Михаела Филева и диригентът Максим Ешкенази са главните действащи лица в забележителното музикално събитие „Музика под звездите", което ще се състои тази неделя (4 октомври), в Летен театър Бунарджика от 18 ч. Концертът ще събере над 60 музиканти, между които лайв група и симфоничен оркестър. Партньор на Михаела в част от изпълненията ще бъдe баритона Валери Труманов.

Михаела Филева неведнъж е делила сцена с диригента Максим Ешкенази. Заедно са представяли популярни нейни песни, оркестрирани за симфоничен оркестър и любими произведения от мюзикъли и филми. В „Музика под звездите" ще чуем „Инкогнито", „Опасно близки", „Латино сеньорита" в изпълнение на лайв група, „Нова страница" ще прозвучи само с акомпанимент на пиано, за „И аз съм тук" към бенда ще се присъедини щрайх, а емблематичната „Приливи и отливи" ще прозвучи за първи път в изпълнение на симфоничен оркестър.

Във втората част на концерта публиката ще се наслади на любими произведения от мюзикъли и филми и ще види Михаела в по-различна светлина, ще се запознае с талантливия български баритон Валери Труманов. Концертът „Музика под звездите" премахва границите между популярната музика и класическото изкуство. Философията на събитието е, че музиката общува без предразсъдъци, като прави хората щастливи. Харизматичните музиканти, които ще видим на сцената на Летния театър в Пловдив, ще оставят трайни спомени в сърцата на публиката.

Ето какво сподели чаровната певица ден преди изявата си под тепетата:

- Михаела, какво ще чуе публиката на концерта ви на 4 октомври в Пловдив?

- На 4 октомври ще успеем да случим концерт, който много отдавна планираме. С Максим Ешкенази сме в отлична хармония, работим  от години заедно.  Този концерт ще бъде малко по-различен от тези, които сме правили досега заедно, защото ще има повече моя музика, а не само филмова. Поп музиката и филмовата класика ще си подадат ръка. Развълнувана съм, защото в тази особена година, в която се намираме, такъв тип големи смислени събития са много вълнуващи.

Моята музика ще звучи по нов начин, но ще има част и с банда, за да не разочароваме и публиката, която харесва поп вариантите на песните ми. Изненадата е, че ще има класическа част, в която ще имам удоволствието да пея с едно от големите имена – баритона Валери Труманов, страхотен класически изпълнител. Ще бъде удоволствие да пея с него песен от ”Уестсайдска история”.

 Има трепет как ще се получат нещата, но аз обичам да се готвя много сериозно за сценичните си изяви. Максим Ешкенази е причината този дует да се случи, той държи да има и такъв акцент в концерта, защото трябва да показваме на публиката всички лица на стойностната музика.

- Това е едно поредно завръщане за теб в Пловдив. Пя на няколко пъти през изминалата активна година, когато градът бе Европейска столица на културата.

- Много обичам Пловдив. Аз съм от Велико Търново и много често, когато си коментираме с приятели кои са любимите им градове, най-често казват Велико Търново или Пловдив.  И понеже аз съм от Велико Търново, ми остава другият избор – Пловдив. Наистина магично място със страхотен дух, много много ми е любим Пловдив. Когато планираме поредица от концерти, винаги включваме града – и заради красотата му, но и заради страхотната публика. Истината е, че след София, това е градът с най-добре развита концертна култура. Знае как да се държи, знае как да реагира, да изпитва удоволствие от музиката. Предполагам, че и покрай Европейска столица на културата още повече събития се случват в града. Има жажда и интерес към култура.

Допреди време не познавах добре града, пътувах интензивно, пеех, но движението ми беше от мястото на концерта до хотела. И един ден с екипа ми си казахме: „толкова транзитно минаваме оттук, а не трябва”. Казахме си – трябва да останем няколко дни, да посрещнем изгрева на всички тепета, както го правят пловдивчани, да разгледаме уличките му, да се потопим в атмосферата на Капана. И го направихме! Изкарахме няколко жестоки дни, буквално като пловдивчани. Направихме всичко, за да оценим града по правилния начин. И така се влюбих в неустоимия чар на Капана – приказен с малките дюкянчета, хубава храна, усмихнати хора. Цялото място е толкова ефектно декорирано. Може би едно от най-любимите ми неща са изрисуваните от графити артистите стени. Има такива невероятни сюжети. Можеш да седнеш да пиеш кафе и да ги съзерцаваш с часове.

- Как премина през изолацията и затварянето ни у дома? Какво се промени в ритъма ти на живот?

- На първо място динамиката, тя е по-различна в момента, защото при нас – хората, които се занимават със сценични изкуства, професията изисква събиране на много публика на едно място.  През този период сякаш се обезсмисли . Необходимо ми бе време за адаптиране, в което останах сама със себе си, започнах да пренареждам приоритетите си. Хубавото е, че по времето на изолацията поне вдъхновението не е забранено и използвах периода  да пиша нова музика, да подготвя нова концертна програма.  Такива неща, които до този момент не ми е оставало време.

