Празникът на Светите братя Кирил и Методий започва да се празнува масово в България в средата на 19-ти век.

В Паисиевата "История славянобългарска" има описание на делото на Кирил и Методий и тяхното значение за българския народ - със създаването на нацията, създаването на азбуката и превеждане на Светите книги на достъпен до народа език. Тяхното дело изиграва ролята на цивилизационно за българския народ.

Следващият етап, който може да видим ясно подчертан е изследването за първи път на празника през Възраждането, както е прието от българската историография през 1851 г. в жълтото училище на Найден Геров в гр. Пловдив.

В последните години сме свидетели, че гр. Шумен има амбиция да докаже, че първото честване е още по-рано в Шумен. Все още, обаче, не е прието от науката, че това е точно така. По-късно Велко Радов Королеев-Панагюреца прави църковен "Месецослов", с който препоръчва какво да се чества от българите. Тази инициатива се поема доста масово и от 1858 г. всички български училища го празнуват. Празникът най-напред за светите братя и делото им започва в училищните среди. Оттам насетне все повече се установява практиката да честваме познанието си и духовна свобода чрез словото, образованието.

В рамките на Третата българска държава има честване на 1000 години от кончината на Св. Методий, когато се правят всенародни празненства по повод на тази бележита годишнина. От там насетне се предприема държавна политика с внасяне на по-голямо почитане на делото на Кирил и Методий.

Празникът преживява момент на промяна, макар и подкрепян от държавната политика, учебните власти и църквата. През 1916 г. има промяна на датата покрай Григорианския календар. Датата – 11 май, когато се почитат и Кирил и Методий, преминава на 24 май.

В средата на 20-ти век, през 50-те години вече Народна Република България чрез държавните си механизми и чрез почитането на писмеността, знанието и учението отправя призиви към населени места честването да премине в рамките на учебните заведения, освен в църквите. Втората половина на 20-ти век имаме много ясно почитане на празника в училищата и в църквите едновременно. Постепенно 24 май се превръща е общобългарски празник.

Преминава се през това братята да се наричат само Кирил и Методий, защото след 1944 година започва разграничаване на църквата от държавата. Така постепенно църковният празник е забравен. Но, има църкви, построени в чест на Кирил и Методий. Първата е изградена във Велико Търново през 1860 г., а същевременно на много места се издигат параклиси на светите братя, като само в Смолян са 4.

През 1953 г. 24 май е обявен за ведомствен празник на народното просвещение и се празнува основно в рамките на научните среди, училища и университети. От 1968 г. празникът е неприсъствен за България, което дава възможност на много почитащи образованието да бъдат съпричастни към него.

Официално в България празникът става официален през 1990 г. Той е свързан с познание и духовното освобождение Неслучайно в България е свързан и със завършване на средно образование. Това е празникът на зрелостта и до ден-днешен. Няма българин, за който датата 24 май да не говори нещо.

Зависи от гледната точка дали в днешно време честваме само ритуала или празника с главно П. В различните интелектуални среди се чества различно. Трябва да имаш доста познания, за да можеш да усетиш значимостта на този ден, какво е това да имаш хилядолетна просвета, какво е това да имаш общонационален празник. Подобна позиция се изгражда от първите години в училище и семейството. Със сигурност едно време е имало разлика в честването на 24 май.

Ако се спрем за малко и се вгледаме в момента, може би ще бъдем по-добри в отбелязването му днес. За да не се превръщат националните ни празници в протоколни събития е важно да се включваме по-активно в подготовката им. Тогава те ще са наши собствени. Ако ти самият не се включваш активно, не се подготвяш за празника и не привличаш повече индивиди към него, няма как да е по различен начин.

Много млади хора не знаят историята и по този начин може би има опасност от обезбългаряване. Всички българи трябва да познават възловите дати и събития от историята си, не цели учебници като професори. Но е важно всички да знаем кой написа азбуката ни и кога се случи това.

Коментар: Таня Марева, директор на Регионален Исторически музей-Смолян, БГНЕС.