В последните дни на октомври Домът на културата „Борис Христов“ ще бъде сцена за концертите на двама носители на „Грами“ в две последователни вечери и на един много специален проект, който ще се случи само веднъж и ще постави началото на фестивала. За гостите на седмото издание на феста, за ограничителните мерки и за предизвикателствата, които пандемията постави пред творците, разговаряме с дамата, благодарение на която Plovdiv Jazz Fest привлече изключителни имена и създаде стабилна аудитория - Мирослава Кацарова. 

- Джаз по време на КОВИД ! По-различен фестивал ли ни очаква?

 - Фестивал по време на Ковид е като Любов по време на холера… Дълбокият и истински импулс да се прави този фестивал е вярата, че изкуството ще спаси света и че действа лечебно. Завършила съм богословие в СУ и дипломната ми работа бе за Карл Ясперс (психиатър и философ, считан за бащата на религиозния екзистенциализъм), чиято идея е, че човек в гранична ситуация се нуждае от трансцендентното, става боготърсач. Вярвам, че ситуацията, в която се намира цялото човечество имаме нужда повече от всякога от пробивите на духа, от красота във всичките й проявления: и природни, и художествени. Тъй че музиката е лечебна по време на Ковид, също.

В същината и съдържанието си фестивалът няма да е различен, защото оставаме безкомпромисни по отношение на програмата. Пловдивчани и гостите на града ще видят и чуят артисти, които със сигурност могат да бъдат разпознати по афишите на най-добрите джаз фестивали по света като Антонио Санчес с Тана Алекса и Брад Мелдау трио с Лари Гренадиър и Джеф Балард. Или продуцирания от фестивала проект “Четири млади дами пеят джаз”, което със сигурност е специален проект, различен от клубния афиш в София, Пловдив и пр.

Но различното по време на Ковид са мерките за сигурност, които са ни разрешени от МЗ. Ние съвсем осъзнато избрахме да работим на 100% допустимост, а мерките за сигурност включват ваксинационни паспорти за публика и екипи, или отрицателни тестове (PCR или антигенен), както и валиден документ за преболедуван Ковид 19. Много бихме искали да настъпи отново времето, в което спокойно се ходи на концерт без маска и без документите, които се изискват, но на този етап се чувстваме отговорни за здравето на публиката, на артистите, а и на екипа ни. Тъй че да, малко е различен тази година фестивалът заради това, но без тези правила фестивалът нямаше да е възможен. А и целият сектор трудно щеше да оцелее без тези условия.

- Как публиката приема ограничителните мерки?

 - В по-голяма степен публиката приема тези ограничения като полезен ход за реализация и посещение на културни събития. Ясно е, че вече на много места по света точно този модел работи резултатно, но, разбира се, има и хора, които недоволстват и не са съгласни с тези методи на управление на заразата и пандемията. Ако съдя по реакциите в социалните медии този тип недоволство от публиката ни е овладяно и възпитано (изключвам злонамерено хейтърство, породено от крайно агресивно антиваксърско поведение). Все пак фестивалът не е само за ваксинирани, точно защото уважаваме всяка мнение. Но ваксините са безплатни, тестовете на този етап - не са. Във време на криза платените тестове плюс билет за концерт е скъпо удоволствие, но вярваме, че си струва да се харчат пари и за изкуство, а не само за битови потребности или храна. В Библията, в едно от Евангелията Христос проповядва, че “не само с хляб се живее, но и със словото божие”. Тъй че това е духовна храна, насъщна за мнозинството от публиката ни. Музиката, театърът, киното, хубавите книги - с тях преминаваме отвъд изпитанието, мисля това е достойно.

 - Трудна ли е комуникацията с изпълнителите, предвид рестрикциите в различните държави в света? Те поставят ли допълнителни условия, когато поемат ангажимент да участват във фестивала?

 - Не, не бих казала. Комуникацията ни с тях е като друга година. По-скоро бе предизвикателство за нас да изградим авторитет и доверие към фестивала като институция, за да имаме възможност да поканим артисти от класата на Брад Мелдау. От 2015 година, когато стартира Пловдив Джаз Фест с концепция за съдържание и финансиране на принципа на публично-частната инциатива през сцената на форума минаха някои от най-значимите световни джаз творци: Ян Гарбарек, Джошуа Редман, Джон Скофийлд, Авишай Коен, Кърт Елинг, Дейв Уекъл, Дейв Холанд, Майк Стърн, Крис Потър, Елиане Елиас, Зуко 103, Давид Линкс, Влатко Стефановски и Теодосий Спасов, Дони Маккаслин, Кърт Розенуинкъл, Джейсън Моран… Както се знае, всичко е въпрос на контекст и това е необходимо условие, за да изградим име и сред агенции и мениджмънта на световните артисти. Сега някак с по-голяма лекота се договарят артистите, но те са винаги с много високи условия: и като райдър, и като условия за гостоприемство, и като хонорари. Става така, че всички се влюбват в Пловдив и искат да се завръщат при нас.

