От Македония са много от големите политици, способните учени и великите пълководци и революционери на България. Затова и Македония е наша любов, мъка и трагедия.
За Македония и българщината там се сещаме не твърде много хора. И когато темата не е актуална, официалните лица (с няколко изключения) традиционно отсъстват. 
Същевременно, Македония е удобна дъвка за популисти и национални наглеци особено когато трябва да се направи мизерия с патриотична реторика.

След 1944 година срещу изявената българщина в Македония беше проведен откровен геноцид, но тъй като Сталин имаше становище по темата, от София не само че не дойде никаква помощ. Напротив, другарят Г. Димитров, чиято мумия красеше центъра на София повече от 40 години, положи (за щастие неуспешни) сериозни усилия да унищожи българщината в Пиринския край. 

След като Югослаавия се самовзриви, България спаси Македония от кървавите потоци, които текоха в Босна, Хърватия и Косово, но ... след това не се случи нищо хубаво. В новообразуваната държава започна да се "полива" и "тори" българофобията. Стигна се дотам, че във ВМРО ДПМНЕ омразата към България постигна потресаващи размери. И всичко това при мълчанието и/или неадекватното отношение на България.

През последните почти две години в Македония започнаха позитивни процеси. С малко помощ и със собствени сили обществото там започва да се измъква от токсичната наркоза, в която се намираше повече от 70 години. Крачките са големи, но не толкова, колкото на нас ни се иска. И именно нетърпението беше използвано от българофобски и незапознати общественици за да върнат Македония обратно в блатото. 

Както сигурно можете да си представите, промените край Вардар са болезнени и за хората там. Трудно е да възприемеш истината, когато си роден, възпитан и израстнал в измама, а болезнените рани на истината често те връщат обратно (помните ли Сайфър от "Матрицата"). И за да може все пак да постигнеш нещо, стъпките трябва да са премерени, а приятелите да ти помагат. Защото иначе лошите отново ще те съборият в калта и ще те оставят да си мислиш, че живееш във величие.

Та, въпреки целия ми секптицизъм към партията, от която произхожда Зоран Заев, не мога да не призная, че именно той е премиерът на Македония, който се опита да измъкне държавата от плачевното състояние, в което се намира. Той е човекът, който намери сили да направи болезнената крачка с промяна на името, за да може Скопие да се отскубне от досегаашния геополитически капан и да тръгне в посока към Европейския съюз. 

Както можете да си представите, това не се харесва на тези, които държат хората там в духовно и социално робство. И започнаха провокациите и обвиненията. Събуждайки незагасналата българофобия, медиите в Македония  започнаха да обвиняват правителството, че се опитва да пр(о)едаде държавата на ...България. Представям си какво му е на за Заев, който трябва да мери всяка своя дума, за да запази и разпали искрата, които са единствения шанс за успеха на държавата. 
И точно тук, ударът дойде от познато място...

Първо Корнелия Нинова, която традиционно за своята партия избягва темата Македония (защото не иска хората да научат или да си спомнят какво правеше БКП в Пиринско) внезапно и без никакъв повод започна да го играе патриот. Прекрасно знаейки какво прави, тя започна да хвърля сол в раната. Значителна част от медийната среда у нас поде инициативата и раздуха скандала до такава степен, че принуди Зоран Заев да направи стъпка, която може да се окаже фатална за референдума, за името, който предстои. 
И точно когато скандалът взе да позатихва, президентът Радев направи изключително неуместно изявление, подходящо за маргинални политически клакьори, а не за държавен глава и обединител на нацията. Симулирайки достойнство, той заяви, че извинение в думите на Заев няма. И точно е моментът да си припомним какви ги свърши Радев по македонско направление.
На 6 май, за Гергьовден, за първи път представителна рота от въоръжените сили на Македония дойде за участие на парада в София. Президентът Георге Иванов обеща да дойде лично и да уважи събитието, както и да посети събитието в Ново село, където на военния мемориал, възстановен от фондация "Българска памет" всяка година на 6 май почитаме падналите за обединението на България. 

Но ... 
Иванов пропусна да поздрави своите момчета в София. Дойде до Ново село, но ... посрещна Радев на ливадата и така и не се напъна да направи няколко крачки до военното гробище, където почиват костите на герои, родени именно в Македония. Подигравката накара хората да посърнат, но по-лошото предстоеше. Българският президент, който е генерал и би следвало да олицетворява достойнството на нацияята, същият, който би следвало да бъде "баща" на българите и от двете страни на границата, си тръгна. Да, не изчака края на събитието и след като казва, каквото беше решил ... се оттегли и ... отиде да се среща с този, който се беше подиграл с него, с България и със собственото си обещание - Георге Иванов. 

Няма да забравя угасналите погледи и разочарованието по лицата на македонските българи в Ново село. Те, които от години се борят за българското, които се бяха събрали там, за да почетат гордостта на предците си, които виждаха пред себе си и държавния глава на България, се почувстваха предадени и измамени именно от него. Емоционалният призив на д-р Андрей Ковачев към Радев не успя да ги успокои, защото виждаха с очите си отношението на този, който олицетворява единството на нацията... Разговорите, които водих след края на събитието с местни българи бяха трудни и болезнени - горчивината беше пареща и убийствена и колкото и да ми се искаше не можех да намеря сили и убедителност да ги накарам "вдигнат гарда"... 
Само месец по-късно Радев отново се прегърна с македонския си приятел, другар и колега, който се беше подиграл на цяла България...

Сега, когато провокациите към Заев, които явно имат за цел проваляне на европейската перспектива на Македония са във вихъра си, Радев "заби нож в гърба" на политика, който се поклони пред паметника на цар Самуил в София, който дойде да уважи заедно с българския си колега паметта на героите от Илинденско-Преображенското въстание и който като премиер (за първи път от създаването на държавата) категорично заявява, че България е приятел на Македония. 

Защо го направи Радев? Защо преглътна с усмивка подигравката на Георге Иванов, а се "скара" махленски за Заев? Не знам...
Иска ми се да вярвам, че е от незнание и заради лоши съветници. Колкото и да е обидно, това е по-добрият вариант, отколкото да се окаже, че българският президент съзнателно подкрепя антибългаарите в Македония...
Знам, обаче, че Нинова и Радев не са единствените, които са успешни в битката да провалят пътя на Македония към цивилизования свят и по този начин да възкресят отровното цвете на българофобията в полите на Шар планина... Президентът 2002-2012 Герорги Първанов, който не може да се оправдае с незнание, тъй като има научни публикации по македонския въпрос също наля масло в огъня. С иначе добре звучащи и верни изявления, той "вдигна" удобно топката на българо- и еврофобите в Скопие и те развихриха психозата. А и не беше само той ... 

Дали нашите и македонските евразийци ще успеят да победят в битката за оставането на Македония в зоната на здрача, ще си проличи на референдума след малко повече от месец. Каквото и да се случи, обаче, за нас остава болката и отчаянието, че много от нашите политици удобно и угодно за своите геополитически кумири се борят да погребат окончателно това, за което страдаме  всички.
Ех, Македония, наша гордост, но и наша мъка, колко си нещастна именно заради политиците, които би трябвало да са български...

Адв. Станислав Станев

*Юристът е член на Пловдивската адвокатска колегия и автор на TrafficNews.bg.