Починах си също така.  Опитвах се да се държа активна и с позитивна мисъл за това, което следва. Не позволявах ситуацията да ме хвърля в тъмни мисли. А днес вече се опитвам и да правя концерти. С колегите спазваме всички противоепидемични мерки, за да се чувства сигурна нашата публика.

- А имаше ли момент на страх?

- О, да, разбира се, в началото всички бяхме изправени пред страха от неизвестното. Нямахме представа за какво става дума, как да се пазим, какви са правилните мерки, които всеки сам за себе си взима. Почти три месеца бяхме в домовете си – период, който бих определила като труден и шоков за всички по света.  Не беше лесно, но си бях създала в дома ми специална програма в ежедневието, за да се чувствам полезна, да правя неща, които ме вдъхновяват. Ставах рано сутрин, приготвях си закуска, пишех магистърската си теза, тъй като ми предстоеше защита в Музикалната академия, която вече премина успешно.  После кратка пауза за обяд и пак работа върху магистратурата и върху новите музикални идеи около третия албум. Приключвах „работния ден” със спорт и приготвяне на вечеря, после някой хубав филм или концерт и така. И така – отново, и отново, и отново… Повече от два месеца.

- Кое беше първото място, към което се отправи, когато това стана възможно?

- Прибрах се в родния ми град Велико Търново и то не толкова за да се отърся от преживяното, колкото да видя семейството си майка ми, баба ми и дядо ми.  Самата идея, че не можеш да се прибереш у дома, ми тежеше повече, отколкото изолацията. Разхлабването на мерките съвпадна и с рождения ми ден, така че направих си ПСР тест и се прибрах.

Използвах времето и за  мое любимо занимание – да обикалям красивите ни планини и не само. Обичам природата, много ме зарежда и така в началото на юни заедно с приятели изкачихме връх Ком. Знаете този епичен маршрут Ком-Емине. Пожелахме си да направим някой ден. В края на лятото стигнахме и до Емине, но не пеша.

- Спомена трети албум – кога ще стане факт той?

- Много болна тема ми е този трети албум. Трудно е в тези времена да го планирам. Първоначално мислехме да излезе в края на май и да последва национално турне, в което да го представим. Да им представим песните наживо, да предадем емоцията на музиката, да разкажем историите на парчетата. Но май месец нямаше как да се случи, бяхме в разгара на извънредното положение.  Иначе албумът ще бъде разнообразен, ще има няколко от песните, които публиката познава  „Латино синьорита”, „Родена с късмет”. Работим и над други 10 песни, да видим каква част от тях ще влязат. Има много различно звучащи неща, включително синтпоп.  Ще има няколко дуета, някои са очаквани, някои може би не. Ще издам само, че ще бъде включена песента, която направихме заедно с Орлин Павлов и звучи във филма „Завръщане”.

- Откъде е тази усмивка, Михаела? Кое те държи в това хубаво настроение, което винаги показваш?

- Може би постоянното усещане, че съм се оградила с правилните хора и в личен, и в професионален план. Това ми дава спокойствието, че всичко ще бъде наред, каквото и да се случва.

- Дарба или късмет е да откриваш тези подходящи хора?

- Аз имам силна интуиция по принцип, но… Но ми се струва, че да попаднеш на правилните хора, на правилното място е по-скоро късмет. Късмет е, защото това се случва още от по-ранната възраст, когато се формираш като личност.  Вярвам и че себеподобните някак си се надушват и това е причината всъщност всеки да живее в един такъв собствен балон. С хора, които споделят неговите интереси и виждания.

- И с продуцента ти Владимир Ампов-Графа ли се случи така срещата?

- Истината е, че аз много вярвам в това, че каквото и да правиш, има неща, които са ти писани да се случат. Без значение дали ще работиш много за тях, или малко по-малко. В същото време обаче вярвам и че без труд и постоянство, без всеотдайност, резултати няма как да има. Историята на нашето запознанство с Графа е много дълга и много пъстра. Когато бях на 14 години, работех с баща му Кирил Ампов. Бях водеща на предаването  „Хит минус едно” по БНТ. Тогава се запознах с него. След това участвах в едно музикално риалити, в което Монте Мюзик бяха музикални продуценти. Това беше вторият случай, в който нашите пътища  се засекоха. И може би след участието ми в този формат , аз започнах да работя върху първия си сингъл с един барабанист. В последствие той се оказа барабанист и на Графа. Става дума за Борислав Бояджиев-Борче.  Той му пуснал демото на песента. И чак тогава ми се случиха нещата. Обадиха ми се и казаха: „ти какво ще правиш с тази песен, какви са ти плановете занапред”. Така започнахме да работим заедно. Ето отново говорим за късмет, за среща на съмишленици.  И в същото време е трябвало да си го изработя, да започна да пиша тази песен, за да се стигне до издаване на музика.