Това е история за болката, скръбта и обичта, за тънката граница между отчаянието, сълзите и надеждата. История, която докосва, разтърсва, пречиства и възражда. Историята на една майка, загубила сина си, но не и любовта и вярата си... в живота.

Историята на една жена, която намира сили да продължи напред и да бъде щастлива. Американката Беки Тьорни губи сина си – Тристан, в катастрофа преди три години. Единствената й опора в онези жестоки часове на скръб и отчаяние е нейният любим – Кели. Нито за миг той не я изоставя в болката й, споделяйки заедно с нея непрежалимата мъка от загубата на детето й.

Две години по-късно Беки дава съгласието си да стане негова съпруга. И тогава се случва най-голямото чудо в нейния живот. Подаръкът, който младоженецът е подготвил по повод тържественото събитие, трогва да сълзи дамата на сърцето му. Свирепата болка от преживяната загуба отстъпва място на вярата и утехата, че частица от нейния син е още жива...

Тристан е само на 19 години, когато зловеща катастрофа отнема живота му. След съгласието на опечалената му майка, сърцето на сина й е трансплантирано на друг човек. Беки така и не вижда мъжа, в когото тупти сърцето на нейната рожба.

На сватбената церемония, до себе си Беки поставя един празен стол – за нейния син. На стола пише: "Не можеш да ме видиш, но аз съм с теб, мамо!" Докато булката се приготвя за сватбата, бъдещият съпруг на Беки се е заел с важна задача. Сюблимният момент наближава. Беки и Кели току-що са си казали „Да“ един на друг и точно тогава Кели отива при един от гостите. Довежда го до Беки и го представя...

Беки е смаяна – пред нея стои 21-годишният Джейкъб Килби – момчето, което живее своя втори живот след трансплантация на сърце – сърцето на Тристан.

Развълнувана от неочакваната среща, със сълзи на очи Беки прегръща момчето и... нежно привежда глава на гърдите му – там, където сърцето на нейния син продължава да бие, пише woman.bg. Съпругът й подава слушалки, за да чуе тя още по-добре неговия ритъм...

Всички присъстващи в залата са смаяни! Никой не може да задържи сълзите в очите си...