Съдбата на един от най-значимите обекти, който държи ключа към бъдещето развитие на целия регион – Летище Пловдив, е на кръстопът. От една страна, стои неясно китайско-българско обединение, а от друга - мощни местни компании, които са се доказали през годините и са синоним на прогреса.
До финала на концесията на пловдивския аеропорт достигнаха консорциумът на „Тракия икономическа зона” и ПИМК, както и този на Хайнан груп и „Пловдив Еърпорт Инвест”.
Един бърз поглед между участниците в процедурата показва два диаметрално различни подхода. Първият участник в лицето на ТИЗ и ПИМК застава изцяло с имената и визитката си – знае се кои компании стоят зад него, какво са постигнали през годините и какви са амбициите им. В икономическата зона са вложени над 1,2 млрд. евро, като на територията й са позиционирани повече от 120 компании и са разкрити близо 12 000 работни места. Съдружник на ТИЗ е ПИМК - най-голямата транспортна фирма в България, която фигурира в класацията Топ 10 в Европа. ПИМК се занимава с транспортна и логистична дейност в България, Европа, както и в части от Азия и Африка.
Ситуацията при втория участник е доста по-различна. Съдружникът в консорциума, около който най-много се шуми, е Хайнан груп. Това е една от най-големите инвестиционни китайски компании с близо 60 милиарда активи. Оперира 16 летища (без нито едно в Европа!), като основният им бизнес на Стария континент е в Германия, Испания и Скандинавия. Другата компания в консорциума най-вероятно е ракета носител, която служи само за да може китайците да се допуснат до процедурата. Това е „Пловдив Еърпорт Инвест”. Компанията е регистрирана в Холандия тази година, на един адрес с десетки други фирми.
Лицето на това обединение е Асен Василев, който бе назначен два пъти от Росен Плевнелиев в служебните правителства. Веднъж като зам.-министър и втори път като министър на икономиката.
Каква е разликата в намеренията на двата консорциума?
И двете компании твърдят, че ще инвестират в пъти над минималната инвестиция, която е 35 милиона евро за следващите 35 години. Но тук идва голямата разлика. Пловдивското обединение планира по-голямата инвестиция да бъде направена в първите 5 години, докато китайците смятат да сторят това едва след 8-мата година. С други думи – преобразяването на пловдивския аеропорт ще започне веднага в първия случай, а при втория той ще бъде „ползван” в началото, а пък след това ще чакаме да потекат милионите.
И тук идват големите въпросителни. Дали летище Пловдив няма просто да бъде транзитна точка за китайските инвеститори, което да се използва за развитието на основния им бизнес в Западна Европа?
В двете оферти се виждат и разликите в намеренията. „Консорциум Летище Пловдив” има ясен и точен инвестиционен план за развитието на аеропорта, докато при китайското обединение се говори за бъдещи намерения и как той може да бъде от ключово значение за региона.
Друго, което не трябва да се забравя при решаването на бъдещето на летището, е не само неговата история, а и тази на огромните български предприятия на прехода.
Още помним случая с Братя Митал, които бяха докарани от Александър Томов в Кремиковци. Индийските милиардери стъпиха в България под звука на фанфари, като обещаваха металургичният гигант да се превърне във водеща компания в Източна Европа. Е, азиатските милиардери вече ги няма, а синдик се опитва да продаде и малкото останали активи на предприятието. Защо точно случая с Кремиковци, при положение, че съществуват десетки други сходни примери с „мощни чуждестранни инвеститори”?
Защото в състава на консорциума е не друг, а КЦМ. Другият гигант в българската металургия все още е най-добрият пример за приватизация и всяка година компанията се развива и вдига оборотите си. Сега същите тези хора, които преведоха успешно КЦМ през редица предизвикателства, искат да възродят и пловдивския аеропорт.
Друг пресен пример с неясните чуждестранни инвеститори е именно на Летище Пловдив. Кашата, която бе забъркана с швейцарска компания, още не може да бъде оправена.
„Летище Пловдив” ЕАД и „Летище Пловдив” АД е уникална партньорска конфигурация, която може да послужи за христоматиен пример за това как се разсипва държавна структура.
Още през 1995 година държавата апортира сгради и техника и първоначално нейното участие в смесената фирма е 55 %, а три години по-късно делът е стопен на 36 на сто. Така от мажоритарен акционер тя се превръща в миноритарен, а голяма част от собствеността отива в „Летище Пловдив” ЕАД. След няколко препродавания, компанията, в крайна сметка се оказа в ръцете на швейцарска фирма, която всяка година прибираше тлъст наем като рентиер на нещо, било доскоро държавна собственост.
Кой ще работи на Летище Пловдив?
Една от големите опасности, които крие евентуалната победа на Обединението с участието на Хайнан груп, е практика, която може да удари икономическото развитие на целия регион. Китайските инвеститори не крият, че ако вземат летището, ще дойдат със свой персонал. Иначе казано – на летището ще работят предимно китайци. Макар от години да се говори, че България смята да внася работници от чужбина, досега са правени частични стъпки в това начинание. Стори ли го обаче една компания, било то и концесионерът на летище Пловдив, то вероятността и другите компании в региона да повлекат крак съвсем не е малка.
Запазването на целия персонал на Летище Пловдив, плюс разкриването на десетки нови работни места е заложено в предложението на пловдивския консорциум.
Така въпросът е, ако имате обект от ключово значение и са ви дадени две оферти, коя ще изберете? Първата, при която се гарантира изпълнение на точен инвестиционен план в следващите 5 години с компании, които са се доказали на българския и международния пазар и всяка година подобряват резултатите си, или втората – на чуждестранна фирма, обединена с неясна компания, която има добри намерения? Поне според мен - отговорът тук е реторичен.
Решението сега е в ръцете на държавата. Безспорно то е от изключителна важност не само за развитието на летището, но и за икономическото развитие на целия регион. Това, което трябва да се предвиди, са и опасностите, които често биват скривани като добри намерения.
Ще бъде повече от жалко, ако летището стане поредната жертва на игрите на големите вълци, които да завъртят активите му през редица ясни и неясни сдружения, само и само някой да получи комисионата си…