Пари срещу по-добра услуга в градския транспорт! Това бе договорката през юли между тримата превозвачи, които държат 100% от линиите в Пловдив с вече бившия кмет Иван Тотев. В договарянето влезе и тогавашният областен управител и сегашен кмет Здравко Димитров.

След дълги преговори и тежки думи, Община Пловдив пое ангажимент да намери 1 млн. лева, като сумата бъде разпределена на два транша от 500 хил. лева  - една през лятото, а другата до края на 2019-а. Е, първата сума бе усвоена, кметът се смени, а превозвачите отново  наддадоха вой  - загуби от 100 хил. лева на месец , били пред фалит и всеки момент може да спрат автобусите. Или както се казва – „Старата песен на нов глас”.

Новият кмет вече търси откъде да вземе половин милион, за да го даде на превозвачите, въпросът е дали трите фирми са спазили своя ангажимент?

Той беше ясен -  да бъдат изчистени всички проблеми, свързани с внедряването на системата  за електронно таксуване, неработещите климатици и отопление, неспиране на спирки, край на грубото отношение към пътници и пропускане на курсове.

Не е необходимо да пътуваш всеки ден с градски транспорт, за да знаеш, че нищо от това не е изчистено. И до момента повечето устройства в автобусите от Транспортния проект не работят, оплаквания от отвратителното отношение на кондуктори и шофьори пък не спира.  През ден те са герои в пловдивските медии с най-различни изцепки.

Така логичният въпрос е защо градските власти да продължават да наливат парите на пловдивчани в бездънната яма градски транспорт при положение, че нищо от това, което превозвачите обещаха, не бе спазено?

Само тази година компенсациите и дотациите са вдигнати с 1,5 млн. лева и общата им стойност е 7,5 млн. лева на година. Петко Ангелов, Веселин Дошков и Димитър Чолаков твърдят, че загубите им дотук са 3,6 млн. лева, въпреки тези дотации.

Така по прости сметки излиза, че е въпрос на време отново тримата да поискат ново увеличение на компенсациите.  Друг въпрос, който изниква е защо нито един от превозвачите не възрази на конкурса за 10 от линиите в градския транспорт, който бе пуснат от Общинския съвет в края на мандата. На практика конкурсът и договорите са копи пейст на тези, които се изпълняват в момента. Логиката е, че те не са рентабилни, но е повече от ясно, че тримата превозвачи пак ще се явят на тях . Причината е кристално ясна – на тях им е изгодно на всеки техен вой, Община Пловдив да им хвърля по 500 000 лева. Че кой не би бил доволен?  

Здравко Димитров и новият зам.-кмет по финансите Илия Кирчев казаха, че започват да затягат финансовата политика на Община Пловдив.  Повече от ясно е, че подобно раздаване на пари не влиза в това определение.

От градските власти вече дават заявка за направата на общинско предприятие по транспорт,  с което сами да си обслужва линиите от публичния транспорт. Вероятно начинанието ще е доста скъпо, но както стана ясно – Община Пловдив няма финансовия ресурс да издържа една бездънна яма, каквато се явява в момента градския транспорт, а на всичкото отгоре услугата съвсем  да не е на ниво.

Дори не е необходимо да се казва как  10 големи града в страната  извоюваха 402 млн. лева за закупуването на електробуси.   През това време в Пловдив се мъчим да въведем система за 20 млн. лева вече 5-та година, която трябва да показва автобусите на дигитални табла и да има електронно таксуване.

Докато Пловдив налива милиони в частни превозвачи - 10 общини взимат електробуси за 402 млн. леваЩе се намери ли решение за бездънната яма градски транспорт, или проблемите още ще се неглижират?