Сузанита коментирала катастрофата на „Руски”, в която 21-годишен пловдивчанин се заби с близо 200 км/ ч в дърво и погуби себе си и 22-годишно момиче и прати други двама в болница. Певицата обяснила, че познава водача Кристиан Екмекчиян, който бил „добро момче”, „не пиел, не се дрогирал, но попаднал в лоша компания, надрусана с райски газ, която пък го накарала да шофира с бясна скорост”.
Очевидно обществото ще трябва да разчита на експертизата на Сузанита, защото пет дни след зловещото произшествие, пловдивчани не са чули нито едно смислено обяснение от пловдивската полиция защо въпреки множеството нарушения /16 на брой/ ,водачът е продължавал да има шофьорска книжка. На първия и единствен брифинг след произшествието, от страна на областната дирекция се появи единствено шефът на КАТ. За разлика от пресконференциите, където се отчитат успешните акции, на които директорът задължително присъства. Този път обаче бяха оставили началникът на Пътна полиция да се плете като патка в кълчища, обяснявайки че пътят бил мокър, че шофьорът не бил рисков, че нарушенията били леки. Което бе повод веднага да му бъде поискана оставката.
Но дали неговата оставка е решение на проблема с безобразията в града?
Ежедневно виждаме водачи, които прелитат с бясна скорост по улиците, а вечер няколко пловдивски булеварда се превръщат в рали писти. Вчера, няколко дни след ужаса на „Руски”, водач профучал със 100 км/ час край Френската гимназия и 2 минути по-късно се заби с мерцедеса си в рейс от градския транспорт на автогара Филипово. Живеещите по булевардите „България”, „Найчо Цанов”, „Шести септември” и др. от години са заложници на неуспели състезатели.
Полицията отчита акции, нарушения, глобени водачи, с които статистиката набъбва и изглежда впечатляващо, но броят на тежките катастрофи, загиналите и ранените няма как да бъдат скрити. А в това отношение Пловдив държи палмата на първенството.
Всъщност тъжната истина е, че вторият по големина град в България разполага с общо 4 мобилни камери за засичане на скорост. Стационарни няма, тестовите, които бяха поставени преди време на входовете на града , отдавна не работят. А въпросните 4 мобилни камери, разпределени между КАТ и районните управления , се използват само в работно време, в светлата част на деня. Защо ли? Отговорът е елементарен. За да не се плаща извънреден труд на допълнителните патрули, които евентуално биха оперирали с камерите. И тази организация на работа със сигурност не е делегирана на шефа на КАТ, а е в задълженията директора на областната дирекция.
Да си представим 4 мобилни камери, които да се местят на определен интервал от време на местата с висока концентрация на ПТП или на булевардите, по които се организират гонки? Дали след първата солена глоба, водачът ще рискува да натисне педала на газта отново до дупка?
Но да – едно такова решение е свързано с непопулярни решения, разходи и недоволни служители. Далеч по-лесно е пътните полицаи да си стоят на „хранилките” и да отчитат дейност.
Кметът Костадин Димитров пък иззе функциите на шефа на пловдивската полиция, като поиска 5 от новите камери на МВР да бъдат поставени в Пловдив. Това е обществената поръчка, пусната от самото министерство, но инициативата тръгва не от шефа на полицията, а от кмета на Пловдив.
Дори да бъдат дадени тези пет модерни камери – то ще има ли кой да ги ползва, предвид, че през нощта те не се изкарват?
Камерите биха дисциплинирали водачите, а като страничен ефект ще донесат и допълнителни приходи в бюджета. Мащабно видеонаблюдение с модерни и сертифицирани за измерване на скорост камери по кръстовищата и улиците на Пловдив вероятно още няколко мандата ще бъде мираж. Но поне наличния ресурс на МВР може да се използва по-ефективно.
Според проф. д-р Христина Николова от УНСС икономическите загуби от катастрофи за последните 10 години възлизат на над 27 милиарда евро за държавата ни. Дали този огромен ресурс е съотносим към средствата, необходими за извънреден труд на полицаите? Само със стъкмистика и отчети проблемите с пътната безопасност няма да бъдат решени.
Още от категорията
Насилието пред Народния театър е метеж срещу нормалността