След последния шести ден от сътворението на света Господ си отдъхнал и с облекчение решил да си почине. Погледнал стореното от него и това, което видял, му харесало. Ясното синьо небе, слънцето, луната, звездите, кристалночистите води, сушата, която била покрита от буйни красиви растения, многобройните и разнообразни животински видове във въздуха, на земята и във водата. Накрая Бог създал човека. По собствено подобие и вид.

Минало известно време преди човешкият род да се разпространи надлъж и нашир по цялата Земя. Не след дълго обаче Създателят се погнусил от последното си творение. Завист, злоба, арогантност, лицемерие, лакомия и алчност се загнездили в сърцето на човека. Те изместили доблестта, честта, вярността, щедростта, чувството за отговорност и справедливост.

И това продължава до ден днешен. Само че в много по-глобални размери. Има обаче и малцина, които напомнят на света, че все още принципите, върху които е основана човешката раса, са още живи. Рано в понеделник сутринта станахме свидетели именно на това.

Новак Джокович и Хуан Мартин Дел Потро показаха на човечеството дух, който приляга само на най-чистите човешки същества.

Двамата тенис исполини пристигнаха в Рио в коренно различни роли. Световният №1 тъкмо бе триумфирал с рекордната си 30-а Мастърс титла, завоювана в Торонто. На другия бряг бе аржентинецът, който преди 6 месеца се завърна на корта, след като през последните 2 години претърпя 3 операции на китката. Тъй като той все още търси най-добрата си форма, общото мнение, което преобладаваше, бе, че мачът ще протече под диктовката на Джокера в търсене на реванш за поражението, нанесено му от противника на предишните олимпийски игри в спора за бронзовия медал. Но както много други неща на този свят, така и този път очакванията ни бяха разбити на пух и прах. И то с класа! Оказа се, че за да успееш в дадено начинание, не е нужно останалите да вярват в теб. Но е задължително ти да вярваш в себе си. Тази вяра в примес със светкавичните форхенди, изстреляни от ракетата на Дел Потро и свистящи със скоростта на светлината, принудиха съдбата да се отплати на „Кулата от Тандил” за всички мъки и жертви, през които той премина през последните повече от 24 месеца.

Джокович е не просто най-добрият тенисист на света в последните 2 години. Той е и изключителен родолюбец. Поради тази причина винаги се задължава, ако в ATP тура дава 100% от себе си, то за страната си да се раздава минимум на квадрат.

И щом този човек с бетонна психика и пластелинова гъвкавост бе сломен, значи срещу себе си е имал цяло природно бедствие, превъплътено в един симпатичен гигант, който освен всичко друго има честта да бъде наричан приятел от Новак.

Олимпийските игри имат единствен по рода си заряд. Непонятен за милиони. Те са под егидата на мира, обединението, спортсменството, честта, любовта и отдадеността. Атмосферата на корта и по трибуните по време на всичките над 140 минути братоубийство зададе нова величина на хектопаскала. Доказателство за това е фактът, че двамата олимпийци отбелязаха нечувана тройка, захвърляйки иначе толкова сериозните си гримаси право в коша на баскетболната зала, която е на няколко километра от тях. Вместо това на лицата им изгряваха усмивки след всяка изцеждаща живота точка, която караше феновете да обезумяват така сякаш бразилският национален отбор по футбол е станал световен шампион насред „Маракана”.

Има явления, на които човек може да стане свидетел няколко пъти в живота си, стига да е късметлия. Северното сияние, слънчевите затъмнения, Персеидите. Но, за да усетиш от първо лице аурата на олимпийския дух, трябва да си орисан.

След последния акорд на двубоя, всеки, който има нещо на 20 сантиметра под гърлото си с размера на юмрук, трябва да се е сблъскал със сърцераздирателната гледка на корта. Двама от най-големите мъже в играта се разплакаха. Джокович доказа първо с играта си, а след прегръдката си с Дел Потро и с емоциите си колко го боли за феновете му, колко страда за разрушената олимпийска мечта и колко милее за родната си Сърбия.

Хуан на свой ред освободи емоциите си с невярваща усмивка, сълзи от щастие и благодарност на Бог, че отново имаше шанса да се съревновава и надделява над най-добрите в своя спорт.

Казват, че мъжете не плачат. Че са безчувствени – типични мъжкари. Но по-голямо мъжество от това да се разплачеш заради любовта към тези, които смяташ, че си разочаровал и заради щастието след като си прекосил 9-те кръга на Ада като победител, просто няма.

Може би Господ не е трябвало да почива на седмия ден. Вероятно тогава е можел да помисли дали след време човечеството няма да тръгне по пътя на самоунищожението, загърбвайки всяко добро. Но след ранната понеделнишка утрин трябва да сме благодарни, че не го е сторил. Дали е ирония, че в града, покровителстван от статуята на Христос, мачът се състоя в седмия ден от седмицата? Нека всеки да вярва в това, което иска. Но когато очите на мъжете се разтичат, дори боговете са безмълвни.

И докато на този свят има хора с ценности и устои, той ще пребъде.

Александър Антонов, TrafficNews.bg