Успехът дава надежда за деца с резистента левкемия, при която конвенционалните лекарства не действат. Най-честото онкозаболяване при децата е острата лимфобластна левкемия. За 50 г. шансът за трайна ремесия от 4 става над 90%, очаква се да расте. Учените са ентусиазирани: Имунните терапии променят парадигмата за лечение.

Нормално е сърцето на всеки родител да се свие от ужас, когато чуе, че детето му е болно от левкемия. За един миг земята под краката му се отваря и поглъща целия му досегашен живот. До момента, в който ужасът вероятно плахо ще отстъпи пред обнадеждаващите думи на лекаря. Той ще каже нещо, което за специалистите в държавите с развита медицина не е новина: Днес при повечето деца се постига трайна ремисия или практическо излекуване.

Нови терапии увеличават шанса дори при остра левкемия, която е показала нечувствителност към стандартните лечения.

В историята на медицината борбата за надмощие над детския рак на кръвта е 50-годишна приказка с неочакван навремето щастлив развой. Ракът не само е много типове, но и има десетки подвидове със специфика в различните възрасти, 24 часа. Например карциномите са най-масови тумори при възрастните, но почти не се срещат в ранните години от живота. Най-честото онкологично заболяване при децата – един от всеки 4 случая, е острата лимфобластна (лимфоцитна) левкемия.

Основната разлика при рака в детска и покъсна възраст обаче, са резултатите от терапията. 5-годишната преживяемост при малките е средно 88,4%, като при някои видове рак практически се доближава до 100%. Още по-показателно е, че от 60-те години досега терапевтичният успех при лечението на острата лимфобластна левкемия от 4% оцеляващи на 5-ата година вече е над 90%.

При лимфомите също има впечатляващ успех – преживяемостта при неходжкиновия се е увеличила от 7 на 85%, при ходжкиновия – от 50 до над 90%. Това съобщи проф. Добрин Константинов, национален консултант по детска хематология и онкология, председател на Българското медицинско дружество по детска хематология и онкология и началник на специализираната клиника в университетската болница “Царица Йоанна – ИСУЛ”.

 

Специалността обединява доброкачествените и злокачествените заболявания на кръвта и солидните тумори при децата, които се смятат за относително редки на фона на честотата на тези болести при възрастните. При децата подходите при тези болести са идентични или много близки и от 70-те години светът възприема модела, при който лечението се поема от един педиатричен екип. У нас сертифицираните центрове за детска онкохематология са в “Царица Йоанна – ИСУЛ” и университетските болници в Пловдив и Варна. В тях се прилагат терапиите, с които лекуват модерните европейски клиники. Причините за рака на кръвта остават неясни.

На различни етапи в науката болестта е свързана преимуществено с електромагнитно излъчване, радиация, генетични мутации, даване на старт на онкогенезата от инфекциозни заболявания, неадекватно пресилена реакция на имунната система на детето в резултат на прекалено стерилно отглеждане в ранните години от живота и още десетки хипотези.

Точният механизъм все още е предизвикателство за науката, казва проф. Константинов. Част от авангарда в онкологията смята, че радикалното лечение ще дойде, когато бъдат напълно разконспирирани процесите на пораждане на рака. Възможно е обаче науката да приближава до това по обиколни пътища, защото в последните години все по-често се съобщава за окуражаващи успехи в лечението.

При остра лимфобластна левкемия повечето от децата се повлияват от стандартната химиотерапия, лъчелечение или трансплантация на стволови клетки, които да започнат да произвеждат пълноценна кръв. Но в някои случаи лечението не успява да надвие рака или успехът е временен и болестта се връща. Когато това се случи, шансовете за оцеляване падат до 1 на 10. Много скъпа дори за възможностите на медицината в САЩ терапия с “живи” лекарства изглежда чудото, което може да обърне тенденцията.

Световен символ на тази надежда стана американчето Емили Уайтхед - първото дете, лекувано с метода в Детската болница във Филаделфия през 2012 г. На 10 май тя отпразнува шести “рожден ден” от втория си живот Днес изследванията не откриват ракови клетки, а създадената от семейството фондация с името на детето набира средства за популяризиране на знанията за болестта в обществото и за високотехнологични проучвания върху рака.

 

“Емили е жива благодарение на научните изследвания върху рака. Признателни сме и щастливи за всеки ден, който прекарваме с нея. Получихме толкова много и се надяваме да върнем много повече в замяна. С ваша помощ ние допринасяме за напредъка в раковите проучвания. Ранните резултати от клиничните изпитвания са изключително обещаващи - 93% от децата с рецидивираща остра лимфобластна левкемия постигат ремисия.

Освен при левкемия тя вероятно е приложима и при лимфоми, очаква се успех и при други видове рак”, разказват на сайта на фондацията родителите. Терапията се смята за големия пробив в онкологията и в частност в онкохематологията при резистентни форми на заболяването, независимо че при повечето пациенти е съпътствана от временни, но потенциално фатални усложнения.