Друг е въпросът, че тази година те поставят условия за сигурност като доказано здрав екип озвучители и осветители, координатори и шофьори, които да са задължително с маски, което и без друго е и наше условие.

Може да се каже, че пристигащите в момента артисти от САЩ имат и специално условие, поставено от държавата да получат право да влязат в България чрез изричното разрешение. В този смисъл, да има някои детайли, които в добрата стара нормалност изобщо не се налагаше да изработваме. По-важно е, че може да има концерти, които стоят високо и ни припомнят смисъла на изкуството.

 - Тази година ще има по един концерт на вечер, за разлика от предишните години, когато имаше по два сета.  Ограничителните мерки ли ви спират или има друга причина?

 - Всъщност, преди седем години така започна фестивалът - с един концерт на вечер и продължавахме до среднощ в Бибоп кафе с клубните джаз концерти на българските джазмени. Сега отново се налага да се завърнем към началото, но този път, за да избегнем до колкото е възможно големи струпвания между концертите в паузата. За тези седем години се създаде общност около фестивала и един от символите му - кръгът с отворени граници, се оказа съвсем точно отражение на нашата аудитория. Тя расте и се променя, затова решихме да бъдем максимално предпазливи в тежките условия на пандемия.

В тази връзка бих искала да благодаря на всички, които ни помагат: Община Пловдив, НФК, компаниите, които отделиха и за нас средства, екипите, с които работим на сцената и в бекстейджа, целия ни малък екип с прекрасната Демна Димитрова и Танко Кацаров, който е мой сподвижник във всичко, най-вече в живота. Тъй че въпреки всичко, фестивалът е възможен.

 - Форматът „Четири млади дами пеят джаз” ни връща във вече далечната 2015 година, когато бяхте на сцената с Андрония Попова-Рони, Белослава и Хилда Казасян. Какво е усещането, когато се връщате към онзи момент?

 - Това е паметен концерт за мен, защото така започна фестивалът и защото в лицето на тези три фантастични жени открих мои сестри по убеждения, естетика и музикални идеали. След като Рони отлетя от нашия свят, осъзнах, че този формат вече някакси е приключил и всичко остава в спомените.

Но през последните години видяхме, че има едно очарователно оживление сред младите артисти, които се идентифицират с джаз естетика. И така взехме решение да дадем възможност на млади вокалистки да се качат на голяма сцена редом с именитите и прочути световни джазмени. Елена Сиракова, Едит Унджиян, Велека Цанкова и Мирослава Тодорова са четирите млади дами, които ще пеят черно-бял джаз от стари филми от 20-ти век с малко носталгия, но и със свежестта на младостта, дързостта и таланта. Автор на аранжиментите е маестро Васил Спасов, а заедно с него ще е триото му и струнен квартет от също така прекрасни момичета. С този концерт ще се сложи началото на 7-мото издание на Пловдив Джаз Фест. 

 - Какво не знаем за изпълнителите от другите две вечери – Антонио Санчес, Тана Алекса, Брад Мелдау  трио?

-Вероятно ценителите на джаза в България знаят много неща за тях и са сред посветените в дълбините на тяхното високо изкуство. Интересен факт е, че Брад Мелдау е един от тези, които дърпат конците на съвременния джаз, създават цели масиви от нови изказности, които са модел на подражание за младите джаз музиканти. Миналата година той спечели първото си Грами с албума си Finding Gabriel, а скромността му на сцената е пословична. Той пристига със своето впечатляващо трио: Лари Гренадиър - бас и Джеф Балард - барабани. Това са артисти, които от самото начало са редом с Мелдау, който разкри нови измерения на триото в джаз музиката. Той показа, че не само пианото може да солира и да бъде център в триото, но и всеки един от ритъм секцията е пълноправен инструменталист и импровизатор.

Антонио Санчес пък е сред най-влиятелните джаз барабанисти и композитори в момента. Той е носител четири пъти на наградата Грами и последно я спечели заради саундтрака към филма Birdman, награждаван с Оскар.

