И ето, казахме си "Чао" с тази тъй трудна и необяснима за всички ни  година. В духа на сбогуванията, обръщаме глава назад и си припомняме. Сега навярно повече от всеки друг път иде ред на равносметки, размишления, но и надежда!
А когато говорим за пламъка на надеждата, кажете, има ли по-сигурен негов носител и разпространител от младите хора?

В последните дни на 2020 екипът на TrafficNews отново се свърза с Различните млади и ги попита:

  1. С коя дума бихте описали 2020 г. ?
  2. Какви са вашите надежди за 2021 г?
  3. Какво е вашето послание за идната година?

 Чуйте техните мъдри послания!

Николай Николов :

–Благодарност.

Благодарност, защото въпреки трудностите и изпитанията, аз самият осъзнах много неща за себе си и си взех много поуки. Мисля, че най-вече хора разбрахме, че трябва да сме благодарни за малките неща, които имаме в живота си. Това бе година на уроци, човекът си припомни, че не е господар на Света. В крайна сметка видяхме, че има по-висши сили от нас, които могат да изместят нещата от нашия контрол.

–Винаги съм го казал за всяка идна година, както и сега, надявам се да живеем в един по-добър свят. Надявам се самите ние да бъдем по-добри, човечни и разбиращи. Тази година имахме възможност да оценим много неща,  нека не ги забравяме!

–На първо място искам да им пожелая да  бъдат здрави и наистина да оценяват онези малки и незначителни неща, който по принцип трудно забелязваме. И да следват мечтите си, да не се отказват, колкото и големи и въображаеми да изглеждат те – с упоритост, желание и надежда, всяка една мечта се превръща в реалност. 

Различните млади: Николай Николов посвещава себе си на изграждането на активно младежко общество

 

Димитър Фердинандов

–Катарзис!

Катарзис на бъдещето. За първи път от много години видяхме какви могат да бъдат последиците от начина ни на живот и от отказа ни да повярваме на науката. Отдавна тя ни предупреждаваше. Както винаги, науката се оказа права, а ние не разполагахме с кохерентен международен план, по който да работим, за да забавим или спрем разпространението на вируса. И макар той да не е толкова смъртоносен, колкото би могла да бъде примерно Еболата, ефектът му върху обикновения човек, икономиката и държавите, смятам, бе достатъчен, за да доведе до редица промени в начина ни на живот, на работното място и в отношението ни към науката.

 –Няма защо да си правим илюзии - идната 2021 година едва ли ще бъде много по-различна от отиващата си 2020 година. Новата година обаче е важен символ на надежда, на новото начало. Ще останем затворени и с маски, което няма да продължи дълго и надеждата за това дойде в България на 26ти декември 2020 г. – без значение дали в специализирано бронирано превозно средство или в хладилен автобус за превоз на кренвирши. Надявам се, че с времето, все повече хора ще осъзнаят този факт и ще изберат да предпазят себе си и околните, като сами пожелаят да се имунизират. Само така по-скоро ще можем да се завърнем към нормалния си начин на живот.

–Пожелавам им да са здрави, да могат да споделят топли мигове с любимите си хора още дълги години, да са любознателни и да обичат. Посланието ми към тях е да бъдат по-отворени към достиженията на науката и да имат повече доверие на специалистите, които ежедневно се опитват да подобрят качеството им на живот.

Различните млади: Димитър Фердинандов мечтае да работи за мисиите до Марс

 

 

Ивет Иванова :

–Изненада!

– Надявам се, че нещата ще се върнат към нормалното – коронавирусът няма да изчезне веднага щом новата година настъпи, това е факт, но върпеки това тая надежда, че в следващите няколко месеца обстановката ще се подобри и светът отново ,,ще заработи“.

– Бъдете здрави, бъдете щастливи и докато ситуацията с коронавируса не се подобри бъдете отговорни и разумни, слушайте хората, които разбират повече от вас и не ги подценявайте. И най-вече ви пожелавам в най-скоро време да можете отново да прегърнете хората, които са далеч от вас поради една или друга причина.

 Различните млади: Ивет учи в Гилфорд, но й липсват Пловдив и доброволческите мисии

 

 

Анна Велкова: 

–Страх...

Защото, от една страна, ни наплашиха с болести, от друга, със самите нас, а от трета– с това, което ще последва. Този страх се напласти дотолкова, че ние вече няма да бъдем същите. Но не ми се иска да обобщават цялата година под тази дума. Ще кажа още – човечност!

–Моите надежди са много простички. Наскоро попаднах в един пост на Димана Йорданова, която казва, че след тази година се нуждаем най-вече от любов – здрава и истинска. Това го виждам като лек, който ще излекува всички ни. Но тази любов трябва първо да се появи в душите ни, за да бъде около нас. Иска ми се също да се научим да ценим здравето като благо, като себестойност , а не като линейно съществуване между вертикала и хоризонтала. Надявам се, че ще настъпи края на нашите компромиси с хората, който не виждат нашата светлина.

–Пожелавам им именно това – да държат повече на себе си, на здравето, на живота си и да преценяват добре хората, защото те са светулки и светкавици. Накрая се получава така, че дори крилете да си скършим за някого, той няма да се промени. Затова трябва да внимаваме на кого и доколко се раздаваме! Пожелавам също да бъдем безумно щастливи такива, каквито сме избрали да бъдем. Много ми се иска да бъда от онези здравословни оптимисти, вярващи в съдбата, обаче смятам , че доброто и съдбата трябва да си го направим ние. Да си посеем доброто  и да го оставим да покълне в нас, около нас.

Да обобщя – нека бъдем безумно щастливи, неудържимо здрави и повече човеци във всеки един наш дъх!

Анна Велкова: Не знам моят път къде ще ме отведе, но отсега знам къде ще ме върне

 

 

Стефани Исакова:

–Непредсказуема! 

 
 Непредсказуемата година, която въпреки всичко ни съхрани и останахме заедно! 
Започнахме тази година с много надежди и вярвания, че ще бъде най-хубавата...уви, за жалост, това не се случи и ние най-малко го очаквахме. 
Беше животопроменяща година. Беше година на хаус, бедствия, пандемия и преоткриване на личността ни. Година на това да се научим да оценяваме малките неща, да се радваме на свободата и на това да сме навън отново. Тежка, но поучителна година. Случваха се неща, които не сме мислили, че могат да ни достигнат и всяко едно от тях идваше в най- неподходящия момент.
–Надявам се да успеем да си върнем предишния свят, в който да живеем отново спокойно, без притеснение дали някога отново ще можем да водим нормален живот.

 

–Пожелавам им да са много позитивни и да слушат заръките на тези, които са на първа линия в момента. Не случайно въпросните хора са на тези постове, защото са по-образовани в сферата. Дано започнат да спазват повече мерките, за да се избавим тази ситуация колкото се може по-скоро!

 

  

Различните млади: Стефани Исакова-цвете на поезията, което се готви да влезе сред лекарските ни редици