Днес е роден Борис Березовски, известен като сив кардинал на Елцинска Русия, олигарх, изгонен от Владимир Путин, малко след като бившият чекист идва на власт. Березовски намира убежище в Лондон, откъдето се опитва да води активна борба с режима на Единна Русия. С него е свързан и един от най-големите скандали, които помрачават управлението на "Тъмнейшия", както наричат Путин в руските форуми – отравянето на Литвиненко с радиоактивния изотоп Полоний.

Оформилите се и еволюиращи отношения между олигархата и властта в Русия са христоматиен пример за начина, по който функционират съвременните диктатури. Първото, което е редно да се отбележи е, че те са много "по-вегетариански" от предшествениците си, вършали по света през ХХ в. Ако тогава средното съотношение сила-пропаганда е било 80%-20%, то сега то е същото, но с обратно значение.

Растежът на олигарсите в Русия през 90-те години бе пряко свързан с мафиотските групировки и службите, начело с ФСБ. Дейността на самия Путин, в Петербург, когато е шеф на търговските отношения на кметството, под ръководството на Анатолий Собчак е показателна. Митовете, легендите и историите, свързани с нея могат да се съберат в минимум четиритомник с обемите на "Война и Мир".

Елцинският подход към олигархата бе свързан с балансиране, договаряне и само в крайни случаи проява на безкомпромисна сила. Дали, защото през по-голямата част от управлението му, властта е висяла на косъм, дали защото е смятал за по-добре да разпределя властовите механизми между олигарсите, сваляйки отговорността от себе си и в същото време запазвайки инструменти за манипулацията им – историята мълчи. Фактът е, че той ги търпеше и търсеше начини да подсигури себе си и семейството си.

При сдаването на властта на 31.12.1999 г. той откри начин да осигури своята неприкосновеност чрез Путин. И трябва да се отдаде длъжното на Владимир Владимирович – семейството на Елцин наистина е неприкосновено. Според голяма част от анализаторите, назначаването на Путин за изпълняващ длъжността е, в началото е го обричало да играе ролята на личност, създаваща консенсус между властовите и финансови групировки в Русия от една страна, и народа от друга.

Примерът на Березовски и Ходорковски показва друго. Путин през първите два мандата от управлението си пренареди колодата на олигарсите. Факт е, че не пипна тези, които се издигнаха по времето на Елцин и го приеха като главен, но раздаде на най-близките си приятели държавни корпорации и компании. Пример за това е шефът на "Роснефть" – Игор Сечин. На долната снимка той е вляво, носи сакчето на Путин.

Еволюцията на симбиозата между властта и олигархата за последните трийсет години показва, че двете са изключително взаимозависими. Показва, че въпреки привидното спокойствие и подкрепа, която демонстрират двете големи групировки, между тях върви постоянна конкурентна борба. Никой олигарх не е сигурен, че в един момент няма ще бъде сполетян от съдбата на Березовски или Ходорковски, нито висшите чиновници са спокойни, че няма да получат удар от страна на капитала.

Вътрешните борби, водени в двата лагера, дават възможност за маневри и нанасяне на тежки удари. Така, след всяка кризисна ситуация, след всеки нанесен удар, възелът на раздорите и напрежението става все по-стегнат. За 20-те години, в които Путин е на власт е натрупан прекалено голям багаж, а "разтоварването му" въобще не е далеч.

През 2024 година свършва последният му мандат. Въпросът е по какъв начин ще решат да действат той и обкръжението му. Ще изберат да осъществят опит за мирен транзит на властта, ще опитат да създадат някакъв нов орган (тип ЦК КПСС), който ще бъде оглавен от Путин. Каквото и да реши, в този период групировката на властта ще бъде изключително уязвима. Тогава и ще настъпи полезният ход за олигарсите.

Със сигурност архаичната феодалообразна система, изградена от Путин, наричана в Русия "вертикала на властта", не отговаря на изискванията на епохата за ефективно управление. А всички знаем с какво завърши феодализмът.