На 10 март 39- годишният пловдивчанин Тодор се прибира със семейството си от Англия. Разтревожени от нарастващите случаи на заболели от коронавирус, бившият военен предпочита да се върне в родината си. Два дни по-късно той усеща първите признаци на неразположение, а на 13 март вдига температура. Съпругата и дъщеря му също се разболяват. По препоръка на личния лекар, Тодор и близките му започват да се се лекуват с прахчета и парацетамол. След няколко дни майката и момичето вече са добре, но мъжът се чувства все по-зле и започва да кашля. На 16 март отива в Инфекциозна клиника и иска да му бъде направена проба за коронавирус. Той е първият пациент в Пловдив с положителна проба за COVID 19. Днес, две седмици по-късно той е изписан и е първият излекуван пациент от Пловдив. Пред TrafficNews той разказа за перипетиите, които е преживял, сблъсквайки се с болестта, която промени живота на планетата за броени дни. 

 

- Как се чувствате?

- Добре съм, вече съм здрав, слава Богу. Вчера ме изписаха, след като първата проба беше отрицателна, а втората положителна, но вероятно се касае за грешка. Така или иначе следващите 28 дни ще бъда под карантина. След това ще направя нова проба. 

- Кога разбрахте, че сте заразен с коронавирус?

- Два дни след като се върнахме от Англия, се почувствах зле. Бях отпаднал , боляха ме мускулите и ставите. Вдигнах температура. Съветите на джипито се оказаха безполезни - каза ми стой си вкъщи, пий чай и парацетамол и ще се оправиш. Аз обаче ставах все по-зле. На 6-я ден вече имах хрипове и отидох в Инфекциозна клиника. Там ме разпитваха половин час, преслушаха ми гърдите, аз обясних , че идвам от чужбина и искам да ми бъде взета проба за COVID19. Обясниха ми, че за да ми вземат проба, трябва да остана в болницата. Аз останах, взеха ми проба , която бе положителна. И започнаха да ме лекуват. 

- С какво ви лекуваха, развихте ли пневмония?

. Не са ми правили рентген. Лекарите ми казаха, че и на слушалка се откриват симптомите. Освен това ми обясниха, че така или иначе ме лекуват с препарати за пенвмония. Първо ми даваха левокса, но не ми помогна. Поддържах висока температура. На 4- я ден им заявих, че не се подобрявам и поисках да ми назначат нов медикамент. Тогава ми дадоха бисептол. Най- накрая ми дадоха и хророхин. Това се случи на 6- я ден от престоя ми там. Очевидно лекарствата помогнаха и започнах да се възстановявам. Но след това ме оставиха още 6 дни, за да изчакат двете проби. Сложиха ме в обща стая с друг мъж, който също се възстановяваше. В отделението всеки ден пристигаха нови болни. Сега вече е пълно. 

-  В какви условия се лекуват болните в клиниката?

- Не пожелавам и на най- големия си враг да попада в тази болница. Условията са ужасни. Там ремонт не е правен от 40 години. Всичко е старо и порутено. Дограмите и врагтите са почти изкнили. Запушвахме прозорците с чаршафи и хавлии, за да не ни духа. Представете си - хора с пневмонии, а вътре вее вятър. Лекарите и медицинския персонал правят всичко по силите си, но нещата не са добре. Пациенти им правят дарения - маски, очила. Нямат достатъчно предпазни средства, а всеки ден са при хора които кашлят, смъркат. Всеки от болните може да ги зарази. Аз съм бивш военен, бил съм на мисии в Ирак и Афганистан. Не можеш да пратиш някой на бойното поле без екипировка. А тези хора на практика са на бойното поле. Държавата трябва да се погрижи както за медиците, така и за болницата. Не може да се лекуват хора в тази окаяна сграда. 

 

- Разбирам, че жена ви и дъщеря ви не са тествани за коронавирус. 

- Не, не са. Те също са под карантина. Предупредили сме всички наши близки, с които сме имали контакти. Някои си направиха тестове в частни лаборатории и са отрицателни. Засега никой не се е разболял. Аз не знам как съм се заразил. 

- Какъв съвет ще дадете на хората, след като сте преминал през това изпитание?

- Първият ми съвет е да спазват лична хигиена , да носят маски и да нямат контакт с други хора. По възможност да се изолират. Мерките, които предприема държавата са добри, но някакси изпълнението ни куца. Самодисциплината е най- важна.  Другото важно нещо е солидарността. Ако не си помагаме - няма да оцелеем. Докато бях в болницата видях много жестове на съпричастност. Вече ви казах как един от пациентите намираше предпазни средства за сестрите. Той дори даде от неговите хапчета на друг пациент, за когото нямаше хлорохин. Всеки гледаше да помогне с каквото може да останалите. Това е пътят. Друг няма. 

- Ще се върнете ли отново на Острова?

- Засега ще останем в България. Трябва да се излекуваме. Там сега също няма работа. Бъдещето ще покаже.