Пловдивският адвокат Атанас Костов сезира редакцията ни с казус, касаещ злоупотреба с твърдени “авторски права”, която извършва немският фотограф Нико Тринкхаус на територията на България. В какво се изразяват недобросъвестните практики на въпросното лице? 

Немският гражданин Нико Тринкхаус е собственик на сайта www.photoclaim.com, който има за цел събиране на фотографии от различни фотографи с цел “отстояване на техните авторски права”. Повечето от тези фотографии са градски пейзажи от различни дестинации по света, които представят топ локации в популярни градове(от туристическа гледна точка). Тринкхаус настройва своите сайтове по ключови думи, с цел по-добра индексация на сайтовете си, пълни с чужди фотографии, за да може последните по-лесно да бъдат откривани, съответно евентуално използвани от компании в туристическия бизнес. 

Оказва се, че доста български туристически фирми “са се хванали на тази въдица” и са използвали снимки на Тринкхаус в сайтовете си – с информационна цел. Постфактум те получават множество “официални писма”(обикновено на бланки на мними немски кантори), в които се обяснява, че всяка от “откраднатите” фотографии, които били “произведение на изкуството” струва хиляди евро. Адвокат Костов ни сезира с факта, че от миналата година в кантората му са получени няколко десетки сигнала от български фирми, които са обвинени от Тринкхаус, че взаимстват негови фотографии. Някои от фирмите плащат описаните суми, понеже са заплашени с дела в Германия, други отказват и търсят консултация с юрист. 

Какво всъщност се случва? Фотографиите, заснети в градска среда не са обекти на авторското право по българското законодателство(аргумент от чл.24, ал.1, т.7 от ЗАПСП). Законът за авторското право и сродните права изрично застъпва правилото, че използването на произведения, постоянно изложени на улици, площади и други обществени места, без механично контактно копиране, както и излъчването им по безжичен път или предаването им чрез кабел или друго техническо средство, ако това се извършва с информационна или друга нетърговска цел е свободно. Да снимаш “Давид” на улицата е позволено от закона, тъй като Микеланджело е мъртъв отдавна и авторски права по отношение на тази статуя няма -  обяснява адв.Костов. От аргумент за противното, да твърдиш, че снимайки “Давид”, фотографията ти става “произведение на изкуството” е все едно да твърдиш, че ти самия си Микеланджело, което е правен абсурд,  казва адв.Костов. Нещо повече. Да продаваш снимания “Давид” с комерсиална цел, твърдейки, че тази снимка е “авторска”, с “особен принос към изкуството” е деяние – което граничи с измамата, защото претендираш “авторско възнаграждение” за нещо, което всеки може да използва свободно с информационна цел (съгласно споменатата норма на чл.24, ал.1, т.7 от ЗАПСП). От тази гледна точка по мнение на адв.Костов, подобни спекулации с твърдени “авторски права” представлява опит за измама по отношение на български физически и юридически лица, работещи в туристическия бранш, тъй като те могат да използват всякакви фотографии в сайтовете си за информационни цели. 

Срещу две български фирми вече са образувани дела за “непозволено увреждане на интересите” на Тринкхаус като фотограф пред Софийски градски съд. В тези производства немският фотограф представя като доказателства сурови фотографски(“RAW”) файлове, твърдейки, че той е техният автор, при факта, че както стана ясно той събира фотографии от множество негови колеги чрез сайта www.photoclaim.com. Доколко тези фотографии са “негови авторски” и представляват ли те “обекти на авторското право” е въпрос, чиито отговор поради казаното по горе намираме за логичен.

“Човекът си е направил бизнес за изнудване на туристически фирми, чрез аматъорски фотографии, представяни за произведение на изкуството”  - коментира специалистът по интелектуална собственост адв.Костов.  Според юриста, българските съдии не познават в детайл Закона за авторското право и той няма да бъде изненадан, ако се създаде противоречива практика, в разрез със закона. “Многократно обяснявам вече по тези дела, че във Франция, Италия, Белгия и множество други страни, стожери и носители на изящносто изкуство и архитектурата от векове, т.нар “свобода на панорамата” е забранена с комерсиална цел, така е и в България – обяснява Костов. В разрез с това, исканията на Тринкхаус са на територията на България да бъдат приложени цени по тарифи, с които работят немски фотографи и така да бъде оценяван “артистичния му труд”. В едно от делата обясних на съдийката, че ако това се окаже обективен критерий в българското право (при липсващ пазар на изкуството в България), то априори трябва да приемем, че картините на Златю Бояджиев(като български класик) струват колкото тези на Ван Гог, при което Градската художествена галерия в Пловдив изведнъж ще стане една от най-богатите културни институции в Европа, което за съжеление не е верно, шегува се адвокат Костов.

Според адвоката не е добра идея безразборно да се ползват градски снимки от Интернет, особено касаещи световни столици и известни туристически дестинации, защото това по всяка вероятност могат да се окажат туристическите снимки на господин Тринкхаус, които са “произведение на изкуството”. Тогава ще попаднете в капана на официалните писма на един немски фотограф и евентуални му незаконосъобразни искове, като сблъсъкът ви с “компетентността” на българският съд по темата “дали всички фотографии са обекти на авторското право или не”, определено ще е неприятен – заключва за финал пловдивският адвокат.