Политическата криза е сериозен проблем за държавата и обществото, но в същото  време е златен шанс за президента Радев да укрепи властта си.  Докато почти всяка от формациите, въпреки изострените отношения, е оставила поне по една отворена врата за преговори, дори след вота на недоверие, на този етап държавният глава се задоволява само да отчита очевидното – че „Политическата криза е факт” и „Парламентарно представените партии трябва да намерят най- бърз изход от ситуацията, защото се нуждаем от отговорно и устойчиво управление”.  С колкото и високомерен тон да са казани тези клишета, той не ги прави по-малко безмислени. Българите, разбира се , се нуждаят от „отговорно и устойчиво управление” , като очакват такова на всички нива в държавата.

Но какво всъщност получават? През лятото на 2021 година Румен Радев излезе на площада с вдигнат юмрук и заяви, че ще се бори срещу мафията. Публикуваше снимки как кара  велосипед, срещаше с различни групи хора, чертаеше светло бъдеще без ГЕРБ и ДПС. След това състави две служебни правителства като не пестеше похвали за флагманите си Кирил Петков и Асен Василев – по онова време министри на икономиката и финансите.  Двамата оглавиха собствена политическа формация и макар, че 90% от избирателите на „Продължаваме промяната” дадоха своя вот за Радев на балотажа за президент, отношенията между „Дондуков” 1 и „Дондуков”2  видимо охладняха.

Не след дълго „студената война” прерасна в открита военна операция /както наричат сега е модерно да се нарича войната /. Президентът се обяви твърдо против предоставянето на оръжие на Украйна и обяви, че не вижда смисъл от посещението на българската делегация в Киев. Следващата атака бе по повод обявената от премиера Кирил Петков дарителска кампания за Украйна. Тогава Радев популистки призова българските политици, преди да спасяват света, да погледнат към бедстващите българи.  Онзи ден, веднага след свалянето на председателя на Народното събрание Никола Минчев, президентът  продължи с критиките си към премиера Кирил Петков за Северна Македония. Този път той го обвини, че прехвърля на парламента отговорността за взимането на решение без да заяви позиция.

От днешните дебати стана ясно, че от другата страна чувствата също са изстинали. Министърът в оставка Гроздан Караджов заяви, преразказвайки разговор с премиера, че по повод парите за пътните фирми,  Петков му казал: "Не е, защото не ти вярваме, ние не вярваме, че ти ще откраднеш пари, но не искам, ако падне кабинетът, онзи в отсрещната сграда да се разплаща с фирмите", визирайки сградата на "Дондуков" 2. 

Президентът ловко лавира между обективните проблеми пред държавата, породени от войната и растящата инфлация в света и доста спорните решения и грешни ходове на управляващите. Използва ги изключително и само в своя полза, подготвяйки се за вероятна следваща поредица от служебни правителства, на които той ще дърпа конците.

Разбира се 77% от избирателите на ДБ, които подкрепиха Радев на балотажа сигурно горчиво съжаляват за избора си. Както и 90-те процента от гласувалите за ПП. Всички тези избиратели загърбиха десните идеи и философия и играха срещу подкрепеният от ГЕРБ проф. Герджиков. Друг е въпросът, че последните две кандидатури за президент на партията на Борисов бяха неизбираеми.

Самият Кирил Петков напомни на Радев за начина, по който започнаха протестите срещу управлението на ГЕРБ и главния прокурор Иван Гешев през 2020 г., и го призова "да застане от правилната страна на историята".

Въпросът е коя е правилната страна на историята за Румен Радев? Може би тя изобщо не съвпада с тази Петков и болшинството от хората, гласували за него. А коя е всъщност , ще разберем съвсем скоро. "Царят вече е гол" и президентът вече трудно ще заблуди когото и да било. Ако вижда България като президентска република е добре да информира гражданите, а не да се опитва да управлява през служебни правителства. Защото рано или късно протестът ще се обърне срещу него.