Дългогодишно приятелство свързва известният пловдивски режисьор и продуцент Златко Павлов с убития бизнесмен Стефан Техов –Даскала. Собственикът на обменно бюро „Тийчърс” на Главната бе разстрелян снощи пред дома си на бул. „Шести септември”. Златко Павлов, когото мнозина наричат „Човекът-глас” , научил зловещата новина час след убийството. Признава , че е бил шокиран. Все още не може да повярва , че някой може да посегне на човек като Стефан. За TrafficNews.bg той разказа какво го свързва с жертвата и каква е неговата версия за жестоко престъпление.
- От кога познавате Стефан Тахов, какво ви свързваше?
- Със Стефан се познавахме повече от 15 години. Свързваше ни дългогодишно приятелство. За мен той беше един от най- почтените, честни и възпитани хора, които съм познавал. Беше толерантен, коректен и етичен. Пловдив загуби един достоен човек. Стефан имаше много приятели- и то от най-различни социални кръгове. Той действително е в бизнеса с обмяна на валута отдавна и целият град го познаваше. Много от хората, които емигрираха в чужбина, преди да тръгнат отиваха да си обменят валутата при него за късмет. Защото бе много позитивен човек.
- Освен приятели обаче, явно е имал и неприятели. Споделял ли е с вас някакви притеснения, страхове. Някой заплашвал ли го е ?
- Техов беше изключително коректен бизнесмен и затова успехът му не закъсня. Освен с обменното бюро, той се занимаваше и със земеделие. Инвестира много пари в покупка на земеделски земи. Притежава около 10 000 декара. Сериозен бизнес и съответно има хора , които имат задължения към него. Затова не мисля, че убийството му е дело на някакъв наркоман, който просто го е проследил и го нападнал. Първо , Стефан никога не носеше големи суми в себе си , защото виждаше , какво става и не искаше да става мишена на бандитите. Тези неща, които пишат, че носел по 200-300 хиляди в себе си, не са истина. Тук вече е като в Латинска Америка- всеки се страхува. Освен това той бе спортист – едва ли някой лесно можеше да го нападне и да го обезоръжи , пък и да го застреля със собствения му пистолет. Тази версия може да е изгодна на полицейските шефове, но аз лично много се съмнявам в нея. За мен това си е чисто поръчково убийство. Просто някой е решил , че може да не си върне парите.
Стефан никога не е споделял , че някой го е заплашвал или че има някакви притеснения. Ако той е предполагал, че някой може да му готви подобно нещо, щеше да вземе мерки. А той живееше изключително скромно.
-Някога движел ли се е с охрана?
-Не, никога.
-Кога бе последната ви среща?
- На 15 януари, на честването на капитан Бураго. Направихме си обща снимка. Той се дърпаше, но аз бях много настоятелен. Вчера бях на Главната , но не ми остана време , да мина да се видим. Сега съжалявам.
Парашкева Иванова