Последните дни България бе разтърсена от множеството полицейски протести. Със своите блокади и демонстрации органите на реда се борят да запазят заплатите си. Когато наши репортери се срещат с недоволните служители коментарите са едни е същи "Обичаме си работата, не искаме да напускаме, но искаме справедливо заплащане". 

Един от хората работещи в сектор сигурност е Стойчо Янковски от Пловдив. Той е от тези полицаи, които изпълняват служебните си задължения с любов и отдаденост. Той със своите действия доказва, че съдбата на подрастващите може да бъде променена. 

Ето една история, която доказва това:

"Събота е. Работя. Стоим в очакване на поредното мероприятие. Пред мен се разиграва следната сцена.

Вървят майка със сина си на около седем, осем. Малкият обяснява на майка си, че трябва да пресичат по пешеходната пътека. Майката отегчено го изслушва и пали цигара. Спират пред мен, момчето ме поглежда и се усмихва.

"Аз тебе те познавам", казва то. "Откъде", питам аз, въпреки че почти бях сигурен, като чух за пешеходната пътека.

"Не помниш ли, аз съм Живко от "Драгана", ти ни каза за пешеходната пътека, кажи сега и на мама".

Вече си спомних всичко. Живко беше най-големият калпазанин на едно мое обучение в ОУ "Драган Манчов" и за да слуша го "назначих" за помощник, дадох му шапка, палка и свирка. Живко беше онзи, който всеки път, като мина покрай училището, събираше децата покрай мен да свирим със свирката.

Майка му, видимо недоволна от разговора ни се направи, че я търсят по телефона и припряно задърпа малчугана. "Да дойдеш пак!". "Обещавам". Осъзнах, че този Живко не е онзи от преди година. 

Заради случка, като тази, ще продължавам да си върша работата напук на всичко".

Стойчо Янковски

Още новини може да видите ТУК

TrafficNews.bg