Евгений Пригожин познава отлично нещата и знае как да подходи към осъдените, за да ги спечели за служба на фронта в Украйна, откъдето могат и да не се върнат. Опитът му не е случаен: по съветско време той прекарва девет години в затвора за грабеж, измама и други престъпления, разказва DW.
Разпадът на Съветския съюз му дава шанс за нов живот. През 90-те години на миналия век той става известен като собственик на ресторант и доставчик на храна в Санкт Петербург. Владимир Путин започва да ходи при него, а когато става държавен глава, го кани да се грижи за държавните банкети. Сред гостите са президентите на САЩ Джордж Буш-младши и на Франция Жак Ширак - както показват архивни снимки.
От кетъринг до началник на частна армия
Със своята фирма за кетъринг “Конкорд” той получава държавни поръчки за доставка на храни за въоръжените сили, училищата и детските градини. Въпреки това той остава в сянка. Дълго време се спекулираше, че той управлява фабрики за тролове в Русия, за да влияе на изборите - също и в САЩ. Той съди всеки, който го свързва с наемническата компания "Вагнер" и нейните операции в Африка, Сирия и Донбас.
Това се промени с нападението на Русия над Украйна. Пригожин усеща, че е дошъл неговият час, когато руската армия се проваля с настъплението си към Киев през пролетта. Според съобщения в руските медии той успява да мобилизира “Вагнер”, за да запълни пропуските. Оттогава насам самият той е все по-открит и критичен към военното ръководство около министъра на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб Валери Герасимов.
В края на септември Пригожин признава, че е основал "Вагнер" през май 2014 г., за да изпраща наемници в Донбас и арабските държави, Африка и Латинска Америка. Тези "момчета" са се превърнали в "стълб на отечеството”.
За дългата ръка на Кремъл
Но колко независим е Пригожин? Експертът по Русия и военно дело Марк Галеоти описва "Вагнер" и други руски наемнически компании като предприятия на Кремъл. "Пригожин, чието богатство зависи от Кремъл, се превърна в един от тайните агенти на правителството и прави всичко необходимо - от създаването на "ферми за тролове" в социалните медии, до събирането на наемници", пише Галеоти в последната си книга "Войните на Путин". По-специално руското ръководство използва предимството, което това му осигурява - да може така да отрича разполагането на сили в конфликтни зони и загубата на жива сила.
Не е ясно обаче до каква степен Пригожин финансира наемниците, включително тяхното обучение, логистиката и въоръжението, и каква част от тези разходи се покриват от Министерството на отбраната в Москва. По оценки на САЩ работата на "Вагнер" в Украйна струва около 100 милиона долара всеки месец.
В същото време руските медии съобщават, че Министерството на отбраната използва “Вагнер” за свои цели. Военният експерт Галеоти обобщава позицията на Пригожин по следния начин: "Русия е хибридна държава, в която границите между публичното и частното са много пропускливи, а “Вагнер” изглежда действа и в двете сфери."
В сивата зона
Руският политолог Александра Прокопенко предупреждава да не се правят заключения за реалната власт на хора като Пригожин въз основа на присъствието им в медиите. Важността на един човек все още се определя от Путин, пише тя. Кремъл официално отрича връзките си с “Вагнер”. Понастоящем Путин не се появява публично с Пригожин.
За частните военни компании президентът казва: "Ако спазват руските закони, те имат пълното право да работят навсякъде по света и да защитават своите бизнес интереси." Но в Русия те все още са забранени със закон. Работата в сивата зона на правото може да позволи забраната на “Вагнер” и осъждането на Пригожин по всяко време, ако Путин пожелае това.
Дали Пригожин ще успее да създаде своя собствена властова база, зависи до голяма степен от успеха на неговите наемници в Украйна. До началото на войната репутацията им се основаваше на факта, че бяха смятани за добре обучени ветерани от въоръжените сили.
Набирането на затворници от наказателни лагери, които не са били подлагани на обичайните тестове за набиране на персонал, променя тази представа. Според оценки на САЩ в момента Вагнер се състои от 10 000 наемници и 40 000 затворници.
Извън контрол?
Според британското военно разузнаване при превземането на градовете Попасна и Лисичанск през пролетта “Вагнер” вероятно е играл централна роля, макар да претърпя тежки загуби. По време на сраженията около град Бахмут, които продължават от месеци, самият Пригожин признава, че боевете са тежки. Твърди се, че през последните седмици неговата група "Вагнер" е загубила около 1000 бойци. За разлика от редовните войници, обаче, затворниците имат специална мотивация: да излязат на свобода след шестмесечна служба на фронта.
Опасността обаче не е само от безконтролни затворници, обучени на фронта. Според оценки от САЩ руското министерство на отбраната вече до голяма степен позволява на “Вагнер” да се разпорежда и да си съперничи с официалните руски войски.
Засега остава неясно дали това е добре познатият начин на Путин да противопостави съперниците си и да се представи като умерен вариант в сравнение с хардлайнерите, или пък юздите все пак му се изплъзват, за да се обърне играта срещу него.