Всичко Мара втаса и седна да се среши!  Така горе – долу звучи и поредното предложение на Министерството на здравеопазването за тотална забрана на наргилета, бездимни и електронни цигари в помещенията на закрито и заведенията.  Законът, забраняващ пушенето на конвенционални цигари  на обществени места влезе в сила на 1 юни 2012 година. Седем години по-късно същият този закон не само масово се нарушава, но и стана причина за нови  корупционни практики в институциите, които имат ангажимент да следят за спазването на правилата.

Масово се пуши във всички нощни клубове, в казина, в кафенета,  в определени ресторанти и дори тук-там в държавната администрация. След влизането в сила на забраната, част от заведенията за обществено хранене действително  спазваха стриктно законодателството, което доведе  до отлив на клиенти / тъй като далеч не всички въведоха ограничения/ и до намаляване на приходите.  В ресторантите през деня забраната се спазва, но след 20 часа на много места можеш да получиш пепелник.  Други пък  тълкуват доста свободно терминът „открито пространство” и заграждайки помещения с найлони или стъкла, ги превърнаха в пушални.

Пушенето в нощните клубове е абсолютно свободно, като в определени дни персоналът предупреждава, че ще има проверка и в рамките на няколко часа вътре не се пуши. Информацията за предстоящите проверки, естествено се получава предварително, като се плаща месечен „абонамент” полицаи и инспектори от РИОКОС .

И така 7 години след влизането на Закона в сила, той е една врата в полето, която дори е отворена. Въпреки, че здравните и други власти  очевидно са безсилни да се справят със спазването му, в момента на път е друг , още по-рестриктивен закон. Министерството на здравеопазването предлага да бъдат забранени електронните, бездимните цигари и наргилетата.  От министерството искат съществуващите досега ограничения се разширяват - затягането на режима се отнася както за типа тютюнево изделие, така и за местата, на които ще е позволено пушенето. За пореден път се обсъжда завишаването на санкциите за нарушителите и  разширяването на  контролните органи, които да следят за спазването на правилата.

И ако предишните санкции бяха предприети с цел опазване на здравето както на пушачите, така и на непушачите, то причината за новите ограничения  не е съвсем ясна.  На този етап няма медицински доказателства, които да покрепят тезата, че димът от въпросните изделия по някакъв начин вреди на здравето.  По същата логика в заведения и офиси могат да бъдат забранени и ароматизаторите , тъй като обонянието на хората е различно и не всички приемат дадената миризма. А и не е ясно дали след 20 години  няма да се окаже , че е отделените химикали са вредни. 

Всъщност ако държавата наистина държи на здравето на своите граждани, забраните трябва да бъдат в посока, в която действително биха повлияли  положително. Например ограничаване на производството на вредни храни,  бариера пред вноса на стари автомобили,  ограничаване на вредните емисии  във въздуха. А не да хвърля обществото в безмислена дискусия ЗА и ПРОТИВ БЕЗДИМНИТЕ цигари, при почти пълен провал по темата с ДИМЯЩИТЕ цигари.