През есента на 2015 година хиляди служители на Министерството на вътрешните работи излязоха на протести в големите градове на България, а десетки от тях подадоха молби за пенсиониране. Причината бе предложението на тогавашния финансов министър Владислав Горанов за увеличаване на осигурителния стаж за пенсия с две години и намаляване на обезщетенията при пенсиониране от 20 на 10 брутни заплати.

Синдикалните лидери "късаха ризи" пред медиите, обяснявайки, че полицаите не протестират срещу реформата по прищявка. Те се позоваваха на тежкия и непривлекателен труд, свързан с опасни ситуации, постоянни заплахи, натоварени нощни смени и работа в неблагоприятни условия. Заявиха, че компенсациите, които получават, не са "привилегии", а справедливо обезщетение за професия, която износва човека бързо.

Валентин Попов, тогавашен синдикален лидер, обобщи позицията така: „Професията на полицая е изключително трудно конвертируема. Идеята на тези плюс 10 заплати е точно в това - да се даде някакъв старт извън системата на МВР на човек, който я напуска сравнително млад. И аз и вие можем да си представим един блестящ юрист или икономист на 70 години, нали? А сега си представете един патрулен полицай на 60 години.“

Тази реформа така и не бе реализирана, а компенсациите бяха запазени в стария си вид. Държавата отстъпи пред протеста в името на "тежкия" труд и социалната справедливост.

Днес, десет години по-късно, след въвеждането на друга реформа, която позволи на полицаите да работят до навършване на 60 години, "изтощените пенсионери" към момента заемат близо 6700 щатни бройки в МВР. А синдикални лидери, които междувременно също са навъртяли необходимия стаж за пенсия, застанаха на противоположни позиции и се обиждат на коментарите , че с възрастта физическата форма се губи, а някои умения се амортизират. Същите аргументи, с които запазиха възможността за по-ранно пенсиониране. Започнаха да говорят за "отдаденост и резултати, обучение, предаване на опит".  

В същото време 5 000 служители в МВР са с ТЕЛК / по данни на бившия министър Веселин Вучков/ , а 2 600 души не са взели изпита си по физическо. 

Този сблъсък на аргументи от 2015 г. с днешната реалност разкрива дълбока структурна неефективност и финансова тежест. Бюджетът на МВР е нараснал от малко над 1 милиард лева през 2015 г. до 4.2 милиарда лева в проектобюджет 2026 г. – увеличение от над 400% без съответна реформа, като 90% от тези средства отиват за заплати.

Финансовият парадокс: Заплати без реформи

Масираното увеличение на заплатите (с около 50% само през последната година) беше оправдано като приоритет за сектор "Сигурност". Въпреки това, тази инжекция от милиарди не е насочена към модернизация или ефективност, а предимно към задържане на статуткво и осигуряване на спокойствие.

Пенсионираните полицаи, които с всяка изминала година се увеличават, предизвикват на първо място демотивация. За младия сержант, който започва с 2296 лева стартова заплата и работи 3 пъти повече от пенсионирания инспектор, чиито доходи вече са около 7 000 лв на месец ,  ефектът е демотивиращ. Той вижда, че системата възнаграждава не амбицията за развитие, а максималното удължаване на престоя.

В същото време в МВР държавата изплаща едни от най-високите осигуровки в страната – 68% върху възнаграждението. И така заедно със здравните осигуровки на всеки 1000 лева заплата държавата плаща по още 740 лева осигуровки. Това е екстремно висока цена за задържане на персонал с ниска мотивация за промяна.

Замръзналото кралство

Докато милиардите се наливат за персонал, ефективността на МВР остава закотвена в миналия век. В основата на системата стои раздута администрация с 54 областни дирекции, която работи предимно с документи на хартия . Липсва дори елементарна вътрешна електронна свързаност, а за връзка с другите ключови държавни институции можем само да мечтаем.

Планираните мерки за облекчаване на товара, като изваждането на Пожарната в отделна агенция и отделянето на дейностите по издаване на лични документи, така и не видяха бял свят. МВР упорито се държи за всяка своя функция, независимо колко административен хаос предизвиква това.

Но това не е всичко. Всеки род полиция – охранителна, гранична, пожарна – разполага със собствена, отделна складова база. Това е територия, в която цари "складова анархия", защото липсата на единна, елементарна програма за наличност означава едно: по-лесно злоупотребяване с наличностите и улеснено бракуване, без никой да дава зор за контрол.

И накрая, но не по важност: скритата администрация. Вместо да са на улицата, да разследват или да осигуряват реда, хиляди полицаи изпълняват несвойствени дейности – въвеждат наказателни постановления, работят като домакини, разнасят призовки. Това е пряко доказателство за неефективно управление, което генерира фиктивна заетост, но не и сигурност.

Сектор "Сигурност" - сигурност за статуквото

Политиците твърдят, че "сектор "Сигурност" е защитен", и гледайки бюджета от 4.2 милиарда лева, това изглежда вярно само от гледна точка на финансовото му захранване. Но дали тази "защита" е насочена към гражданите, или към самата неефективна система?  Парите текат, но дали са защитени от структурна корупция и злоупотреба, от технологична изостаналост, от демотивацията на младите кадри и от безнаказаното прахосване на публични средства? Отговорът, който системата дава днес, е горчив. МВР се превръща в луксозен дом за възрастни. Този модел не осигурява модерна сигурност на гражданите, а гарантира спокойствие на политическия елит. Цената, която плащаме, не е цена за реформа и развитие, а тежка дан за поддържане на едно скъпо и неработещо статукво.