„Пътешественици“ е рубрика за пловдивчаните, които не се страхуват да тръгнат по пътя към неизвестното. За тях авантюрите и приключенията са начин на живот. Всяка седмица ви представяме по един пътешественик, посетил екзотична дестинация. Говорим с онези, които се престрашават да изследват далечни, по-малко популярни кътчета от земното кълбо и съпреживяваме с тях приключенията, през които са преминали. Следете ни, за да направите виртуална разходка до най-интересните места по света.
Тази седмица се отправяваме на пътешествие с мисия до Армения, където ни води пловдивския „хамелеон“ в сферата на литературата и изкуството, Гаро Узунян.
Гаро има разнообразни интереси и избягва да определя себе си с една дума. Занимава се с различни проекти, а най-голямо удоволствие му носи уиски презентирането. За него ежедневието трябва да е преди всичко интересно. Гаро е привърженик на адвенчър туризма. Посещавал е Доминикана и Непал и търси преживявания сред природата, далеч от лукса и технологиите, където начинът на живот е възможно най-естествен.
Посещавал е Армения общо три пъти през годините, а желанието му да помогне на сънародниците си, пострадали в конфликта в Нагорни Карабах, го кара да се запише в международна доброволческа мисия, с която заминава за размирната област през април 2016г. Карабах е гранична зона, провъзгласила се за независима република. За да избегне конфликт между Армения и Азербайджан, които спорят за областта от близо век, международната общност не признава независимостта й. Населената с арменци територия е причислена към Азербайджан, което поддържа граничния конфликт. По този повод, международна делегация от 3500 арменци от всички страни заминават доброволно да окажат съдействие на събратята си в Карабах. С тях тръгва и Гаро, чиято роля е да открие семействата на загиналите в конфликта деца, за да може благотворително набраните средства да бъдат разпределени между тях.
Карабах е житницата на Армения. Регионът е и изключително зелен, обхваща части, които са на 4000м височина. Различен е от Армения, по-голямата част от която е камениста, а почвата е неплодородна. За двете семици на престоя си там, Гаро обикаля цялата област, лежи в окопите по границата редом до свещениците, посещава забележителностите по пътя от Ереван до столицата, Степанакерт, и изживява болката на десетки семейства, пострадали по време на военните действия.
„Карабашката столица Степанакерт е едно красиво и мирно място. Тя е шедьовър на съвременната архитектурата, в който са вплетени национални елементи. Целите сгради са облицовани от горе до долу с туф, камък, който е много лек и аериран, дялка се с нож и от него се правят страхотни фигури. Цветовете му също са впечатляващи и това прави целия град много красив. По улиците е пълно с млади хора. Като се разхождах там стигнах до един фонтан, който много приличаше на нашите Пеещи фонтани - в средата имаше поставена тон колона и хората бяха насядали наоколо, слушайки арменска музика. Изобщо не ти минава през ума, че тук се води война.
На фронтовата линия обаче, на 30 до 50 км от столицата, мобилизацията е пълна. Три поколения лежат едно до друго в окопите, без значение от професия и социално положение - рамо до рамо се бият внук, баща и дядо. Освен това и свещениците са преметнали автомати през рамо. Тук не се сдържахме да попитаме Гаро не е ли почувствал страх. „Не, ако ме беше страх, просто можех да преведа дарение по фонда, открит в България. Но аз съм си луда глава и отидох на първата линия окопи. Там разчетох картите им, с което ги удивих. Понеже аз самият съм бил разузнавач в казармата и съм обучаван по руската школа се справих без проблем.“
„Най-интересно е отношението на хората - видях бизнесмени, които отиват на работа като в едната си ръка държат куфарче с документи или лаптоп, а в другата - каска и бронежилетка. В същото време, усмивката им не пада и духът им не пада. Това ме накара да се почувствам горд с етноса си. Сред хората ги няма страха и безчинстването, типични за размирните зони. Те са щастливи и единственото, което искат е да отстояват своята позиция - никога не са били агресори.“
Освен срещите си с Министъра на диаспората, Сдружението на войниците ветерани, ветерани от местното опълчение, Гаро се вижда и с родителите на загинали в четиридневната война деца. „Нищо не е в състояние да утеши семействата на жертвите. Срещите ми с тях бяха трогателни. Можехме единствено да им окажем морална подкрепа, да им покажем, че не са сами. Да съм там с тях чувствах като свой дълг и от години исках да участвам в подобна мисия“ разказва Гаро за приключението си.
