Морал и политика са две неща, които са дълбоко свързани като идеи и ценности, но в практиката често словосъчетанието им се гледа като оксиморон. През годините сме се нагледали на какви ли не неща, че чисто инстинктивно изваждаме думата морал когато съставяме образ на някой политик. С приближаването на най-важните избори за партийните кадри, борбата за власт става изключително жестока, а моралът мисията невъзможна.

Днес обаче станахме свидетели на „морален” акт от страна на дългогодишен партиен активист, който благодарение на партията натрупа сериозен трудов стаж, а навярно и дебела банкова сметка. Сузана Николова, която преди седмица поиска „партийна подкрепа”, за да запази поста си в „Свободна зона”, днес бе засилена към изхода от Общинския съвет. Въпреки че тя изтъкна доводи, че е „лоялен партиен член”, нейните съпартийци явно не се впечатлиха от това.

Още тогава тя разказа, че ако не бъде защитена ще разкрие потресаващи неща от кухнята на ГЕРБ. Заплахата, с която тя искаше да изтъргува мястото си в „Свободна зона”,  не свърши работа, а тя изпълни заканата си.

Николова започна атаката си към кмета с поставяне под съмнение на дипломите му, а след това, че Тотев не е искал Пловдив да стане Европейска столица на културата. Най-грозната й проява безспорно бе намесването на покойния писател Димитър Атанасов, който бе общински съветник от ГЕРБ, а след това и омбудсман на Пловдив.

Защо обаче г-жо Николова моралът във Вас се надигна чак 9 години, след членуването Ви в партията? Защо тези разкрития не ги направихте през 2011-та година, когато е бил въпросният скандал? След като сте била „крайно възмутена”, защо не подадохте оставка от Общинския съвет? Защо четири години подред взимахте възнаграждения, които възлизаха на една кметска заплата,  за ликвидиране на общински дружества, благодарение на местния парламент? Защо не направихте тези разкрития когато Ви направиха шеф на „Свободна зона – Пловдив” със заплата от 2000 лева? Защо моралът се надигна във Вас чак когато бяхте изхвърлена от партийната хранилка?

На всички тези въпроси едва ли Сузана Николова ще даде отговор, но той не е и нужен, тъй като са повече от реторични.

Намесването на Димитър Атанасов в атаките към кмета и то за лично отмъщение, бяха върха на безочливостта от страна на Сузана, която доскоро бе известна като Главния ликвидатор на Общината.

Тук не става въпрос за нещата, които говори Сузана Николова – всеки може да ги приеме сам за себе си за истина, или не. Начинът и времето, в което тя ги каза обаче бяха меко казано безумни, а разкритията й не бяха морален акт, а лично отмъщение и то, разбира се, заради постове и пари…

Низшите страсти обаче тепърва ще завладяват политическите централи преди изборите. Независимо дали днес е била Сузана Николова, а утре някой друг, със сигурност пловдивчани ще се наслушат всякакви истории до заветната дата 25 октомври. Повече от ясно е, че в един момент те ще бъдат погнусени, а оксиморонът политика и морал ще става все по- валиден.

Благовест Андонов

TrafficNews.bg