Те са млади, добре образовани и имат добра професия. Но предпочитат свободата, вместо някое добре устроено работно място. Обръщат гръб на консуматорската култура и тръгват след мечтата си. Някои прекосяват континенти в търсене на великолепен кадър или нов животински вид,  други се избират страни, в които най- елементарните удобства на цивилизацията са лукс, трети завършват престижни университети, но се връщат в България, за да работят тук. Новата рубрика на TrafficNews "Различните млади" ще разказва за тези българи. Очакваме и вашите предложения на адрес redaktor@trafficnews.bg и на ФБ страницата ни https://www.facebook.com/trafficnews.bg/

Диана Кирилова е младо и амбициозно момиче, тя избира непознатото и се впуска почти без да се замисли. Тя е родена в Свиленград и е само на 22 години. Точно преди година се впуска в голямото приключение наречено от нея „Китай”. Заминава за далечната страна и остава там за година. Признава, че в началото се е чувствала объркана и изгубена.  вижте какво разказва за нейното приключение в интервюто.

- Как се озова в Китай? 

- Специалността, която изучавам е Приложна лингвистика- английски език и втори чужд език във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ . В моя случай езиците, които избрах са английски и китайски. Доста време се колебах кой точно език да избера, но едно беше сигурно- че изборът ми ще е нестандартен. Голяма роля в решението ми взе моята майка, за което много й благодаря, защото тя ме насочи да поема към непознатото и новото. След като ме приеха с китайски език, се позаинтересувах и открих, че Министерството на образованието и науката отпускат стипендии за обучение на китайски език в Китай. Стипендиите са както за едногодишно обучение, така и за бакалавърска степен. Реших, че след като завърша втори курс ще кандидатсвам за едногодишен курс по китайски език, тъй като според мен най-добре се изучава чужд език в страната, където се практикува. Дори и с моите китайски преподаватели тук, в България, след като приключи часа отново се връщам към българския език. Докато бях там просто нямаш избор, дори и да се притесняваш в даден момент трябва да прескочиш бариерата, която сам си поставяш.

От моя университет бяхме четирима кандидати и за огромно щастие всички бяме удобрени за стипендията. Тъй като се познавахме и решихме да се обучаваме в един и същ университет- университета в Тиендзин, пътувахме заедно от София до Пекин.

 

-  Какво е различното в образователната система в Китай ?

- Образователната система в Китай започва от детската градина. Началното училище трае 6 години и е целодневно. Основно се изучават китайски език и математика. Също така музика, рисуване, етика, човекът и природата. След като завършат начално училище, на възраст между 12-17 години посещават средно училище. Средното образование също трае 6 години, като първата степен от него (първите три години) е задължителна, а втората не е,  т.е. задължителното образование е с продължителност 9 години. Втората степен на средното образование (10-12 клас), която повечето деца завършват, има две направления. Едното направление включва професионално-техническите училища, които подготвят технически специалисти за производствената сфера и селското стопанство. Другата насока на втората степен на средното образование - т.нар. академично направление, подготвя учениците за постъпване във Висше учебно заведение. Образованието е изключително напрегнато и изискванията от учениците са изключителнто високи. Има постоянно съпоставяне и конкуренция между учениците, защото само най-добрите постъпват в университет. За да постъпят във ВУЗ се явявят на изпит. Този деветчасов изпит е много труден и само 40% от учениците преминават. Изпитът тества уменията и знанията на студентите по китайски език, математика, чужд език и няколко други избираеми дисциплини. Според резултатите, те ще бъдат допуснати до най-добрите висши училища,  нормални университети или институти в провинцията.

- Какво знаят в Китай за България?

- Най-странното нещо, което почти всеки китаец с когото съм говорила е да ме попита дали съм от Русия. Това може би бе първият въпрос, който ми задаваха докато разговарях с тях. Винаги съм се чудила защо, може би заради сините очи и светлата кожа, или защото голяма част от чужденците, които се обучаваха в Китай бяха от Русия. Доста интересен беше момента, когато им отвръщах, че съм от България. В повечето случаи се получаваше една пауза или учудване къде точно е България. Веднага обяснявах къде се намира, отварях картата на света и показвах страната ни. Разбира се, имаше и хора, които бяха наясно къде е България, а също така знаеха и за прочутата българска роза.