Освен в болницата, в която е лекувана Емили, терапията са започнали да прилагат и други детски болници в САЩ, клиники в Канада, Австралия, Норвегия и Белгия. Лечението не е хапче или течност, която трябва да се приема редовно, учените се надяват, че е могъщо оръжие с резерв в самия човек, коетос еднократна процедура научава имунната система да се лекува сама. В идеалния случай - за цял живот.

Това е вид имунна терапия, при която от кръвта на пациента се извличат бели кръвни клетки, за да се препрограмират така, че да “виждат” криещите се ракови клетки и да ги атакуват в уязвимото им място. Целият процес продължава около 16 седмици. “Прехванатите” милиони лимфоцити се замразяват и се транспортират до супертехнологична лаборатория. Там генетично се преформатират да откриват “невидимите” ракови клетки и да атакуват специфичен протеин върху повърхността им.

Променените Тлимфоцити, наречени химерни антиген-рецепторни клетки, след това се вливат обратно във вените на пациента. Ако всичко върви добре, те се размножават и започват да унищожават рака. И тъй като премоделираните лимфоцити са взети от собственото тяло на пациента, няма нужда от лекарства против отхвърляне, които са необходими след класическа трансплантация. Но се оказва, че когато Т-лимфоцитите започнат залпово да атакуват туморните клетки, накуп се освобождава голямо количество цитокини. Те са сигнални молекули с важна роля в комуникацията между клетките. Поражда се цитокинно цунами, което провокира рязко покачване на температурата до критични стойности и драстични спадове на кръвното. Това е най-драматичният момент. Но пък терапията, казват онколозите, разширява “до хоризонта” границите на лечението на рака.

В символ на надеждата в успеха се превръща именно Емили Уайтхед. Тя е диагностицирана с остра лимфобластна левкемия през май 2010 г., когато е само 5-годишна. Впрочем това е възрастта, в която заболяването бележи първия си пик, вторият е около 20 г. Децата с нейната съдба имат 85 до 90% шанс да бъдат излекувани с наложените през последните 30 г. терапии. Обаче при Емили се получава рецидив, а терапията вече не й действа.

Лекарите планират последната възможност – трансплантация на костен мозък, която чисто медицински представлява вливане на здрави кръвотворни клетки. Няколко седмици преди предвидената интервенция болестта придобива толкова агресивна форма, че трансплантацията става немислима. Лекарите казват, че нищо повече не може да се направи. Родителите Том и Кари разбират за наистина последната възможност, която дава някаква надежда за детето им - ново революционно лечение, наречено Т-клетъчна терапия, върху която експериментира Детската болница във Филаделфия.

През април 2012 г. Емили е включена в клинично изпитване от най-рисковата фаза I и става първото дете в света с имунна система, обучена да се бори с рака Първоначалната реакция на лечението е драматична, детето оттича ужасно, поддържа температура над 40 градуса и изпада в кома за 14 дни. Лекарите подготвят семейството за най-страшното - дават под 1 на 1000 шанс Емили да оцелее от цитокинното цунами и голямото количество възпалителни белтъци в кръвта, което може да доведе до органна недостатъчност в резултат на хилядократно увеличаване на един от цитокините - интерлевкин-6. Но водещият изследовател дава идея да се приложи лекарство, което може да понижи интерлевкина - дъщеря му го взема за ревматоиден артрит. То никога не е използвано за криза като на Емили, но при състоянието й няма какво да се губи. Ходът се оказва гениален.

В рамките на 12 часа Емили започва да се възстановява. По-късно алгоритъмът сработва и при други пациенти. Затова едно от условията за прилагането на терапията е екипът да разполага с лекарството, което овладява нежеланите реакции. Освен това клиниките трябва да бъдат специално сертифицирани за прилагане на лечението с генно инженерство, а лекарите да преминат допълнително обучение.

Онколозите смятат, че познаването на възможните усложнения и начините те да се контролират съществено намаляват риска от лош развой. Лечението е одобрено от Агенцията по храни и лекарства за борба с някои видове рак през 2017 г., което я направи първата разрешена генна терапия. За институцията водещ аргумент са данните от проучвания: от 52-мата пациенти, чиито резултати са анализирани, 83% са имали пълна ремисия, което означава, че техният рак е изчезнал.

Повечето са преживели сериозни нежелани реакции, но почти всички са се възстановили. Все още не може да се даде дългосрочна прогноза, затова агенцията препоръчва пациентите, които получават такава терапия, да бъдат наблюдавани в продължение на 15 г. Лечението на Емили спечели световно внимание, след като историята й се появи в “Ню Йорк Таймс”, “Форбс”, научни и популярни издания, документални филми.

Ученият от университета на Пенсилвания д-р Карл Джун, който ръководи изследователския екип, е сред 100-те най-влиятелни личности за 2018 г. в класацията на списание “Тайм”. В сряда той получи ново признание. Световните агенции съобщиха, че е един от тримата нови лауреати на наградата на авторитетния медицински център в Олбъни. Той отличава учения за приноса му за изучаване на рака и прилагането на нови обещаващи терапии за лечението на левкемия.