Кризата, започнала от местните избори в Пазарджик, за няколко дни се превърна в национална. Изборите за Общински съвет в Пазарджик, белязани от грозни скандали за купуване на гласове и драматично увеличение на гласовете за ДПС – Ново начало, се превърнаха в катализатор на напрежението, което тлее от доста време в управлението на държавата. Управляващото мнозинство от самото начало бе компромисно и заченато в недоверие, което така и не бе преодоляно. Резултатите дадоха легитимен повод на Делян Пеевски да настоява за официално поемане на властта, а на Бойко Борисов – да започне "дисциплинираща акция" за "преформатиране на управлението". Президентът Румен Радев пък определи ситуацията като „евтин политически театър“. 

Изборите в Пазарджик показаха, че моделът на властта в България се крепи на сложен баланс между зависимости, страх и удобство. Затова сега, когато  балансът бе нарушен, всички страни търсят нова формула за оцеляване.

Въпреки че нито една от парламентарните сили не желае предсрочни избори в момента, кризата може да се развие по три основни сценария, които зависят от степента на официализация на ДПС във властта. Развръзката се очаква в понеделник, когато депутатите на ГЕРБ се върнат от родните места и докладват „какво точно е отхапано от структурите – ръка, крак, шкембе“ /по Борисов/. След като в сряда отмени заседанието на Министерски съвет, днес премиерът Росен Желязков е разговарял с коалиционните партньори и с лидера на ДПС - Ново начало Делян Пеевски. Дадени са кратки срокове за сондиране на мнение с партийните активи. 

А ето и трите възможни сценария: 

Сценарий 1: Нови министри в старо правителство

Най-вероятният вариант е да се стигне до формална промяна без реална трансформация на властта.
Борисов ще използва ситуацията, за да „дисциплинира“ партньорите си – БСП и ИТН – чрез символични рокади, като смяната на председателя на парламента Наталия Киселова с представител на ГЕРБ, например Рая Назарян. В този сценарий с постовете си може да се разделят министрите Борислав Гуцанов, Силви Кирилов, а в монолога си пред партийните структури Борисов изрази недоволство и от вътрешния министър Даниел Митов. Така че нищо чудно да се търси и нов министър на МВР. Днес от БСП изтъкнаха, че "участието във властта не е самоцел", но признаха, че са готови да дадат "курбан" Гуцанов и Киселова, защото "свещени крави няма". В името на "социалния мир"!

Това ще изглежда като жест на стабилност, но реално ще укрепи позициите на ДПС като неформален арбитър.

Движението няма да влиза официално в кабинета, но ще получи още по-голямо влияние върху ключови назначения, регулатори и икономически решения. Така ще се демонстрира „евроатлантическа стабилност“.
Този сценарий би запазил коалицията поне до приемането на Бюджет 2026 и влизането в еврозоната, но напрежението вътре в нея ще се задълбочава.

Сценарий 2: Пеевски влиза официално в управлението

По-рисков, но все по-обсъждан вариант е ДПС Ново начало – да влезе официално в управлението.  Това би станало чрез рокади в парламента и министерски назначения, мотивирани с „държавническа отговорност“ и необходимост от стабилно мнозинство от 121 гласа. Официален четирипартиен кабинет (Ново начало във властта) - както Делян Пеевски предложи и споделена отговорност за управлението, която да легитимира ДПС. Това може да стане след  официално коалиционно споразумение между ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС – Ново начало.

Подобен ход би дал на Делян Пеевски , не само влияние, но и легитимност – нещо, за  което той отдавна се бори. За ГЕРБ това би означавало твърда подкрепа в парламента, но и тежък международен отзвук. Присъствието на санкциониран по закона „Магнитски“ политик в кабинета би подкопало евроатлантическото доверие към България. В този сценарий Борисов може да се върне като премиер, за да има баланс. 

ИТН неколкократно са заявявали, че официално участие на ДПС би ги извадило от коалицията, което би свело мнозинството до 114 депутати. Затова този сценарий е възможен, но изключително рисков – както вътрешно, така и външнополитически. Другият вариант в този сценарий е да се търси мнозинство с отцепили се депутати от опозицията или от самото ИТН. В крайна сметка шансовете на партията на Слави да мине 4% бариера при следващите избори намалява в геометрична прогресия след всеки скандал – заплатите на младите лекари, проектозаконът за санкциониране на намесата в личния живот, оправданията и обвиненията на лидера им.  Все по-голяма част от поддръжниците им се отдръпват, а  подкрепата за едно мнозинство може да остави депутатите в парламента още две години.

Сценарий 3: Служебен кабинет

Ако напрежението прерасне в открит разрив – например с напускане на ИТН или БСП – правителството ще загуби парламентарно мнозинство. Това би довело до серия от опити за „нов формат“, но без реална перспектива за стабилност.

Възможните подварианти са два:

а) нов кабинет с първия мандат на ГЕРБ, вероятно с Росен Желязков като компромисна фигура

б) провал на всички мандати и предсрочни избори в началото на 2026 г.

Подобно развитие би поставило под риск приемането на бюджета. Последиците ще са застрашена икономическата стабилност  заради дефицита от над 5 млрд. лв. и отлагане на ключови реформи, свързани с Еврозоната.

В същото време, то би извадило наяве реалните зависимости и би сложило край на илюзията за „евроатлантическо управление“.

Изборите в Пазарджик и рязкото покачване на вота за ДПС – Ново начало – не са случайност. Анализът на резултатите показва ясно пренасочване на контролиран вот от коалицията на Тодор Попов към формацията на Пеевски. Това означава, че политическия модел се превръща в бизнес модел и инструмент за натиск върху централната власт.

България навлиза в нова фаза на познатата си политическа игра: шумен скандал, кратък застой и после ново преразпределение на постове. Каквото и „преформатиране“ да се случи, то ще бъде по-скоро козметично – с нови актове, но със същите актьори. Политическият театър продължава. Евтин или скъп, цената ще бъде платена от всички българи.