Реформата в образователната ни система е като мираж. Твърде близо и ти се струва, че можем да я пипнеш, но не достатъчно реална, за да я хванеш в ръцете си. От край време за нея опити се правят от Министерството, РУО, училищата, учители. Те дават резултат, но често кратковременен.  И това е така, защото най-важният момент се пропуска – във всичко трябва да се чува думата на ученика, който сега е заглушен.

Преди дни обаче се случи нещо, което даде заявка за изход от забуксувалата ситуация. Създаде се Национален ученически парламент. Група ентусиасти от Пловдив, които от години се борят за идеята, са в ядрото на тази организация. С част от тях TrafficNews вече ви е срещал в различни интервюта, където те са споменавали мисията си да създадат подобна структура. Тя вече е факт, а за нея разказва един от радетелите ѝ – Димитър Фердинандов, бивш възпитаник на Езикова гимназия-Пловдив и настоящ студент по Авиокосмическо инженерство в Университета в Бирмингам.

Ето какво сподели той пред нас:

Димитър Фердинандов: Да се занимаваш с космонавтика в България е почти невъзможна мисияПловдивска надежда на астронавтиката коментира членството ни в ЕКА и спънките, които липсата му поражда

 

Здравей, Митко! С теб сме разговаряли няколко пъти, а този път определено имаш интересни неща за споделяне. Може ли да ни разкажеш накратко какво представлява Националния ученически парламент?  

Здравейте! Националния ученически парламент, който учредихме, има идеята да функционира като независима платформа, която да обединява ученическите съвети в България и да ги представлява на национално и международно ниво. Като казвам международно идеята ни е даже да станем Европейския ученически съвет, което всъщност е един много дълъг процес. Първо трябва да се докажем като функционираща организация – това ще се случва за в бъдеще. Но е наша цел, защото ще ни позволи да имаме своя глас при диалога, свързан с интегриране на европейските политики за образование.

Какви са вашите краткосрочни цели?

На първо време искаме да подобрим ученическото самоуправление в България. Да покажем, че то не е само организиране на събития и благотворителна дейност. То е начинът учениците да сътрудничат с институциите при създаване на политики, свързани с тяхното образование. Пример – когато става дума за Правилника на училището се разбира, че учениците трябва да имат право да участват в създаването му. Тяхната гледна точка трябва да бъде съобразена при изграждането на стратегически документи.  Но това е нещо, което много дълго се пренебрегва, макар в България вече да имаме Наредба 13(Бел.ав. – Наредба за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование), създадена за уреждане на участието на учениците в демократичния училищен живот. Много често срещаме, че ученическите съвети съществуват само на хартия. Това искаме да променим. Поставяме си цел чрез Националния ученически парламент да възобновим инициативата при учениците да участват и променят, като им осигурим платформа за комуникация с ключови институции.

Разкажи ни повече за пътят дотук и кой участва в битката за учредяване на тази структура?

Започнахме да работим в тази насока през 2017 година. Тогава се включиха представители няколко ученически съвета в Пловдив – Езикова гимназия -Пловдив, Национална търговска гимназия, Руската гимназия. После се създаде Младежки съвет в Пловдив, чиято задача беше да представлява младите хора на местно ниво. С помощна на асоциация „Голям брат, голяма сестра“ минахме по пътя за изграждане на национален орган, който да представлява и защитава отделните ученическите съвети в страната. Така и се роди Национални ученически парламент. 

Вече има подобни организации, какво прави Националният ученически парламент по-различен?

Да, това не е първият опит за изграждане на нещо такова, подобни структури са се опитвали и преди време да просъществуват. Нашата идея не беше да просто съберем съветите, а да бъдем мост между тях и институциите.

Проблемът обикновено е, че предходните организации са разчитали само на местна подкрепа. Затова ние решихме да подходим по-различен начин – с подкрепа на европейско ниво. Вече сме в комуникация с представители на няколко европейски младежки организации. Подкрепят ни от Национален младежки форум. Проектът е напълно финансиран по програма „Еразъм+“. Работим с Европейската комисия, Европейския парламент, с Центъра за развитие на човешките ресурси и Министерства, в чийто ресор попада образованието на младите хора.

Мечтата ни е един ден парламентът да бъде орган към МОН, който да помага за прогреса на образователното равнище. Така няма да има нужда да се подкрепя от европейско финансиране, а ще получи такова от България и министерството. Практиката показва, че в много страни в ЕС създаването на такава структура се е явил ключов за реформи.

Какво постигнахте до тук и какво ви предстои оттук насетне?

На 11 март се случи нещо много важно. Приехме официално Устава на Национален ученически парламент е, върху който се работеше в рамките на поне 7-8 месеца. Намираме се на етап кандидатстване за участие в избори за Управителен съвет. Този орган ще бъде съставен от регионални представители от единадесетте работни региона, припознати в рамките на Устава. Така от всеки регион в България ще бъдат избрани по двама души, които да го представляват на национално ниво.

Уставът, който спомена, има ли юридическа тежест и кой ви помогна при съставянето му?

