Проектът за промени в Наредбата за опазване на околната среда на Община Пловдив, който въвежда нови правила за регистрацията, разхождането и отглеждането на кучета и котки, предизвика буря още преди да бъде официално приет. Под публикациите ни в социалните мрежи се вижда ясно – Пловдив е разделен на два лагера, а спорът „кучкари срещу останалите“ никога не е бил по-яростен. Вместо да донесе ред и спокойствие, проектонаредбата вече води до ново напрежение, съмнения за незаконосъобразност и въпроси без отговор.

TrafficNews се свърза с представители на киноложките дружества, експерти и организации за защита на животните. На този етап не сме открили техен представител , който да е участвал в разговори преди изготвянето на проекта. „От административна точка проектът е ок, но ако бе консултирана с хора, които са наясно с тематиката, можеше да се избегнат тези пунктове, които внасят напрежение. Голяма част от ограниченията и санкциите съществуват и в предишната наредба, но за съжаление липсва ефективен контрол. Това с трите документа, с които собственикът удостоверява притежание на кучето е напълно безмислено. На първо място , когато човек регистрира кучето си в общината, той трябва да представи ветеринарно – медицинския паспорт и удостоверение за чипиране на кучето. Без тези два документа, то няма как да бъде регистрирано. Така, че проверяващите просто трябва да имат четец , с който за секунди могат да видят дали кучето е регистрирано и има ли платена такса, вместо да карат собственика да излиза на разходка с една папка документи. Да не говорим, че няма как например проверяващият да е сигурен , че документите са на въпросното куче“, коментира за TrafficNews председателят на Пловдивското киноложко дружество Костадин Шанков.

Ето още няколко пункта, по които текат сериозни дискусии:

Лимит на броя кучета и котки – мярка без законова основа

Един от най-оспорваните текстове е въвеждането на ограничение колко кучета и котки може да отглежда един собственик в имот под режим на етажна собственост или в общ двор. Подобни ограничения вече са били отменяни от Административния съд – Варна, който приема, че общини нямат право да въвеждат лимити с подзаконов акт, противоречащ на Закона за защита на животните.
И тук възниква съвсем логичният въпрос: На какъв закон се позовава Община Пловдив? Ако такъв липсва, ни очаква повторение на сценария „приемаме – обжалват – отменят“, а разходите от съдебните дела плащат всички пловдивчани.

Забрана граждани да хранят бездомни животни – мярка вече отменяна в съда

Проектът предвижда храненето на бездомни животни да бъде разрешено само на т.нар. „зоодоброволци“. Законът за защита на животните обаче задължава общините да прилагат програми за хуманно овладяване на популацията, а не да наказват гражданите, които проявяват милосърдие.
И този текст е вече „познат“ – във Варна точно такава забрана бе отменена като противоречаща на закона и европейските конвенции. Ако Пловдив повтори грешката, резултатът ще е предвидим.

Изискването да носим папка с хартиени документи – анахронизъм в дигиталната ера

Новото изискване стопаните да носят едновременно ветеринарен паспорт, регистрационен талон и документ за платен данък при всяка разходка звучи като връщане назад с две десетилетия.
Законът ясно предвижда, че идентификацията се извършва чрез микрочип, който се проверява за секунди с четец.
Ето защо възниква основателният въпрос:
Защо общината очаква гражданите да бъдат „ходещи архиви“, вместо контролиращите служители да са снабдени с четец и достъп до регистри?

Този текст не само изглежда юридически необоснован, но и рискува да доведе до масови актове, които после ще падат в съда – пак за сметка на общинския бюджет.

Стимулиране на доносничество и конфликти между съседи

Още преди приемането на наредбата, атмосферата в коментарите е еднозначна: повече омраза, повече взаимни обвинения, повече конфликти.
Проектът изглежда заложен да се прилага чрез сигнали между граждани – кой кого видял да храни животно, кой по коя алея минал, кой не носел документите си.

Вместо да успокои обстановката, наредбата вече я ескалира. Въпросът тук е принципен – съобразно ли е това с нормалните принципи на правовата държава и с идеята за добросъседство в един европейски град?

Европейски стандарти? Не съвсем

Докато Виена, Берлин и Брюксел развиват политики за поощряване на отговорното стопанисване – с ясни зони за разходка, стриктен контрол върху агресивните животни, регистри и ваксинации – Пловдив се насочва към забрани, лимити и санкции за коректните стопани.
Къде в Европа се изисква да се носят три хартиени документа при всяка разходка? Къде има лимит „до две животни в домакинство“? Къде хуманното хранене на бездомно животно е привилегия само на „удостоверени лица“?

Докато общината твърди, че се доближава до европейския модел, фактите сочат друго.

Същинският проблем остава нерешен: контролът липсва

Дори най-добрата наредба е безсмислена, ако няма кой да я контролира.
И към този момент пловдивчани виждат ежедневно:
– стопани, които не почистват;
– агресивни кучета без повод;
– нерегистрирани животни;
– липса на ефективни кастрационни програми.

Дали новата наредба решава това? Или просто въвежда нови глоби, които ще пълнят общинската каса, но няма да променят поведението на некоректните стопани?

Ще поемат ли юристите и кметът лична отговорност, ако текстовете се окажат незаконни и паднат в съда?

Има ли готовност за преработване на наредбата така, че да е в съответствие със закона, съдебната практика и европейските стандарти?

Ще се съсредоточат ли усилията върху реалните проблеми – контрол, регистрация, кастрации, санкции за нарушителите – вместо върху текстове, които разделят обществото?

Пловдив има шанс да покаже, че може да защити интереса както на хората, така и на животните – с умни, балансирани, законови решения.
Но ако тази наредба бъде приета в сегашния си вид, градът рискува да стане поредният пример как една недобре обмислена регулация създава конфликти, нарушава законите и в крайна сметка пада в съда – след като вече е нанесла щети върху обществото.

Настоящият проект е публикуван на интернет страницата на Община Пловдив и в срок от 30 дни има възможност заинтересованите лица да направят своите предложения и становища по проект на Наредбата на е-mаil адрес: direkcia_ecologia@plovdiv.bg или в деловодството на община Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” №1.

 

А ето и коментара на Светлана Куюмджиева по темата: