Автори: Дейвид Камерън и Радослав Сикорски

Дейвид Камерън е британският държавен секретар по външните работи. Радослав Сикорски е полски министър на външните работи.

Преди две години руският президент Владимир Путин започна пълномащабно нахлуване в Украйна. Въздушни удари на зазоряване. Танкове прекосяват границата. Парашутисти правят десанти край Киев.

Оттогава видяхме какво означава руска окупация. Изтезание. Масови екзекуции. Деца, изтръгнати от семействата им. Милиони изселени.

Тази война е най-голямото изпитание за нашето поколение. Напълно непровокирана инвазия. Явна заплаха за нашата колективна сигурност. Най-яркият пример как една държава се опитва да угаси независимостта на друга.

Други противници наблюдават как ще отговорим. Ще продължим ли подкрепата на Украйна? Ще устоим ли на агресията на Путин? Последствията от провала няма да се усетят само в Украйна — те ще преустроят света такъв, какъвто го познаваме.

Никой от нас не се съмняваше, че Путин може да нахлуе. И двамата си спомняме март 2014 г., когато руският министър на външните работи Сергей Лавров каза на света: „Нямаме абсолютно никакво намерение да пресичаме границите на Украйна.“ Тогава руските войски вече бяха в Крим.

Кремъл показа същото лицемерие през 2022 г. Той отрече нахуването на Русия. Той дори отрече Русия да е във война - дори когато инвазията беше в ход. Лъжите щяха да са смешни, ако последствията не бяха толкова трагични.

Но Путин сгреши. Той не очакваше упоритата позиция на Украйна. Храбростта на своя народ. Отказът му да се предаде. Това е желание да се изправиш и да се бориш.

Нито очакваше армията му да го разочарова толкова лошо. Години наред Путин налива пари в модернизирането на руските въоръжени сили. Но последните две години показаха, че това е химера.

Руските войски са загубили половината от територията, която завзеха през 2022 г. Нейният флот изпитва затруднения при плаване в Черно море. Тя се опита да спре Украйна да изнася зърно - и не успя.

Преди инвазията Путин се похвали с уж непобедимите си оръжия, като хиперзвуковите ракети Кинжал. Сега те системно се свалят от украинците, а той е принуден да се обърне към Пхенян и Техеран за оръжия с лошо качество.

Путин също не очакваше Западът да застане до Украйна. Безпрецедентни санкции, оценявани на 400 милиарда долара. Осигурено убежище на милиони бежанци. И, най-важното, подкрепата, която помогна на смелите, иновативни и тактически опитни украинци да отвърнатна военната машина на Путин.

И така, какво се оказа работещо досега?

Бързина — бързо снабдяване до фронтовата линия. Например незабавно изпращане на запаси от съветската епоха, съхранявани в страни като Полша.

Простота — изпращане на оръжейни системи, като противотанкови ракети NLAW или ракети за противовъздушна отбрана Piorun, които украинските войски могат бързо да разположат и приведат в употреба.

Подкрепа — засилване на нашето обучение на украински войници. Като Великобритания и Полша, заедно досега сме обучили десетки хиляди войници.

И стратегическо въздействие – подаряване на модерни системи, като бойни танкове и ракети с голям обсег на действие Storm Shadow или гаубици Krab, които принудиха Русия към отстъпление.

Все пак Путин вярва, че все още може да постигне някаква победа. Той иска да се удържи Донбас, Крим и сухопътния мост между тях. Той иска да смели украинския морал с атаки срещу градовете и инфраструктурата. Той също така вярва, че може да надживее Запада, както и че решимостта ни с времето ще отслабне.

Заради себе си трябва да му докажем, че греши. И ние можем.

Икономиките на поддръжниците на Украйна превъзхождат тези на Русия с около 25 към едно. Ако отделим само малка част от бюджетите си за отбрана на Украйна, бихме могли да изпреварим Кремъл. Имаме икономическата сила, имаме военна сила - сега трябва да ги пуснем в действие.

Вярваме, че ще го направим.

Взимаме дух от решимостта, показана през последните две години. От смелостта на украинските войници. От щедростта на нашите граждани. От политици от всякакъв вид, застанали зад Украйна.

Сега просто трябва да продължим. И ето пет прости приоритета за всички нас:

Първо, финанси. В култовия американски филм „Джери Магуайър“ има реплика: „Покажи ми парите“. Великобритания и ЕС са отделили повече средства за Украйна и ние вярваме, че е в интерес на Америка – и на всички наши съюзници – да направят същото.

Второ, боеприпаси и оборудване. Всички трябва да прегледаме запасите си за запаси, чийто срок на годност изтича, като оборудване от съветската ера, системи като ракети с голям обсег... и бързо да ги доставим в Украйна. И всички ние трябва да увеличим разходите за отбрана, така че индустрията да може да се разшири, създавайки работни места, и да помагаме на Украйна. Украинците са смели, но в момента ги превъзхождат осем към едно. Това не е начин да спечелиш.

Трето, обучение. Има още какво могат да направят съюзниците с по-големи въоръжени сили, особено тези, които са в състояние да предложат обучение на за използване на системи, които могат да променят картината, като например изтребителите F-16.

Четвърто, справяне със заобикалянето на санкциите. Русия се опитва да заобиколи нашите мерки със забележително подозрителни търговски практики с някои страни след инвазията. Санкциите - като тези, които Великобритания обяви тази седмица - и разговори с тези партньори ще гарантират, че санкциите се прилагат изцяло.

И накрая, изземване на замразени руски активи. От морална гледна точка е оравдано авансовото плащане за бъдещи репарации. Икономически тяхната фискална огнева мощ може да обърне хода на войната. Ще проучим всички възможности. Но ние и нашите съюзници трябва да действаме бързо, за да ги използваме.

Борбата на Украйна е наша битка. Ние им помагаме да се защитават. И те ни помагат да защитим Европа, да защитим свободата и да върнем стабилността.

Те го правят успешно в продължение на две години. Ние трябва да ги подкрепяме. Slava Ukraini.