Всъщност заради начина, по който се надяваме Националния ученически парламент да работи в бъдеще, той не е учреден като младежка организация все още. Причината е, че това би предизвикало спънки, които искаме да избегнем. В момента той функционира като неформална група и Уставът няма голяма юридическа тежест. Неговата идея всъщност е да бъде рамка за това как функционираме на вътрешно ниво. Иначе, основните точки по него се разписаха по усмотрение на самите ученици, които участват в парламента. Не всички от тях имат интерес и познания в областта на правото. Довършителните дейности бяха направени от друг пловдивчанин - докторантът по право Тогор Рогошев, който беше младежки делегат към ООН.

Как протичат съвещанията ви – би било сериозно организация, за да се срещнете на живо?

Спрямо проекта, по който се водим, имаме насрочени срещи на живо, както между представители на съветите, така и с институциите. Национална среща организираме една – през ноември. Но регулярно всеки месец се съвещаваме във виртуална среда. Плануваме, след като бъдат избрани регионални представители, да започнем същинската работа по беседване за проблемите на младежите в различните краища на България.

Колко съвета са се включили вече и с какво ви сблъска работата ви дотук?  

Към този момент членуват над 75 съвета от цялата страна. Това означава, че Националния съвет представлява близо 28 000 ученици. Целта ни обаче е много по-висока – да представлява близо 200 000 души. Надяваме се в рамките на първия мандат, който ще продължи една година, много повече ученически съвети ще се включат.

Това, което ни прави впечатление до момента – именно от малките населени места интересът за участие е изключително голям. Това се случва заради инициативата, която институциите там поемат, за да помогнат младите хора. Приятно изненадани сме от Ловеч, Разград, Кюстендил. Нещо, което е плюс на големите градове обаче, е че има по-добро представителство, което вече е разработено. Пример – Софийски ученически съвет. Както и Младежки съвет – Пловдив, когато говорим за тази област. Така е много по-улеснена комуникацията в малките населени места от областите.

По-рано спомена, че нашите структури са създадени само на хартия. Нефункционални организации в образователния сектор ли ще се явят най-сериозната пречка пред Националния ученически парламент?

Да, със сигурност. И сме срещали подобни проблеми вече. Когато започнахме за изпращаме първите имейли с молба за подкрепа, забелязахме една тенденция. Казваха ни „Но подобна организация вече съществува, защото се занимавате?“. Проблемът е , че подобни организации има, но последната им среща е била през 2016г.. Оттогава не е имало нищо, което се случва в рамките на въпросната организация. Няма с кого да се свържем и да работим заедно. До голяма степен отново, защото няма механизъм за предаване на щафетата между учениците, които напускат училище и онези, които ще поемат отговорността. Докато в момента ние чрез организациите, с които партнираме, имаме гарант за този механизъм. Но осъзнаваме, че именно битката със съществуващите като проформа организации е тази, която ще ни е най-трудна. 

Но ще имаме проблем и с това да подпомогнем ученическите съвети на местно ниво да се освободят от зависимости и да станат наистина самостоятелни. Често забелязваме, че на регионално ниво педагогически и непедагогически персонал се намесва в управлението. Няма лошо, те правят това с добрата мисъл да помогнат, но това лишава учениците от възможността да поемат отговорност. Не разбирайте погрешно, тяхната подкрепа е важна, понякога дори ключова за това самите съвети да съществуват като цяло. Но идеята е да има самоуправление.

Какво пречи на самоуправлението на учениците в България да функционира ефективно? Всъщност това ли е най-големият проблем?

Образованието в България и Регионалните управления на образованието се занимават с прекалено различна дейност и сякаш последната и грижа в самоуправлението при учениците. Нещо, което ми направи впечатление през 2021 година – присъствах на едно изслушване на парламентарната образователна комисия. Обсъждаха трябва ли да се продължи опцията за обучение от разстояние. От всички присъстващи на срещата нямаше нито един ученик. Имаше редица директори и учители, а аз бях единствения човек, представител на младите. А беше минала една година, откак бях завършил. Още тогава разбрах, че мнението на учениците не се чува и трябва да се намери способ това да стане възможно. В крайна сметка тяхното мнение е не по-малко важно. 

Именно ако интегрираме гледната точка на учениците, ще успеем да прогресираме като цяло. Дискусии не съществуват. Има едностранчива комуникация, а в разговора трябва да участват всички. От едната страна на масата трябва да са институциите, да – МОН, училища, учители, но от другата да стоят младите! Защото в крайна сметка идеята на образованието не е само държавата да постига своята цел, а младите да получат уменията и знанията, за да постигне собствените си мечти.

Затова и Националния ученически парламент ще има за цел да покаже на учениците, че те имат права, задължения, но и отговорност! Отговорността за това, което искат да получат от образованието си. 

За финал на този разговор, какво искаш да пожелаеш на българските ученици,  пред които е задачата да коват образователната система?

Пожелавам им много творческо вдъхновение! Да не спират да преследват своите мечти и да знаят, че съществуват механизми, които им позволяват тези мечти да бъдат сбъднати! Стига само да се опитат да се запознаят с тях.

 

 

Снимки: Онлайн страницата на Национален ученически парламент