Времето, в което политиците уважаваха журналистите като посредници между властта и обществото, сякаш отмина. На негово място идва нова епоха – на подигравки, ирония и отмъщение към тези, които задават неудобни въпроси. И това не е само българска болест – тя вече е глобална. 

В Съединените щати говорителката на Белия дом Каролайн Левит показа, че вулгарният хумор може да замести отговора. На резонен въпрос от „HuffPost“ кой е избрал Будапеща за място на предстояща среща между Доналд Тръмп и Владимир Путин, тя отвърна: „Майка ти.“

Когато репортерът настоя да получи отговор, последва нова порция обиди – „Вие не сте журналист, а ляв драскач“. След това Левит дори публикува разговора в социалните мрежи с подигравателен коментар. Вместо отговор – тролене. Вместо уважение – агресия.
„Репортери без граници“ нарекоха случая част от „атмосферата на недоверие и страх“, която се насажда към медиите по време на втория мандат на Тръмп. И са прави – когато властта започне да се подиграва с въпросите, демокрацията започва да се разпада.

 Българските политици обаче отдавна са изпреварили световните тенденции. 

На импровизиран брифинг днес Бойко Борисов, избухна срещу репортер на столична медия, осмелил се да попита дали все пак министерствата не се управляват от „кръгове и кръгчета“, както самият той беше казал седмица по-рано. Вместо отговор получи упрек: „Държите се като агент на ПП–ДБ.“и предупреждение , че няма да присъства на събитие, подготвяно от издателството.  След което лидерът на ГЕРБ демонстративно прекрати разговора, за да не „му дуднят в ухото“.
Така въпросът остана без отговор, но с етикет. Етикет, който лесно се лепи, когато няма аргумент.

Ден по-рано министърът на вътрешните работи Даниел Митов показа друг вариант на същия сценарий – обидата като защита. На въпрос защо МВР няма адекватна реакция след серия трагични инциденти, включително убийства и нападения с ножове, Митов отговори с доза сарказъм: „Какво знаете за тройното убийство? Това е битов инцидент.“ После добави, че журналистите не можели „да си спомнят въпроса, който са им казали да зададат“.

Превод: проблемът не е в институцията, а в медиите, които питат.

А когато въпросите станат прекалено неудобни, следва и по-тиха форма на репресия.

Журналистката Кристияна Стефанова, която има неблагоразумието да задава неудобни въпроси в парламента се оказа без акредитация, което е ясен сигнал, че любопитството се наказва.

От Вашингтон до София пътят на политическата арогантност към медиите е един и същ – започва с подигравка, минава през етикет и завършва с мълчание. 

Но мълчанието и липсата на въпроси е прекия път към автокрацията. Затова въпросите, колкото и да са неудобни, трябва да продължат да звучат.

Дори когато отговорът е „майка ти“.