 

- По -лесен или по-труден е животът там?

- Там имат изключително много неща, които улесняват гражданите. Но не знам кога ще ги видим в България. Най-популярното, за което се сещам е плащането чрез баркод. Всичко се плаща чрез сканиране на баркод, всяка една стока, всеки билет за градския транспорт, дори машината за кафе, всичко се плаща чрез сканиране на баркод. Системата е такава, че когато изтеглиш приложение, които се използват тук, свързваш телефона с банковата си карта и моментално телефона ти се превръща в портмоне с индивидуален баркод. Този баркод може да се сканира от други телефони или устройства, когато някой иска да ти направи паричен превод. Това е най-голямото удобство, което можеш да откриеш в Китай. Поне това беше за нас-чужденците.

Дори ако случайно батерията на телефона ти се изтощи навсякъде има поставени устройства за преносими батерии, които могат да се използват отново чрез сканиране на баркод. Заплаща се определен депозит и след като върнете батерията обратно, депозитът се връща.

Друго интересно нещо, което съм забелязала тук е работата по строителните обекти. Работи се денонощно без почивен ден, докато не се завърши напълно даден обект. 

-  Какво друго те впечатли?

- Респектира ме строгото почитане на семейно-родовите ценности,  уважението към по-възрастните и силната привързаност към семейството и рода.. В техният живот мнението на родителите им се взема под иключително внимание. Спазват се всички празници, обичаи и традиции. От това, което аз видях, смятам, че те са силно вярващ и почитащ дедите си народ. Също така, в която и държава да съм била, никъде не съм виждала толкова физически активни хора. Всеки ден рано сутрин в местните паркове се организират групи от предимно възрастни хора, които практикуват кунг-фу, танцуват по двойки или дори правят упражнения за раздвижване на тялото. Навсякъде можеш да видиш хора, които бягат или ходят бързо, дори се изумих от гъвкавостта на една жена, която беше на възраст около 75-години и правеше мост и шпагат без да се затрудни. Здравето е може би на второ място след семейство. Също така спазването на законите по пътищата и високи санкции, които се наказват не само на водачите на автомобили, но дори и се глобяват колоездачи за неправилно преминаване. Законите се спазват, а видеокамерите са навсякъде. Може би нещото, което в България не е навлязло толкова, а в Китай смятам, че е болестно състояние е ежедневното боравене с мобилни устройства дори и от възрастните хора. И повярвайте ми, ако смятате, че ние сме „погълнати“ от тях, просто нямате никаква представа какво е положението там.

- Успя ли да научиш китайски и колко време ти отне?

- Всеки ден имахме по четири часа китайски, помежду които имаше малка почивка. Нещото, което ме изуми е, че в часовете ни във ВТУ по китайски език също се водят от китайски преподаватели, но разликата е, че те говорят доста добре английски език. Доста пъти се е случвало да се проподава на английски език, за да можем да разберем. Докато в университета в Тиендзн не беше така. Учителите, въпреки че работеха само с чужденци, не говореха английски, което за нас беше предимство. Разбира се, в началото имахме доста трудности, докато свикнем с бързината и темпото на обучение, но с времето всеки един от нас свикна и може би точно затова мога, а и не само аз да твърдя, че напредък има и то голям.

След часовете беше време за обяд и след това писане на домашни и подготовка за следващия ден. През уикендите излизахме по-често или ходихме на еднодневни екскурзии. В Тиендзин има много  заведения, паркове, търговски центрове. Въпрос на желание в какво настроение си и каква искаш да правиш.

 

- Как реагират китайците, когато се обърнете към тях на родния им език?

- Когато посещавахме Великата китайска стена, а и не само там, се чувствахме като известни личности. Всеки ни спираше и искаше да се снима с нас, поздравяваха ни на английски език, а когато им отвръщахме на китайски оставаха изумени. Често когато поздравявахме някой местен със „Здравей“ на китайски ни поздравяваше, че нивото ни на китайски език и много високо. Разбира се я има и другата крайност, когато се опитвахме да се сприятелим с тях, но те просто се отдръпваха. Смея да твърдя, че повечето от тях остават с добро впечатление когато чуят чужденец да говори на китайски език. Дори понякога се опитваха да говорят на английски език, а ние на китайски, за да се упражняваме взаимно.