Кой ще е следващия служебен премиер на България? След като президентът Илияна Йотова стартира разговорите по „домовата книга“ , започвайки с Рая Назарян , към момента се обертават две възможности – зам. управителят на БНБ Андрей Гюров и шефът на Сметната палата Димитър Главчев, който вече е бил служебен премиер в едно от правителствата назначени от Румен Радев.

Към този момент залаганията клонят към Гюров  че той ще е служебен министър-председател след като Рая Назарян отказа с аргумента, че не е равноотдалечена фигура. Другата опция от т.нар. „домова книга“ – Димитър Главчев – остава на заден план, макар от ГЕРБ-СДС да го определят като приемлив и балансиран избор. Самият дебат около двете имена обаче отново извади на преден план основния проблем – колко трудно е според сегашната конституция и  днешната политическа реалност да се намери фигура, която да не бъде тълкувана през партийна биография.

Но всъщност на всички е ясно, че „кучето е заровено“ в министерството на вътрешните работи – институцията, от която в най-голяма степен зависи доверието в честността на предстоящите избори..

Сред най-често споменаваните е пловдивчанинът Емил Ганчев – бивш зам.-министър в служебния кабинет на Гълъб Донев. Ганчеве  с дълга професионална биография в системата, като е бил началник на Шесто районно управление , директор на ОД МВР – Пазарджик , шеф на Съдебна охрана и заместник на служебния министър на вътрешните работи Пламен Узунов. Ганчев бе освободен от Бойко Рашков, когато той пое МВР. Самият Рашков също открито заяви готовност отново да поеме МВР – ход, който някои разчитат като гаранция за твърд контрол върху изборния процес, но други като източник на ново напрежение и политическа поляризация, предвид скандала с ареста на Бойко Борисов и последвалите съдебни решения.

В публичното пространство се появиха и имената на Венцислав Катинов и на началника на КАТ Тенчо Тенев като евентуален заместник-министър – индикация, че се търси по-скоро оперативен и професионален профил. Спряганите за вътрешен министър е и пловдивчанинът Иван Демерджиев, който бе служебен министър, но той уточни че е готов да се върне в МВР , но не и като служебен министър. Което означава, че вероятно е решил да изчака изборите и следващото раздаване на карти при евентуално редовно правителство. В публичните си прояви Демерджиев не крие близостта си с Румен Радев  и по тази причина вероятно е готов да изчака. 

Паралелно с тези спекулации в самото МВР вече текат важни кадрови размествания. Назначаването на Явор Серафимов за заместник главен секретар на министерството точно преди служебния кабинет и изборите показва, че професионалното ръководство на системата също се подготвя за турбулентен период. Подобни ходове неизбежно ще бъдат тълкувани през призмата на предстоящия вот.

Който и да е избраника на президента,  служебното правителство отново ще бъде ключов политически фактор. Очакванията към него са противоречиви – от една страна, да бъде „равноотдалечено“, от друга – да взема решителни кадрови и управленски решения. Сигурно е обаче, че голяма част от директорите на Областни дирекции, както и назначените от тях началници , вероятно ще се разделят с постовете си. 

В крайна сметка въпросът вече не е само кой ще бъде служебен премиер или вътрешен министър, а дали политическата система е способна да излъчи устойчиво управление, което да направи служебните кабинети изключение, а не правило. Докато това не се случи, всяко следващо служебно правителство ще бъде възприемано не като решение, а като симптом на дълбоката криза на доверие.