Приключенията на дама от Карлово в солните пустини на Етиопия

 

 

 

На гости на „Пътешественици“ тази седмица ни е Пламена Ставрева от Карлово. Пламена се определя като обикновен човек, който обожава да пътува, да открива нови светове и нови хора. Работи във военно формирование, а съпругът ѝ е офицер. Пътуват заедно, понякога само двамата, а друг път с приятели. Обикновено сами организират пътешествията си, но от време на време ползват и местни агенции. Привличат ги рядко посещавани места. Сред приключенията им са посещение на Мианмар по време на военното положение, Иран, Колумбия и др. Последното им преживяване е в Етиопия, за която с готовност ни разказват.

 

 

- Досега не бяхме стъпвали на африканския континент, просто му дойде редът. Прочетох доста материали и да, има части от Етиопия, които са сред опасните дестинации. За северната земя воюват еритрейци и афари и ако решите да я посетите ще ви трябва охрана. Но това, което ме привлече най-силно бяха серните полета Далол - реших, че си струва риска.

 

 

- Определено организацията. Достъпът до северната част на страната е силно ограничен - невъзможно е да се посети самостоятелно. Необходими ни бяха една камара разрешителни, които не можехме да си изкараме сами. Само за да получим визи, например, се наложи да отидем чак до Женева. Така че ако планирате пътуване нататък, имайте предвид, че ще ви трябва известно време за организация.  

 

 

- Общо прекарахме десет дни, които са крайно недостатъчни, за да се добие пълна представа за културата. Но трябваше да се съобразяваме с отпуските и не можехме да си позволим по-дълъг престой. Ползвахме местна агенция, която ни организира три-дневен тур из земята на афарите.

 

 

 

- Най-много ме впечатли добрината на хората. Нямате идея колко глад и бедност има в тази държава! Това е пустиня, в която вали едва седем дни в годината, няма вода, няма почва, където да посадиш нещо. Местните носят водата с туби, а тя пък не стига дори за пиене. Дадохме на едно дете пакет вафли, а то ни го върна и каза „Не искам вафли, искам вода!". 

 

Хората живеят в колиби и разполагат единствено с по една камила. Така и не разбрах как оцеляват. И въпреки това, всички бяха мили и любезни, радваха се на нас, белите. Никой не се опита да ни излъже или да вземе пари от нас. В едно заведение в градчето Мекеле, където се хранихме, дори ни дадоха касови бележки. Тези хора ни накараха да осъзнаем, че имаме щастието да се родим в един много по-добър свят.

 

 

- Най-голямата изненада беше, че когато кацнахме в Адис Абеба, сварихме началото на поредните размирици. Всъщност, конфликти в Етиопия не беше имало от много време и това за нас беше неочаквано. А пък на следващия ден трябваше да потеглим на север с автобус. Автобусите ги спряха, защото народа пали и троши всяко превозно средство, дръзнало да мине през размирния район и ние трябваше да измислим как да се справим.

 

 

 

Най-логично ни се стори на отиване да летим. Намерихме офис на Етиопиан еър и си купихме билети за същия ден, на бегом се върнахме в хотела, събрахме багажа и отново на бегом към летището. След екскурзията ни, навръщане намерихме джип с две момчета, които по заобиколните пътища успяха да ни приберат до Лалибела, откъдето вече се справихме сами.

 

 

- За мен серните полета Далол са най-красивото място, което съм виждала до момента като природна забележителност. Те са и нещото, заради което всъщност отидох до Етиопия. Намират се в северната част, почти до границата с Еритрея. Представляват подземен вулкан, от който изригва сярна киселина и оцветява земята в пъстри жълто-оранжеви багри. Трябва да се обикаля внимателно, защото киселината изгаря всичко, на което попадне. 

 

 

 

Другата интересна природна забележителност е солената пустиня. Там местните добиват сол, правят блокове с големина около 50х60 см, товарят ги на камили и керваните пътуват до най-близкия град, Мекеле. Един керван пътува цяла седмица в едната посока и изкарва по 1100 бира, което прави около 60 лева. Температурите в тези места са над 50 градуса, а лятото достигат до 60. 

 

 

 

Още по-надолу, т.е. на юг, е градчето Лалибела известна с вкопаните църкви, изградени през 12-ти век от цар Лалибела. След превземането на Йерусалим цар Лалибела решил да направи втори Йерусалим и изградил 11 вкопани монолитни църкви, които са свързани помежду си с подземни тунели. Към днешно време те са в списъка на Юнеско.

 

 

 

 

- Това, което ни хвана неподготвени, беше наличието на две часови времена: местно, което е с шест часа напред, и за чужденци, което е с  един час напред от българското. Имат и местен календар с тринадесет месеца. Имахме проблеми докато се разберем дали е 14-ти или 15-ти. Сверявахме си календарите с телефоните, докато докараме еднакво време. 

 

С храната също беше трудно. Оказа се, че е Великденски пост и в цялата страна никъде не доставят и готвят месо. Наложи се и ние да постим по принуда. И макар, че ястията бяха много вкусни, това постене ни дойде в повече. Когато пътуваме, винаги се храним при местните - така направихме и тук, а те ни се радваха и гледаха да направят всичко за нас. Накрая получихме и касова бележка за сметката. Бях много учудена - никога не съм предполагала, че в Етиопия има касови апарати. 

 

Животът тук е труден. Един шофьор, например, взима 1000 бира на месец (около 60 лв.). Работи на повикване, защото няма работа. Няма такова нещо като минимална и средна заплата. Професията шофьор се смята за добър избор за мъж, въпреки че не гарантира работа. 

 

Полиция няма, по улиците патрулират войници. Войската е като в България, платена. Имало е донаборна служба, но е отменена. Имат електромрежа, но не всеки може да си я позволи. Канализация, обаче, има само в градовете. Дори в туристическата Лалибела всеки се оправя поединично – хотелите с канал, колибите - досещайте се. 

 

Но, разбира се, има и редица положителни страни. Например, Етиопия е световноизвестна с кафето, което произвежда, а приготвянето му е цяла церемония. Вари се в глинен съд на дървени въглища. Задължително наблюдавайте този ритуал!

 

 

 

- Следващото ни пътуване ще е почивка в Андалусия, Испания. Заминаваме след десет дни, след това в края на юли ще обиколим Македония и Черна гора. Наесен ще посетим Египет, а, живот и здраве, напролет отново нещо екзотично - Китай и Тибет.