Работи заедно с Пат Матини и на един от концертите им в Лондон имах удоволствието преди 4-5 години да се запознаем. Така се роди идеята и да го поканим. Сега той ще дойде с феноменалната си съпруга - джаз певицата Тана Алекса, която живее и работи в Съединените Щати, но е с хърватски произход. Последният й албум “ONA” бе номиниран с Грами т.г. Продукцията й е с деликатни феминистични нотки и разкрива огромното възхищение на Алекса от женската сила и природа, вдъхновен е от един протест за правата на жените-емигрантки. Впрочем, болезнена тема и за Санчес, който също има социално-политически позиции. Концертът му се казва Bad Hombre на името на албума му от 2017 година, когато реагира със саркастичната си музика срещу политиката на Тръмп, който в една от злощастните си речи нарече емигрантите от Мексико “bad hombre”.

Тъй че ни очаква среща с едни наистина виртуозни артисти, но и радетели на гражданските права на хората, социално-ангажирани джазмени.

 - Като творец и изключително позитивен човек, успявате ли да откриете зрънце добро в пандемията, която промени света?

 - И аз като всички хора, преживях трудно пандемията и още не съм се измъкнала от страховете и тревогите си покрай това гигантско зло, което застигна цялото човечество. През първите месеци на изолацията открих за себе си една спасителна вътрешна мощ и тя бе свързана с естествената ми потребност да се завърна към изконните си ценности и разбирания за благородство. Имам предвид, че още на втория месец осъзнах, че възстановяването на връзката ми с природата е голямото добро, което пандемията ми стори. Със семейството си отидохме да живеем в къщата ни в планината, където започна едно методично обгрижване на градината ни. Това градинарство ми се струва сега като един огромен символ и архетип на невинността, за която някакси сме зажаднели.

Градският живот полека ни отнема насладата от звездите, залезите, небесните простори давайки ни цивилизация и понякога заглушавайки “гласа вътре в нас и звездното небе над нас” (по Кант). Аз съм градски човек, обичам културата и пулсацията на града, но това, което ми даде свежестта на планината и въздухът насред зеленината и птиците бе като форма на лично монашество, на откази от нещата, които преди ни превръщаха в обикновени консуматори. След всичко това осъзнавам, че живея в хармония със себе си и с любимите си хора, а и започнах отново да творя. Като плод на този период е и четвъртият ми албум “Теменужена”, записан със струнен квартет и любими джаз музиканти, сред които Миро Турийски, Младен Димитров, Веселин Веселинов Еко, Влади Кърпаров, Кольо Карагеоргиев, Христо Минчев. В него включихме и дуета с любимата ми актриса Маргита Гошева “Аз съм ти”.

 - Открихте ли спотаени усещания в себе си, за които не подозирахте?

 - Всъщност, всичко, за което говоря по-горе е именно - скритите ни тайни сили на духа, на които сме способни и разбираме, че е така само когато се изправим лице в лице с изпитанията. Вярвам, че чудесата предстоят.

 - Промениха ли се хората около вас и в каква посока?

 - Разбира се, неизбежна е промяната на хората при тези обстоятелства. Някои от нас преживяха непрежалими загуби на близки хора, а скръбта променя. Страховете от неизвестното - също. Но това, което разбрах е, че съм обградена от хора-ангели, за което благодаря на живота! Хората около мен станаха още по-добри, човечни и благородни в тази обстановка.

 - Къде намирате упование от черните мисли , които малко или много не спохождат , заради случващото се?

 - Винаги съм се опитвала да не се поддавам на унинието. То съдържа в себе си склонност към разруха и отчаяние. А тези състояния не са моите, по-склонна съм да се възприемам като съзидаващ човек и към това се стремя. Обичам да работя, да създавам нещо. Работата ме измъква винаги от унинието, защото всичко правя с любов. Обичам да пея, да водя предавания си по Джаз ФМ, рубриката си за джаз в Култура.бг, да организирам фестивал и така нататък.

Друг спасител е личният ми живот - разговорите с любимите ми хора, обедите и вечерите, за които готвя посветено и с любов ми дават смисъл и човешка топлина. Приятелите ми и дългите нощи у дома с тях са мой пристан и щастие.

 Природата, разходките в планината и покрай морския бряг ми дават спокойствие, това спокойствие, от което винаги се нуждая, за да продължа напред. Дишам. И мисля по-добре ходейки.

Изкуството е голямата ми любов (освен мъжа ми и дъщеря ми:))! Всяко ново музикално откритие или нова книга, или филм, или галерия, или театър, когато мога да ида, е празник. И от години с мъжа ми осъзнахме, че искаме да работим заедно именно в тази посока - да споделяме личните си музикални открития с повече хора, не само с приятелите си. Това ни дава нов смисъл и ни кара да се чувстваме удовлетворени, особено като след последния концерт затворим вратите на поредното издание на Пловдив Джаз Фест.