Спохождало ви е усещането, че живеете в паралелна реалност? Абсолютно сте убедени, че нещо съществува, виждали сте го с очите си, докосвали сте го, но в същото време някой отсреща ви обяснява , че въпросното нещо не съществува. Попаднах в тази паралелна реалност днес сутринта, гледайки интервютата на кметовете на Созопол и Царево Панайот Рейзи и Георги Лапчев. Дори си извадих детските снимки от плажовете  на Смокиня, Алепу и Арапя. Гледах снимките, на които аз и сестра ми ровим в пясъка на дюните, правим замъци и русалки, а в същото време слушах и не вярвах на ушите си. 

Според  господата Рейзи и Лапчев  се оказа, че всъщност не сме били на море, а сме почивали в някакво  лозе  и в някакви ниви. Пак си погледнах снимките, но лозе не видях. Нито пък ниви. Имаше само някакви безкрайни дюни, в които тук таме беше забоден я чадър, я някоя палатка. 

Странна работа. Продължих да слушам созополският кмет, който с изражение - смесица от справедливо възмущение, досада и безпомощност обясняваше на репортерката, че всъщност понятието дюни е измислено от еколозите след аферата Дюнигейт, а пред 2008 година такова "животно" изобщо не е съществувало. Значи огромните дюни на южният плаж на Несебър не са съществували в действителност, а са били фикция. Да, вярно че тази фикция е запечатана от фотоапаратите на хилядите летовници, но това с нищо не потвърждава наличието на подобно природно образование. Според Панайот Рейзи дюните са нещо не особено постоянно, което зависи от капризите на вятъра , морето и природата като цяло. "Да, призна той, На Смокиня си е престъпление, но строежът на Градина е върху нива" заяви кметът и припомни, че "частната инициатива е в в основата на развитието на човечеството". 

За обществен интерес и опазване на природата изобщо не стана дума.

Алепу? Смомняте ли си актьорите от "Оркестър без име", които пееха "Оставаме" на Шофьорския плаж? Вероятно е от старческата ви деменция. Там не е имало плаж, а просто някоя и друга нива. Впрочем преди три години по заповед на квметът Рейзи бе поставена ограда, която ограничаваше достъпа до девствения плаж, която бе премахната по заповед на премиера Борисов , който тогава уверяваше , че "там нищо няма да се строи". 

По съвсем друг начин обаче стои въпросът на Арапя, където загрижени за природата , инвеститорите са започнали укрепителни действия , чрез ... строеж на нов жилищен комплекс. Така де, какво друго може да укрепи едно опасно свлачище, освен един 7-8 етажен петзвезден хотел. Според мен това трябва да влезе в учебниците по архитектура. 

"Комплексът не е на плажа, той само така изглежда" обясняваше в тв интервюто по Нова един от строителите. Отново фикция! 

Кметът на Царево безпомощно вдига рамене и обяснява, че той самият не иска на Арапя да има строежи, но просто "законът бил такъв". Как така крайбрежието се е оказало частна собсвеност той също не знаел , защото това е станало много отдавна. Мисля, че той има същата дилема като моята. Вижда пред очите си 50- годишна гора от дървета високи по 8-10 метра, но след това поглежда документите, в които пише "урбанизирана територия". На кого да вярва? Въпросът е изключително сложен. Гората си е гора! Но пък законът е писан и прилаган от хора, за които се предполага, че са по-умни от него. Абсурдно е да реши, че някой се е объркал или пък не дай си боже, е прибрал някой лев. 

Пак се връщам към старите снимки. Вероятно става дума за фотомонтаж. Родителите ми са изрязали лозята и тревите и са оставили само златистият пясък, безкрайната шир на лазурното море, ухилените физиономии на хлапета по бански и са добавили нелепата камила, чиито копита потъват в (не) дюната. Поставям си диагноза - биполярно разстройство. Трябва да се лекувам!