Дълбоко съчувстваме на родителите и близките на 6-годишния Ангел. Това, което се случи, е човешка трагедия, която разтърси всички ни и трябва да бъде разследвана докрай – прозрачно, честно и отговорно.

Като журналисти, ние сме тези, които още от самото начало застанаха срещу мълчанието. Назовахме публично името на клиниката, в която Ангел загуби живота си, и започнахме да търсим отговори, докато други мълчаха или се криеха.

Днес, по време на протеста, докато управата на болничното заведение и извършилите интервенцията останаха в сянка и не понесоха и капка отговорност, други поеха удара на общественото напрежение – полицаи и журналисти. Част от протестиращите ги замерваха с бутилки и предмети, поливаха с вода, отправяха обиди.

Нека не забравяме – всички искаме справедливост. Но справедливостта не идва чрез насилие. И особено – не идва чрез насилие, извършвано пред очите на други деца. Деца, които бяха там – на площада, до родителите си. Деца, които станаха свидетели на грубост, агресия, викове. Деца, които няма как да разберат защо протестът за едно загубено детство се превърна в сцена на нова травма.

Смъртта на едно дете никога не може да бъде оправдание за нова болка. Не и пред други деца.

Истината – а не агресията – е пътят към справедливост. А истината е това, което ние – журналистите – продължаваме да търсим, ден след ден, въпреки всичко. Не спекулираме. Не мълчим. Работим.

И в този контекст, няма как да не се запитаме: предвид напрежението, което тлее в обществото след трагедията в Хасково, не се ли превръщат подобни прояви в умишлени провокации, целящи дестабилизация и социален разрив? Отговорността да не позволим това е обща – на институциите, на медиите и на всеки от нас.

Изразяваме пълната си подкрепа към колегите, които днес бяха на място – с лице и микрофон пред хората. Призоваваме за уважение. Към професията. Към фактите. И най-вече – един към друг.

Нека останем хора. Особено когато боли. Особено пред очите на децата.