Случаят с четиригодишното момиченце от Каблешково, което според родителите и медицински документи е било сексуално и физически малтретирано от учителка в детската градина, вече не е само криминален казус. Той се превърна в крещящ пример за политическо безочие и циничен опит за манипулация от страна на местната власт.

Вместо да демонстрира съпричастност и да гарантира безпристрастно разследване, кметът на Поморие, Иван Алексиев (ГЕРБ), зае агресивна позиция, която изцяло измества фокуса от пострадалото дете към защита на служителки и нападение срещу критиците.

На пресконференция Алексиев омаловажи работата на Тина Ивайлова, обявявайки я за „самозванка“, сякаш разследващите журналисти трябва да бъдат назначавани с конкурс от властта. Защитата му беше насочена не към едно дете, чието бъдеще може да е белязано завинаги, а към учителката и директорката. По-важно за него се оказа „уронването престижа на общината“, отколкото здравето и съдбата на едно малко момиче.

Още по-шокиращо – администрацията, ръководена от Алексиев, публично огласи фамилията на семейството. Това е недопустим акт, който поставя под риск жертвите. Докато родителите отчаяно търсят защита, кметът демонстрира арогантност и цинизъм, превръщайки скандала в лична война срещу журналисти и опозиционни депутати.

Поведението на кмет Алексиев по време на пресконференцията е напълно несъвместимо с позицията му на отговорен управник. Неговият "героизъм" е насочен не към защитата на най-уязвимия – детето, а към учителката и директорката. Той драматизира "съсипания живот" на възпитателката и припадъка на директорката, но нито веднъж не споменава семейството и болката на четиригодишното момиче.

Липсата на изразено съчувствие или поне неутрална позиция е морален провал. За Алексиев, случаят е въпрос на "уронване на престижа на общината" и политически дивидент, а не на защита на детското здраве и достойнство.

Кметът твърди, че институциите "работят", но назначените комисии от месеци не могат да установят "нито да потвърдят, нито да отхвърлят" обвиненията, а прокуратурата обявява "частните" медицински свидетелства за невалидни. Тези 10 месеца на институционално бездействие, завършили с изявлението, че случаят "не е заслуга на някакъв разследващ журналист", доказват точно обратното – че системата се е задействала едва след медиен натиск.

Кметът публично поставя под съмнение компетентността и легитимността на разследващия журналист Тина Ивайлова, сякаш журналистическата професия изисква административно назначение. "Ми аз ще си регистрирам един сайт, ще си го нарека... ще се кръстя журналист и ще лъжа," заявява той. Тази атака срещу журналист с доказан опит и награди е директен опит за дискредитиране на истината и заглушаване на неудобни факти, което е особено тревожно на фона на собствената му репутация, свързана с обществени поръчки и имотни сделки. Всъщност може да опита, но за тази работа се изисква кураж и почтеност.

Кметът вероятно тайно сънува свят без журналисти, стройна политическа система по севернокорейски модел, в която той раздава правосъдие от "най-високата обществена трибуна Община Поморие"  и учителки по бански, които преподават християнски добродетели в комбинация с "Психология на сексуалността" от Зигмунд Фройд. 

Агресията на Алексиев е насочена и към депутата Радостин Василев, който повдигна въпроса от парламентарната трибуна. Кметът на ГЕРБ, четвърти мандат, с лекота обявява Народното събрание за "фалшиво място" ("истинското" било старата сграда) и призовава за оставка на депутата, който "нямал доверие в институциите".

Кулминацията е в абсурдното твърдение, че цялата история е с "една цел - да съборите редовното правителство на Република България". Подобно превръщане на тежко престъпление срещу дете в парламентарна конспирация е върхът на политическия цинизъм.

Кметът е тук, "да защитава хората", но под "хора" очевидно разбира единствено своите служители, а не гражданите, станали жертва на предполагаемо престъпление. Публикуването на фамилията на семейството от общинската администрация, което нито една медия не си е позволила, е връх на безотговорността и допълнителен тормоз върху пострадалите.

Вместо да търси истината, кметът Алексиев започна да търси "виновните лица – журналист ли е, депутат ли е...". За съжаление, неговата пресконференция даде отрицателен урок по отговорност, морал и прозрачност, превръщайки един тежък случай в скандал за защита на политическия комфорт на местната власт.

Историята от Каблешково е огледало на едно управление, което се страхува повече от истината, отколкото от престъплението. Но истината има едно лице – това на едно малко момиче, чиито родители са намерили смелост да проговорят. И всяка атака срещу журналиста или депутата, които разказаха историята, е всъщност атака срещу самото дете.