С клипчета във Фейсбук Европейската комисия ще рекламира еврото в България от днес. Това стана ясно днес от изказване на Бойко Благоев - и.д. ръководител на представителството на ЕК в България.

Рекламната кампания е кръстена #ЗаЕврото накратко и според официалната информация ще се реализира с подкрепата на Министерството на финансите и Българската народна банка.

"Добрата информираност играе важна роля в успешния преход от лев към евро. Инициативата на Представителството на ЕК в България „#ЗаЕврото накратко“ цели да предостави разбираема и практична информация за въвеждането на еврото в България", се посочва в официална позиция в социалните мрежи

От там става още ясно, че българските граждани ще бъдат информирани чрез видеоклипове именно в социалните мрежи. 

"Целта на инициативата на Европейската комисия „#ЗаЕврото накратко: отговорите, които търсим“ е да предостави достъпна информация за процеса на въвеждане на еврото в България и как той ще се отрази на ежедневието на българските граждани. Кампанията, която започва през септември 2023 г., ще представи десет видеоклипове по ключови теми, свързани с новите пари. Сред тях: процесът на замяната на лева с еврото; отражението върху всекидневието на хората; и реалните факти зад най-често срещаните митове за еврото. Следете страницата във Фейсбук на Представителството на ЕК за всички новини от кампанията, както и за информационните видеоклипове", се посочва на официалния сайт на ЕК. 

Логичният въпрос е защо Европейската комисия счита, че компанията за популяризиране на еврото и по-важно - за информиране на гражданите може да се изчерпа до... Фейсбук? 

За всеки специалист в маркетинга е ясно, че аудиторията на "Фейсбук" в България е изградена от предимно възрастни хора, между 30 и 60-годишни, предимно с по-висок образователен ценз, предимно от по-големите градове на страната, което ги свързва с една определена социална прослойка. От друга страна е напълно ясно, че младите предпочитат друг вид социални мрежи и често нямат "Фейсбук", известно е, че много хора въобще се отказаха от социалните мрежи, ясно е и че има не малко възрастни хора, които разчитат на традиционните медии. 

И така изненадващото е защо се използва частна платформа с ограничен таргет, вместо уеб сайт. И защо се счита, че 10 видеоклипа, публикувани там, ще се достатъчни, за да се информира обществеността. 

На сайта на Европейската комисия под "Къде можем да намерим достъпна и практична информация за еврото?", е записано следното: "Информационните видеоклипове от кампанията „#ЗаЕврото накратко: отговорите, които търсим“ ще бъдат разпространявани и в съкратени версии с жестомимичен превод". Отговор на въпроса КЪДЕ, който сам е поставен от авторите, обаче отново не е даден. 

Иначе Министерство на финансите е публикувало кратка информация за информационната кампания, в която споделя, че "С разбирането, че кампанията на Представителството на ЕК в България подпомага усилията и работата на българското правителство в един от най-важните му приоритети, а именно пътят към еврозоната, Министерството на финансите също ще публикува информационните клипове на своите институционални канали.

Така първото видео от кампанията вече е и в друга мрежа "Youtube" - в канала на Министерство на финансите. 

Ще има ли информационна кампания по национални телевизии, ще има ли опит за информиране във физическа, а не в онлайн среда, това са въпроси, на които за момента няма отговор. Нито от страна на Европейската комисия, нито на българските управляващи, в чиито ръце все пак е топката и които не бива да разчитат на кампании от вън, които да им свършат работата. 

Иначе вялата кампания идва на фона на абсолютно разделение на обществото по повод еврото и дори опити на патриотични политически формации за прокарване на идеята за отказ от влизане в Еврозоната или безкрайното отлагане на това. 

Припомняме, че еврото трябваше да стане официална валута в България от 1 януари 2024 година, ала още през пролетта на тази година се знаеше, че това няма как да стане. 

Понастоящем целта, която българското правителство и БНБ са поставили, е еврото да бъде прието „възможно най-скоро, но не по-късно от 1 януари 2025 г.“  Макар да няма нормативно изискване, досега всички държави са влизали в еврозоната от началото на календарната година поради практически съображения като улесняване на осчетоводяването, данъчното облагане и т.н.

Преди да приеме еврото България трябва да е направила необходимите законови промени за лесен преход към единната валута. Необходим е специален закон за приемането на еврото, в който да са разписани всички правила за превалутиране, изписване на цените в двете валути, срокове, в които левът и еврото паралелно ще са официална валута и т.н. Налагат се също множество промени в други закони, които да утвърдят еврото като национална валута, да регламентират правомощията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българската народна банка (БНБ), както и да осигурят безпроблемното преминаване на банковата и платежната система към еврото. Работата по всички тези промени е в ход: част от проектите са вече готови и се консултират с ЕЦБ.

Другата важна стъпка е оценката за готовността на България за еврото. Тя се прави чрез т. нар. конвергентни доклади на ЕЦБ и Европейската комисия (ЕК). Такъв доклад се изготвя най-малко веднъж на две години, а според графика следващият ще бъде през юни 2024 г. Чрез конвергентните доклади двете институции преценяват доколко всички страни членки, които не ползват еврото, покриват конкретните икономически изисквания (т.нар. Маастрихтски критерии), както и доколко законодателството им е приведено в съответствие с това на еврозоната. Ако дотогава българският парламент е приел нужните закони, основното предизвикателство за страната се очертава да бъде отговорът на изискването за инфлация. След евентуално положително становище от ЕК и ЕЦБ, пътят към еврото би бил практически открит, като формално се минава и през препоръка от ЕК и решение на правителствата на държавите членки в Съвета на ЕС.