След първата седмица, през която е отдаден на мисията си, срещите със семействата приключват и Гаро има време да обиколи някои от най-забележителните места в Армения. „Виждам все повече туристи в сравнение с предходните години. Армения е място, което привлича с гурме и архелогически туризъм. Спокойна страна е, почти няма престъпност. Най-много са гурме ценителите от Франция, Италия и Испания. И не е случайно - много от ястията са специфични, продуктите са естествени, без торове и химикали, и това придава уникален вкус, който останалите европейци оценяват. Нещата, които опитах и горещо препоръчвам са салата с коняк, най-популярната напитка или черничева ракия, характерна за Карабашкия регион; традиционният хоровац, приготвен върху лозови съчки; риба, която се реже и пече на кубчета, и, разбира се, домашно приготвените сладки. Такива ястия можете да комбинирате и с вино, чието производство в региона датира от 6000 години. И до днес арменците пазят древната традиция на винефициране, като заравят целите чепки в съдове в почвата.“ А освен кухнята, Армения може да се похвали и с история.
Пътуването от Ереван до Карабах е тежко и дълго, но по пътя има много места, на които си заслужава да поспреш. „Първото, на което се отбих беше древната обсерватория, подобна на Стоунхендж. Стотици камъни, по-малки по размер от тези в Стоунхендж, са наредени в кръг. Вярва се, че ансамбълът е бил обсерватория, защото по камъните има отвори, през които в конкретно време на годината се виждат определени съзвездия. В близост са открити и скални рисунки.“
Храмът на Митра в Гарни
Втората спирка на Гаро е манастирът Татев. Изграден е върху отвесни скали и за да улесни достъпа до него, международен консорциум подарява на Армения лифт - най-дългия лифт в света, изграден върху две опорни точки. „Слизането с лифта беше едно от най-вълнуващите ми преживявания - не го препоръчвам на хората, които имат страх от високо, защото кабинката се движи почти отвесно. Пропастта е огромна, но и гледката е внушителна. Самият манастир е духовен център от 10ти век. Напомня на нашата Асенова крепост. Там говорих с един от монасите под една двестагодишна круша. Друг интересен манастир е скалният Гегхард.
Скалният манастир Гегхард
Следващата спирка на нашия пътешественик е езерото Сeван. Това е най-високо разположеното езеро в Армения и по неговите думи, третото по големина в Европа. „За мен беше удивително да ми замирише на вода толкова високо в планината, където очаквах да видя всичко друго, но не и водна площ докъдето ми стига взора. А каква планинска пъстърва хапнахме там!“
В случай, че разполагаме с повече от седмица, Гаро ни препоръча да посетим и Ечмиязин, което представлява арменската Ватикана. „Там присъствах на литургия с херувимски хорове от женски гласове, които бяха магнетични. Разгледах, разбира се, и музея. Богат е на страхотни артефакти, включително парче от Ноевия ковчег. Парчето дърво е открито от свещеник-алпинист, изкачил планината Арарат. Има и парченце от кръста на Исус.“ Нищо чудно, че колекцията на музея е богата - около 80% от православните светци са населявали тази част на Армения, чак до Кападокия в Турция.
Освен легендите, предавани от уста на уста в Арменските манастири, от Гаро получихме и много полезна практическа информация, за да подготвим пътуването си. Приключенците, които искат да тръгнат на пътешествие из Армения могат да са спокойни, че въпреки късата дължина на магистралите, пътищата са добри, транспортът е уреден, има и луксозни автобуси. Като цяло страната е безопасна. Добре е да опресните руския си, понеже е по-разпространен от английския. Най-доброто време за посещение е април-май или септември-октомври, защото зимите са много студени, а летата - горещи. В големите градове има много къщи за гости, а в Ереван осигуряват и трансфери от и до летището. Е, да, самолетните билети са скъпи, но приключението, което ви предстои си струва!
Каскадата Таманян в Ереван
Изпрати на приятел: