Едно име от Скопие изгря в медиите и за кратко време се превърна в най-обсъжданата тема в нашето общество. Става въпрос за доскоро неизвестния журналист Миленко Неделковски, който, замахнал театрално с чук, се опита да убеди хората и в България, и в Македония, че е строшил скромната плоча, поставена от няколко български военни на връх Каймакчалан, едно от местата, в които българският войник е доказал храбростта и силата.

Темата е толкова многостранна, че най-лесният начин да бъде разнищена, е ако се задават кратки и точни въпроси, които да получат ясни отговори.

Кой е Миленко Неделковски и често ли заявява антибългарски позиции?

Миленко Неделковски е спортен журналист, който е по-известен с това, че коментираше Формула 1. За разлика от други журналисти в Скопие (като Васко Ефтов, например), Неделковски не беше проявявал някаква очебийна българофобия.

Миленко Неделковски е известен и с друго нещо. Преди няколко години, след шумен скандал с фалшиви американски визи беше осъден за измама.

Кога и къде точно беше сложена плочата на Каймакчалан?

Скромната плоча, посветена на падналите български войници, е положена на върха още през месец май – без шум и фанфари.

Кога разбрахме за съществуването на тази плоча и колко време след нейното полагане Миленко размаха своя чук?

За съществуването на тази плоча се разбра по-масово около 18 септември 2016. На същата дата, по време на отразяване на изборите в Русия, кандидатит-депутатът Пьотр Толстой нагло и ехидно заяви, че половината българско черноморие вече е изкупено от Русия, предстои да бъде закупена цялата държава.

Миленко Неделковски пък изгря със своя чуков замах навръх националния празник на България 22 септември.

Миленко Неделковски ли счупи плочата и какво точно и кога стана горе?

Едва ли.

Както се вижда от всички снимки става въпрос за излят бетон, върху който е поставена скромна метална плоча. Трудно можем да си представим как един почти 60-годишен човек може да разбие този бетон, без да има електрически къртач. Не бива да пропускаме и факта, че на нито една от снимките не се виждат останките от металната плоча. Един поглед назад показва, че край Вардар не пропускат да документират резултатите от провокацията си с кадри от всеки възможен ъгъл. Тук обаче не е така. Металният лист го няма, а „героят“ се е снимал с чука си и с натрошени камъни. Обидно е към собствената ни логика да повярваме, че при цялата тази показност на вандалския акт са пропуснали да направят снимки, а и клипове на всичко.

Разсъждавайки над това, което се е случило, си припомняме, че на 16 септември годишнината от битката при Каймакчалан беше почетена от сръбска делегация. Дали тази делегация е видяла българската плоча и ако да, как е реагирала, можем само да гадаем.

Какъв беше резултатът от целия медиен шум?

В Македония предстоят избори, които са съдбоносни за държавата. На предстоящия вот край Вардар предстои да направят своя избор между изтока и запада. А в такива сложни моменти, темата България е изключително удобна за управляващата просръбска клика на Никола Груевски.

По-интересно е, обаче, как се отрази „геройството“ на Миленко Неделковски при нас.

Наглата и арогантна провокация на малко известния спортен журналист моментално го превърна в най-обсъжданата тема в нашето общество. Тема, която по категоричен начин измести дискусията за арогантността на Пьотр Толстой и за отношението, което Русия има към България. А именно отношение към една подчинена територия, а не към независима и суверенна държава. Репликата на Толстой припомни какво направи Русия с братската ѝ доскоро Украйна и събуди страховете, че части от българското Черноморие могат да станат втора серия от Кримския сериал.

Говорейки си за това, трябва да си припомним и, че значителна част от кандидат-президентите на България, като тези на БСП, на ПФ-Атака и т.н. открито заемат проруски позиции. 

А кандидатпрезидентска кампания в контекста на изявлението на Толстой би означавала звучен шамар и тотален провал на тези кандидати. Това важи в най-голяма степен за кандидата на Столетницата, който ронеше сълзи за българския суверенитет, чоплейки в Ньойската рана. И който нямаше да има как да обясни на безпристрастния електорат, защо пропуска подигравката с българския суверенитет почти 100 години след Ньоския диктат.

И ето, че се появи Миленко Неделковски... никому неизвестен, но за сметка на това удобно нагъл. Удобно не само за политиците в Скопие, но и за много от техните колеги в София. И благодарение на Миленко, в България всички забравиха за Толстой. И ... никой не се сети да попита защо проявилият толкова цинизъм към „братска“ България руски депутат вместо да получи нормалната за такива случаи негативна реакция в собствената си партия и държава, беше избран за заместник-председател на Държавната дума на Русия.

Миленко заслужава благодарности. Както край Вардар, така и в проруските офиси под Витоша. 

А кой накара българските медии да съобщят за плочата на Каймакчалан точно след изявлението на Толстой и три месеца след като беше поставена; кой вдъхнови Миленко да се прави на мъж с безполезния си чук няколко дни след това?

Това са въпроси, чиито отговори оставяме на логиката на читателите.

Ева Иванова, TrafficNews.bg