роналдо, Неймар…Нито едно от тези имена не присъства на полуфиналите на световното в Русия. За някои това може да е нелепо, може да е кошмар, може да е светотатство…А всъщност е доказателство, че футболът не е само за богоизбрани и миропомазани, не е мода. Футболът е игра, в която печелят силните на деня.  В буквалния смисъл.

Сигурно много хора са си мислели, че споменатите по-горе отбори и футболисти са абонирани за полуфиналите и финалите.  И вероятно много от тях съжаляват и смятат, че Мондиал 2018 само ще загуби от отсъствието им. А всъщност футболът следваше желязната си логика. Германците прекаляваха с плейстейшъна и изневериха на прословутата си дисциплина, каквито разкрития се появиха в последните дни. Меси бе повлечен от посредствеността на съотборниците си. Неймар играеше на свое собствено световно първенство, изпълнено с хитрини и симулации /може да прозвучи грубо, но е факт/, а Бразилия плати тежък данък на френетичните очаквания, почиващи по-скоро на далечни традиции, отколкото на реалности. Роналдо бе сам самичък и едва ли някой помни името на поне един негов съотборник в тима на Португалия. Испания отново бе уморена и предсказуема, а треньорският скандал със смяната на Лопетеги с Йеро два дни преди първия мач нямаше как да не даде отражение.

Само Франция оцеля от големите фаворити за титлата, при това – по убедителен начин. Англия се възползва отлично от занижените очаквания и по-лекия поток, в който съвсем преднамерено попадна. Белгия бере плодовете на проявения феърплей да избере по-силните противници на елиминациите и да ги победи. Хърватия, макар и по трудния начин /две победи с дузпи/, успя да натрупа неподозирано количество с качеството на индивидуалностите, с които разполага. С други думи – световното в Русия се превръща в страхотно преживяване именно заради провала на фаворитите и изригването на атакуващите от втора линия.

Какво като ги няма „модерните? Нима не си беше жива мъка да гледаме мъката на германците, на Меси, на самотния Роналдо, на търкалящия се по тревата Неймар?! Нима не е удоволствие да съпреживяваме устрема на подмладената и възродена Англия с Хари Кейн, Джеси Лингард и Деле Али, на страхотната Белгия с неподражаемите Еден Азар, Кевин Де Бройне, Тибо Куртоа и Витцел, на шахматните ходове, макар и в дълги партии, на Лука Модрич, Иван Ракитич и останалите хървати? На Килиан Мбапе, Антоан Гризман, Канте и все по-пробуждащата песен на петлите?

Франция – Белгия, Англия – Хърватия. Страхотни полуфинали между отбори, които най-добре успяха да изиграят козовете си и най-правилно съумяха да разпределят силите си. Ще бъде интересно, макар и без Меси, Роналдо, германци, бразилци, аржентинци и испанци. Във вторник и сряда от 21 часа. Да се насладим на силните на деня, вместо да оплакваме „богоизбраните“, „миропомазаните“ и „модерните“! Шоуто е гарантирано!